Безработицата в Амурска област
1 Безработица: измерване, структура, видове. причини
безработицата и последиците от нея 7
1.1 Същност, показатели, равнище и динамика на безработицата 7
2.1 Причини за безработица и средства за защита 11
3.1 Последици от безработицата 14
3.1.1 Икономически последици 14
3.1.2 Социални последици 18
2 Характеристики на безработицата в съвременна България 22
2.1 Състояние на безработицата в съвременна България 22
2.1.1 Социален портрет на "безработните" 22
2.1.2 Безработни - динамика, фактори 27
2.1.3 „Безработни“ – наистина ли са безработни? 28
2.1.4 Трудови и пенсионни планове на „безработните” 29
2.2 Видове безработица в съвременна България 30
2.3 Фактори, допринасящи за безработицата в България 35
3 Безработица в Амурска област 38
Литература 43
Целта на тази работа е да се проучи същността на безработицата, какви са причините и последствията, както и изследването на безработицата в съвременна България и Амурска област.
Основните задачи на работата са:
- дават понятието безработица;
- определят неговите причини, последствия и видове;
- да се анализира ситуацията с безработицата в съвременна България и Амурска област.
Предмет на тази работа е изследването на причините, видовете и последствията от безработицата.Обект на изследване е съвременна България, Далечния изток, Амурската област.
1 БЕЗРАБОТИЦА: ИЗМЕРВАНЕ, СТРУКТУРА, ВИДОВЕ. ПРИЧИНИ ЗА БЕЗРАБОТИЦАТА И ПОСЛЕДСТВИЯТА ОТ НЕЯ
1.1 Същност, показатели, равнище и динамика на безработицата
Състоянието на заетостта и безработицата се характеризира със следните показатели:
неинституционално население (НПИ);
брой служители (Nz);
брой безработни (Nb);
броят на лицата, които не са включени в работната сила (NPR);
Съществуват следните връзки между тези показатели:
числеността на работната сила Chrs = Chz + Chb;
неинституционално население Chnn = Chb + Chz + Chnrs;
нивото на заетост на населението Uz \u003d Cz : Cnn;
ниво на безработица Ub = Chb : (Chz + Chb);
равнището на безработица на населението Nb = [ Chb : (Chz + Chb)] × 100%;
степента на включване на населението в работната сила Unrs = (Chz + Chb) : Chnn.
Нивото на безработицата може да се конкретизира с помощта на показатели за нейното разпространение и продължителност, използвани от западната статистика. Скоростта на разпространение на безработицата характеризира степента на безработицата сред работната сила. Показателят за продължителността на безработицата характеризира средната продължителност на един случай на безработица / 25, с. 386/
Редица икономисти смятат безработицата за необходим признак на мобилен и гъвкав пазар на труда. При тези условия може да се говори за естествено ниво на безработица, което се характеризира със специалния термин „ниво на безработица с ускоряваща се инфлация”. Западната икономическа литература използва специалния термин NAIRU (Non-Acceleration-Inflation Raye of Unemployment). Естественото ниво на безработица се нарича също ниво на безработица при пълна заетост. Определя се в резултат на осредняване на действителното ниво на безработица в страната за предходните 10 години (или по-дълъг период) и следващите 10 години (използват се прогнозни оценки, като се отчита вероятностната динамика на очаквания темп на инфлация). Естественото ниво на безработица съответства на потенциалния БНП.
СъществуванеЕстественият (устойчив) процент на безработица се обяснява със следните причини:
1. Увеличено време за търсене на работа по системата за осигуряване за безработица. Изплащането на обезщетения за безработица относително намалява стимулите за бърза заетост. В същото време увеличаването на обезщетенията за безработица и срока на изплащането им допринася за нарастване на броя на безработните и нивото на безработица.
2. Стабилността (жестокостта) на заплатите поражда "чакаща безработица", която възниква в резултат на превишението на ставката на работната заплата над нейната равновесна стойност (Фигура 1).
Стабилно ниво на заплащане
Чакаща безработица (= L2 – L1)
Фигура 1 - Чакаща безработица
Твърдостта на заплатите води до относителен недостиг на работни места: работниците стават безработни, защото при дадено ниво на заплащане (w0) предлагането на труд (L2) превишава търсенето на труд (L1) и хората просто „чакат“, за да могат да си намерят работа при фиксирана заплата.
Естественото ниво на безработица не е постоянно. Налице е тенденция към нарастване на естественото ниво на безработица в дългосрочен план, което е свързано с фактори като:
1. Миграционни и демографски фактори, по-специално увеличаване на дела на пазара на труда на млади хора под 20 години и работници над 40 години, нискоквалифицирани работници, работници, жени, национални, религиозни и други малцинства и др.
2. Повишаване на минималната работна заплата.
3. Разлики в темповете на икономически растеж по сектори на икономиката. В сектори с изпреварващи темпове на растеж броят на работната сила нараства, а в "изоставащите" намалява. Колкото по-голяма е разликата в икономическия растеж между секторите,толкова по-висок е общият процент на безработица.
4. Осигуровки за безработица. Ръст на обезщетенията и увеличаване на продължителността на изплащането им.
5. Власт на профсъюзите (допринася за повишаване или поддържане на заплатите и заетостта на своите членове, като по този начин увеличава безработицата сред нечленовете на профсъюзите).
6. Ролята на данъците. Разликата между заплатата, начислена на служителя, и заплатата, която той получава, се нарича данъчен клин. Данъчният клин увеличава разходите на фирмите за реални заплати в по-голяма степен, отколкото увеличаването на производителността на труда в резултат на нарастването на заплатите, а това води до по-негъвкави пазари на труда. Освен това високите данъци убиват стимулите за предприемачество, намаляват желанието за работа в случаите, когато нивото на заплатите, получавани от работниците, се доближава до нивото на обезщетенията за безработица и допринася за развитието на сивата икономика.
7. Хистерезис на безработицата. Профсъюзите обикновено постигат специални ползи за своите членове, по-специално ограничават влизането в съюза и се стремят да определят заплати над равновесното ниво. В условията на дългосрочна безработица редица членове напускат синдиката, остават безработни и синдикатите започват да определят заплати въз основа на своите членове, които все още запазват работата си. При такива условия поне част от нарастването на безработицата може да стане постоянно. Безработните губят част от уменията и способностите си, които съставляват човешкия капитал, и вече не могат да работят дори след края на шока, причинил нарастването на безработицата. Структурата на професиите, нивото на квалификация и други характеристики на пазара на труда се променят сравнително бавно, изоставайки от нуждите на производството, освен това не всички работници могат и имат възможност да преминатпреквалификация.