БИОМЕТРИЧНА ДИАГНОСТИКА ПРИ ИЗСЛЕДВАНЕ НА МОДЕЛИ НА ЧЕЛЮСТТА
Сред лабораторните методи за изследване са биоморфологични и биометрични изследвания на диагностични модели на челюстите.
За производството на диагностични модели на челюстите се получават анатомични отпечатъци, без да се отчита изместването на меките тъкани под натиска на отпечатъчния материал. Използвайте стандартни вани за отпечатъци. За да се покаже добре областта на апикалната основа на зъбната редица и преходната гънка на лигавицата, страните на лъжицата често се удължават с помощта на восък, ортокор или друг материал.
Основното изискване за отпечатъци и модели на челюстите е ясно показване на зъбната редица, алвеоларните процеси, небцето, туберкулите на горната челюст, преходните гънки на лигавицата, френулумите на устните и езика, нишките на лигавицата на бузите. При снемане на отпечатъци с еластични отпечатъчни маси и последващо отливане на диагностични модели на челюсти трябва да се внимава меките ръбове на отпечатъка да не се огъват, особено при оформяне на основата на модела.
Изработване на основата на модела на челюстта при отливането му. Този процес се състои в премахване на излишната мазилка, изглаждане на остри и назъбени ръбове и оформяне във форма, удобна за последваща работа. За отливане на основата на моделите на челюстта се използват различни форми: гума, каучук, еластична пластмаса, метал, специални формиращи основи, които позволяват ориентиране на диагностичните модели на челюстта един спрямо друг и спрямо отделни участъци на лицевия скелет. Предложени са различни дизайни на формиращи основи за модели на челюсти.
Ориентация на зъбно-алвеоларните дъги в „рикус". Постига се с помощта на основата на челюстния модел, предложена от G. Korkhaus, модифицирана от H. Bi-uckl. Задните му стени, предназначени да формират основата на моделите на горната и долната челюст, са разположени вравнина, във връзка с която украсените ^ части, поставени от задната повърхност на равнината,
са поставени на захапка. Първо, основата на модела на горната челюст се отлива в оформителя. Отрязва се, за да може свободно да се пъхне в клипса. Средният палатинов шев е подравнен със средната линия на мястото. За целта се използват игли, които се инжектират в гипсовия модел в областта на небния шев отпред и отзад. След това моделът на горната челюст се закрепва към ориентиращата платформа с пластилин или разтопен восък. В сухия, чист държач на основаформатора се поставят четири щифта, върху които се поставя ориентиращата платформа с прикрепен към нея модел на горна челюст. Моделът се потапя в гипс, предварително излят в държач на V„ от височината му. Основата на гипсовия модел на долната челюст се изрязва така, че да влезе свободно в друга клетка, в която се пренареждат водещите щифтове. Държачът се напълва с течен гипс до 3/^ от височината му. Друга щипка с гипсиран модел на горна челюст и прикрепен към нея модел на долна челюст се обръща и плавно се поставя на щифтовете до упор. Основата на модела е направена в областта на преходната гънка. След втвърдяване на гипса, заключващите щифтове се изваждат от щипките, отварят се и се изваждат готовите модели на челюстите.
Всяка скоба на основата за оформяне на домашни модели челюсти има две вложки с подобна форма, но с различни размери. Това дава възможност за отливане на цокли в три размера според размера на челюстта в периода на временно, смесено или постоянно съзъбие.
Използването на прозрачна пластмасова пластина с милиметрова решетка, отпечатана върху нея, когато се поставя върху щифтовете, прави възможно използването на основата на челюстните модели като диагностичен симетроскоп.
Ориентациядентоалвеоларни дъги в захапката спрямо черепната част на лицевия скелет. Постига се с помощта на специални устройства. Възможно е да се фиксира позицията на диагностичните модели на челюстите в пространството на черепа с помощта на маска за лице Van Loon. P.W.Simon (1919, 1921) е основоположник на гнатостатичната техника за получаване и изследване на диагностични модели на челюстите. Той подчертава необходимостта от пространствена ориентация на челюстите в декартовата координатна система, т.е. в три взаимно перпендикулярни равнини, за да се изследват зъбно-алвеоларните аномалии. Като диагностична референтна точка е избрана орбиталната вертикална равнина, която според R. W. Simon с ортогнатична оклузия се намира в поле, което обхваща вътрешните 2 / ^ корони на горните кучешки зъби.
Принципът на техниката е да се получи отпечатък с
горна челюст с едновременната й ориентация спрямо франкфуртския хоризонтал. За тази цел R. W. Simon разработи устройство, което нарече гнатостат. При снемане на отпечатък от горна челюст дръжката на отпечатъчната ваничка се вкарва в моливния жлеб на статива, който се закрепва към лицевата дъга с помощта на шарнирни стави. Лицевата дъга на гнатостата е инсталирана върху лицето на субекта, съответно на франкфуртския хоризонтал, т.е. от трагуса на ушите до долните ръбове на орбитите. След отстраняване на отпечатъка от устната кухина върху лицевата дъга се поставя напречна лента с прикрепен към нея подвижен показалец. Предният ръб на лентата се доближава до индексите на орбиталните точки и се фиксира в това положение с винтове. Показалецът се премества върху отпечатъка на горната челюст и върху него се отбелязва линията на орбиталната равнина. Оклузалната равнина на гнатостатични модели на челюсти се ориентира с помощта на специален оформителцокъл, съответно към франкфуртската и орбиталната равнини.
Ориентация на зъбно-алвеоларните дъги в захапката спрямо черепната част на лицевия скелет и брадичката. Техниката за получаване и изследване на гнатостатични модели на челюстите, предложена от R. W. Simon (1923), допринесе за развитието на ортодонтската лабораторна диагностика. А. М. Шварц (1961) се опита да подобри точността на гнатостатичната техника, да разшири нейните възможности и предложи собствен дизайн на гнатостата.
Гнатостатът на Шварц е екстраорална дъга, изработена от дебела тел. В предната му част има U-образна чупка за укрепване на отпечатъчната ваничка за горна челюст и за вертикален щифт с хоризонтално плъзгащи се показалци за маркиране на назионни и субназионни точки. Краищата на екстраоралната дъга са огънати под прав ъгъл вертикално. Указателите се плъзгат и се въртят върху тях, за да маркират тра-гионни точки. На нивото на очите към екстраоралната дъга са прикрепени вертикални щифтове, върху които показалците се плъзгат и въртят, за да маркират орбитални точки. Лъжичката с отпечатъка на горната челюст се свързва отново извън устната кухина с екстраоралната арка. Вземете прозрачна плоча с трапецовидна форма, поставете я според краищата на указателите, маркиращи хоризонтала на Франкфурт, и след това я фиксирайте. Малката основа на трапеца отразява положението на орбиталната равнина, голямата основа отразява линията, свързваща точките на трагията. Плаката, ориентирана по франкфуртската хоризонтала, обърната заедно с гнатостата, служи за основа на основата за модела на горната челюст.
При снемане на отпечатък от долна челюст едновременно се получава и отпечатък от брадичката. За тази цел A. M. Schwarz разработи дизайна на ваничка за отпечатъци, към която прикрепи два метални L-образни щифта. Към тези щифтове вустна кухина прикрепете ваничката за отпечатъци за долната челюст. Два други щифта, излизащи от капа, се поставят успоредно на долния ръб на долната челюст отдясно и отляво. Указателите се плъзгат и се въртят върху тях, за да маркират точки на гониони. Долният ръб на капа трябва да е на нивото на гнитионната точка. След поставяне на лъжицата в устната кухина и вземане на отпечатък от долната челюст, към лъжицата се прикрепя предпазител за уста и се получава отпечатък от брадичката. В ъглите на долната челюст се монтират и фиксират показалци, маркира се гнатионната точка. След това се отделя капа с отпечатъка на брадичката, след което лъжицата и отпечатъкът се изваждат от устната кухина. Предпазителят за брадичката се свързва отново извън устната кухина с модела на брадичката и маркираните зони на ъглите на долната челюст. След това моделът на долната челюст се изработва в захапка с модела на горната челюст и се оформя основата му, както е описано по-горе.
Гнатостатичната техника на Шварц позволява да се фиксира позицията на зъбно-алвеоларните дъги спрямо черепната част на лицето, брадичката, ъглите на долната челюст, за да се определи суборбиталната височина на лицето, тъй като височината на моделите на гнатостатичната челюст, образувани в основата, съответства на перпендикуляра между равнината на Франкфурт и точката на гнатия
В допълнение към описаните по-горе гнатостати са предложени гнатостати на Драйфус и Марголис, ортогнатостат на Чешински, гнатометър на Ришелман, прозопоскоп на Ван Лун, нюгнатостат на Герлах и други.
Диагностичните модели на челюстите се изследват в три взаимно перпендикулярни направления - трансверзално, сагитално и вертикално. Прилага метрични, симетроскопични, графични и други методи на изследване.
4.1. Размери на зъбната коронка
Размерикоронки на временни и постоянни зъби Определят се мезиолатералните размери на коронките на предните зъби и мезио-дисталните размери на коронките на страничните зъби. Сумата от тези размери е размерът на зъбната редица. Измерват се размерите на коронките на 10 временни или 12 постоянни зъба (резци, кучешки зъби, предкътници и първи постоянни кътници) на горна или долна челюст между контактните точки на тези зъби и следващите
разположен. Сравнениетона напречния размер на короните на неправилно разположензъб и мястото, което е на разположение за него в зъбната редица, позволява да се изясни наличиетоили дефицита на място за този зъб.Сравнение на размера нанеправилно разположен зъб и неговата средна стойностпомага за диагностициране на макро- или микроденти а.
Съотношението им в захапката до голяма степен зависи от размера на короните на горните и долните втори временни молари. Ако те са равни, тогава зад зъбната редица се образува благоприятна „медиална стъпка“. Ако размерите на коронките на вторите долни временни молари са с 2 mm по-големи от горните, -10 дисталните им повърхности обикновено са в една и съща вертикална равнина. Ако разликата в ширината на короните на временните и постоянните резци надвишава 2 mm, тогава може да се наблюдава "дистална стъпка". Сумата от ширините на короната на горните постоянни резци е средно със 7,1 mm по-голяма от млечните, а на долните с 5,3 mm.
Необходимостта от измерване на широчината на короните на временните зъби се дължи на факта, че след загубата им и пробива на постоянните места в зъбната редица не винаги е достатъчно правилното им установяване. Трудно е да се предвиди подобно разстройство само въз основа на клиничен преглед. Колежът по дентална медицина към Университета на Мичиган (САЩ) разработи метод за прогнозиране на процентната вероятност за правилни постоянни зъби вв зависимост от размера на коронките на млечните зъби. Данните, дадени в табл. 4 1 се основават на хармонията между размерите на зъбите от различни групи. Познавайки сумата от ширините на короните на долните постоянни резци, които изригват в началния период на смесено съзъбие, е възможно да се предвиди размерът на постоянните кучешки зъби и премолари, които ще изникнат в последния период на смесено съзъбие. В зависимост от сумата от ширините на короните на долните резци, в таблицата се намира съответната колона, която представя диапазона от суми на мезиодисталните размери на кучешки зъби и премолари с вероятност от 5 до 95%. За прогнозиране се използва или средно ниво на вероятност от 50%, или за по-голяма точност - 75%.
М 3 Миргазизов, А. П. Колотков и Л. А. Королева, потвърждавайки данните на Мичиганския университет, препоръчани в „