Български държавни експертни институции
Процедурата за извършване и процедурата за издаване на резултатите от идентификацията, включително определянето на кодове за ETN VED TS.
Държавни експертни институции на България. Митнически експерт, неговите права и задължения.
Държавно-Експертни институции в България.
В последно време българската митническа служба не разполагаше със собствени експертни институции и използваше услугите на държавни експертни институции на други министерства и ведомства. От създаването на мрежата от митнически лаборатории значителна част от нуждите на митническите органи при извършване на проверки се решават с помощта на митническите лаборатории.
Най-голямата и разгърната мрежа от експертни институции се намира в системата на българското Министерство на вътрешните работи. Ръководи се от криминалистичния център на МВР, а на място има криминалистични отдели, отдели, лаборатории в органите на вътрешните работи. Те извършват експертизи предимно за следствените органи и полицията, но могат да извършват експертизи и за органи на други ведомства.
В Министерството на правосъдието на България съществува широка система от експертни институции. Той се ръководи от Федералния център за криминалистични експертизи на Министерството на правосъдието, а специализираните лаборатории за криминалистични експертизи в териториите и регионите извършват експертизи на местно ниво. Тези институции обслужват основно прокуратурата и съдилищата.
Съдебномедицинските експертизи се извършват от експертните институции на Министерството на здравеопазването на Република България - Бюрото по съдебни експертизи.
Българската армия разполага и със собствена мрежа от експертни институции.
Голям брой лаборатории имат държаватасанитарно-епидемиологичен надзор на България, ветеринарни и карантинни служби, инспекция на зърното.
Системата от лаборатории, които са акредитирани от Държавния комитет по стандартизация и метрология и работят по системата ГОСТ Р, е много обширна, решавайки проблема за осигуряване безопасността на потребителските стоки и хранителните продукти.
Мрежата от недържавни експертни институции и лаборатории е обширна: това са представителства и клонове на Българската търговско-промишлена палата; лаборатории, свързани със системата "Союзекспертиза"; лаборатории за проверка на масла; и така нататък.
Горният списък показва колко разнообразна е системата от експертни институции, работещи в България, като във всяка от тях длъжностното лице на митническия орган има право да назначи експертиза, при условие че тази експертна институция разполага с квалифицирани специалисти именно в областта на знанието, което ви позволява да дадете компетентен отговор на въпросите, поставени на експерта.
Вторият важен фактор, който трябва да се вземе предвид при избора на експертна институция, е нейната репутация, която от своя страна се определя от нивото на професионална подготовка на експертите и техните морални качества.
Настоящият ред за назначаване на експертизи предвижда възможност за извършване на експертиза, както в експертна институция, така и извън нея от лица с необходимите специални познания. Във втория случай служителят сам избира специалист, на когото ще бъде поверено провеждането на прегледа.
Системата от експертни институции на Държавния митнически комитет на България първоначално приема тристепенна структура, включваща Централна митническа лаборатория, регионални митнически лаборатории и експертни митници.публикации. На практика обаче от създаването на Централната митническа лаборатория през 1991 г., а след това и на регионалните лаборатории, реално съществува двустепенна структура. Долното звено така и не беше създадено, а концепцията за развитие на експертните институции, разработена в началото на 90-те години, вече не предвиждаше създаването на експертни длъжности. Малка част от техните функции под формата на експресен анализ и квалифицирано вземане на проби бяха възложени на отделите по стоковата номенклатура на митниците.
До 2002 г. на територията на България функционира система от митнически лаборатории на Държавния митнически комитет на България, която включва Централна митническа лаборатория и десет регионални лаборатории: Северозападна (Санкт Петербург), Севернокавказка (Ростов на Дон), Далекоизточна (Владивосток), Западносибирска (Новосибирск), Източносибирска (Иркутск), Волжка (Нижни Новгород), Западна (Брянск), Ка Лининград (Калининград), Урал (Екатеринбург) и Башкир (Уфа).
При създаването на тази мрежа от митнически лаборатории ДМК на България изхождаше от позицията, че в зоната на действие на всяко регионално митническо управление трябва да бъде разположена митническа лаборатория.
Развитието на митническата система и положителният опит на митническите лаборатории обаче показаха необходимостта от връщане към концепцията за разгръщане на тристепенна структура от митнически експертни институции. Най-ниското звено в тази система бяха отделите на митническите лаборатории, създадени в зоната на дейност на конкретна митница. Първите такива отдели са създадени в Севернокавказката лаборатория. В зоната на дейност на Далекоизточния технически университет бяха създадени два отдела на Далекоизточната митническа лаборатория - в Хабаровск и Южно-Сахалинск.