българските авторски икони са колекционерска рядкост
Най-често в допълнение към подписите, които се появяват върху български икони, се посочва и времето на създаване на древната икона, което позволява на съвременните специалисти и изследователи да проследят развитието на художествените процеси, протичащи в българската иконопис не само през епохата на Новото време, но и през Средновековието.
Сравнително наскоро в антикварния свят се появи първата информация за подписаните икони на кралските майстори, работили в Оръжейната палата през седемнадесети век, както и техните последователи, работили през осемнадесети век. В съзнанието на много колекционери вече се е затвърдила идеята, че древните старобългарски икони, подражаващи на средновековната култура, са били анонимен феномен по природа. В своите творби иконописците се опитаха най-надеждно да предадат основните образи на невидимия за хората свят. По правило при създаването на икони не се допускаше лично тълкуване на елементите, така че иконите не бяха подписани.
В продължение на много векове иконописецът не е бил разглеждан като творец, а само като свързващо звено между невидимия и чувствения свят. На територията на България обичаят да се поставят подписи върху иконите се появява през втората половина на XVII век под влияние на западната култура. През този период настъпват значителни промени в съзнанието на българския народ и в иконописта верността към традицията започва да надделява над индивидуалния стил на писане.