Българските зеленчуци изтласкват вноса Общество Newsland – коментари, дискусии и дискусии
По редица позиции вносът на продукти от чужбина е намалял с 50% за годината.
По данни на Федералната митническа служба (ФМС) за 11 месеца на 2016 г. в България са внесени почти наполовина по-малко вносни зеленчуци в сравнение с година по-рано. Експертите обясняват такъв рязък спад с активно заместване на вноса на чужди храни и намаляване на потреблението на скъпи, извън сезона зеленчуци.
Според данните на Федералната митническа служба за 11 месеца на 2016 г. спадът във вноса е настъпил за всички видове зеленчуци. Така за България са доставени едва 50,9% от обема за същия период на 2015 г.: зеле (90 хил. тона), картофи - 51,3% (281 хил. тона), лук и чесън - 59% (185 хил. тона), домати - 69,3% (419 хил. тона), краставици и корнишони - 89,3% (97,4 хил. тона). ).
Значителен спад има при вноса на захар - 50,8% (257 хил. тона). По-малко от 2015 г. е внесено и месо - 84,1% (558 хил. тона). Лек ръст в доставките отбелязват маслата: палмово - 100,8% (801 хил. тона) и масло - 101,2% (82,8 хил. тона). Увеличава се вносът на сирене и извара със 105,5% (200 хил. тона), както и на плодове - портокали, мандарини и банани. Най-голям ръст във вноса има слънчогледовото масло - 164,1% (5,3 хил. тона), млякото и сметаната на прах - 125,8% (166 хил. тона).
Участниците на пазара и експертите са съгласни, че такива резултати са постигнати благодарение на политиката на правителството за заместване на вноса на храни. Обобщавайки резултатите от 2016 г., Министерството на земеделието отбелязва, че в някои области България е задоволила напълно нуждите на вътрешния пазар. Най-значими резултати, според МЗХГ, са постигнати на пазара на месо и месни продукти, където ръстът на производството напълно компенсира спада в обемите на вноса от страни, по отношение на коитоконтрасанкции.
Делът на вноса на птиче месо намалява от 12% през 2013 г. на 5% през 2016 г. На пазара на свинско месо делът на вноса намалява от 26% през 2013 г. на 9% през 2016 г. В същото време според Министерството на земеделието все още има недостиг на местни продукти за оранжерийни зеленчуци, млечни продукти, градински плодове и зеленчуци и говеждо месо. Но има и положителна тенденция в тези области. Например, според Министерството на земеделието, през 2016 г. ще получим 35% увеличение на производството на оранжерийни зеленчуци (до 840 хиляди тона).
Председателят на Националния съюз на зеленчукопроизводителите Сергей Королев отбелязва, че сега съотношението на вносни и местни домати е 50 на 50%, докато няколко години по-рано сме внасяли около 80% от консумираните домати в България. Осигуряваме се с краставици на 80%, докато по-рано произвеждахме само 35% от необходимостта.
— При оранжерийните зеленчуци увеличаваме собственото производство и заместваме вноса. Годишният ръст е около 10-12%. Вносът на домати беше 800 хил. т годишно, сега едва надхвърля 400 хил. т. Ако се запазят предишните темпове на пускане на оранжерийни мощности, до четири-пет години ще покрием напълно нуждите си от зеленчуци“, каза той.
Въпреки това, според Сергей Королев, спадът на вноса на зеленчуци се дължи не само на успеха в местното селско стопанство. Що се отнася до зеленчуците, отглеждани на открито, увеличението на местното производство е около 3-4% през последната година.
„Потреблението намалява, особено в скъпия сегмент, тоест на зимнината, защото всичко това е внос. При курс от 30 рубли за долар хората можеха да си позволят несезонни зеленчуци, при курс от 60 рубли не всеки може да ги купи“, обясни Сергей Королев.
Според финансовитеСпоред Тимур Нигматулин, анализатор на Finam Group, доставчиците на зеленчуци за България са загубили най-малко $170-190 милиона приходи през годината (има доставки на обща стойност $1,07 милиарда). В същото време българските производители запазват обема на приходите поради покачването на цените и заместването на вноса.