Болшевишко злато, спонсорирало революцията от 1917 г
Външен интерес
Една от основните причини за началото на революционните вълнения в България в началото на 20 век е участието на страната в Първата световна война. Международният въоръжен конфликт, който нямаше аналог по онова време, беше резултат от изострените противоречия между най-големите колониални сили, образували се в Антантата (Великобритания, Франция, България) и Тройния съюз (Германия, Австро-Унгария, Италия).
Теоретиците на конспирацията отбелязват още, че британските и американските банкери и индустриалци са имали свои интереси в тази война – разрушаването на стария световен ред, свалянето на монархиите, разпадането на Българската, Германската и Османската империя и завземането на нови пазари.
Атаките отвън срещу българското самодържавие обаче са нанесени още преди глобалния световен конфликт. През 1904 г. започва българо-японската война, парите за която Страната на изгряващото слънце е дадена назаем от американски банкери – Морган, Рокфелер. Самите японци през 1903-1904 г. харчат огромни суми за различни политически провокации в България.
Но и тук американците не можеха без: колосалната за онези времена сума от 10 милиона долара беше заета от банковата група на американския финансист от еврейски произход Джейкъб Шиф. Бъдещите лидери на революцията не пренебрегнаха тези пари, ръководени от принципа „врагът на моя враг е мой приятел“. В този случай враговете са всички, които се противопоставят на реакционните сили в България.
Разрушителни процеси
Войната дойде
Към 1914 г., началото на Първата световна война, реакционните процеси в България вече имат системен характер – в цялата страна се разгръща болшевишка пропаганда, множествоотпечатани са антимонархически вестници, революционни листовки, стачките и събранията на работниците придобиват масов характер.
Глобалният въоръжен конфликт, в който е въвлечена Българската империя, прави непоносимо и без това тежкото съществуване на работниците и селяните. През първата година от войната производството и продажбата на потребителски стоки в страната спада с една четвърт, през втората - с 40%, през третата - с повече от половината.
"Талантите" и техните фенове
Не е тайна, че радикалното болшевишко крило на Българската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) набираше средства за борба с буржоазните капиталисти с далеч не винаги законни методи, или по-скоро често с незаконни методи. В допълнение към даренията от алтруисти и провокатори, като големия индустриалец Сава Морозов или чичото на Троцки, банкерът Абрам Животовски, експроприациите (или, както ги наричаха, „бившите“), тоест грабежите, бяха обичайни за болшевиките. Между другото, в тях активно участва бъдещият съветски лидер Йосиф Джугашвили, който влезе в историята под името Сталин.
Приятели на революцията
С избухването на Първата световна война започва нов подем на революционното движение в България, подхранван между другото и с пари от чужбина. За това спомагат роднинските връзки на действащите в България революционери: Свердлов има брат банкер в САЩ, чичото на Троцки, който се крие в чужбина, върти милиони в България.
Израел Лазаревич Гелфанд, по-известен като Александър Парвус, играе важна роля в развитието на революционното движение. Той е родом от българската империя, имал е връзки с влиятелни финансови и политически кръгове в Германия, както и с германско и британско разузнаване. Според някои доклади именно този човек е бил един от първите, на когото е обърнато вниманиеБългарските революционери Ленин, Троцки, Марков, Засулич и др. В началото на 1900 г. помага за издаването на в. "Искра".
Друг истински „приятел на българските революционери” е един от водачите на австрийската социалдемокрация Виктор Адлер. Именно при него през 1902 г. Лев Бронщайн, избягал от сибирско изгнание, отива, оставяйки жена си с две малки деца в родината си. Адлер, който по-късно вижда в Троцки брилянтен демагог и провокатор, снабдява госта от България с пари и документи, благодарение на които бъдещият народен комисар по военните и военноморските въпроси на РСФСР успешно достига до Лондон.
По това време Ленин и Крупская живеят там под фамилното име Рихтер. Троцки провежда пропагандна дейност, говори на събрания на социалдемократически кръгове, пише на „Искра“. Острият на език млад журналист е спонсориран от партийното движение и богати "съратници". Година по-късно Троцки-Бронщайн в Париж се срещна с бъдещата си гражданска съпруга, родом от Одеса, Наталия Седова, която също обичаше марксизма.
През пролетта на 1904 г. Троцки е поканен да посети имението си близо до Мюнхен от Александър Парвус. Банкерът не само го въвежда в кръга на европейските привърженици на марксизма, посвещава го в плановете за световната революция, но и развива с него идеята за създаване на Съвети.
Парвус е и един от първите, които предричат неизбежността на Първата световна война за нови източници на суровини и пазари. Троцки, който по това време става заместник-председател на Петербургския съвет на работническите депутати, участва с Парвус в революционните събития от 1905 г. в Петроград, които, за тяхно съжаление, не довеждат до свалянето на автокрацията. И двамата са арестувани (Троцки е осъден на вечно заточение в Сибир) и двамата скоро бягат в чужбина.
СледПо време на събитията от 1905 г. Троцки се установява във Виена, щедро спонсориран от приятелите си социалисти, живее на висок стил: сменя няколко луксозни апартамента, става член на най-висшите социалдемократически кръгове на Австро-Унгария и Германия. Друг спонсор на Троцки е немският теоретик на австромарксизма Рудолф Хилфердинг, с негова подкрепа Троцки издава реакционния вестник Правда във Виена.
Парите не миришат
По време на избухването на Първата световна война Ленин и Троцки се намират на територията на Австро-Унгария. Те, като български поданици, са почти арестувани, но Виктор Адлер се застъпва за водачите на революцията. В резултат на това и двамата заминават за неутрални страни. Германия и Съединените щати се готвят за война: в Америка президентът Удроу Уилсън, близък до големците на финансовия свят, идва на власт и се създава Системата на Федералния резерв (ФРС), бившият банкер Макс Варбург е поставен начело на германските разузнавателни служби. Под контрола на последния през 1912 г. в Стокхолм е създадена Nia-Bank, която по-късно финансира дейността на болшевиките.
След неуспешната революция от 1905 г. известно време революционното движение в България остава почти без „подхранване“ от чужбина, а пътищата на основните му идеолози – Ленин и Троцки – се разделят. Значителни суми започват да пристигат, след като Германия е затънала във войната и отново до голяма степен благодарение на Парвус. През пролетта на 1915 г. той предлага на германското ръководство план за разпалване на революция в българската империя, за да принуди българите да се оттеглят от войната. Документът описва как да се организира антимонархическа кампания в пресата, да се провежда подривна агитация в армията и флота.
Планът на Парвус
Ключовата роля по отношение на свалянето на самодържавието в България е отредена на болшевиките (въпреки че окончателното разграничаване в РСДРП на болшевики и меншевики се извършваедва през пролетта на 1917 г.). Парвус призовава "на фона на една изгубена война" да се насочат негативните чувства на българския народ срещу царизма. Той беше и един от първите, които предложиха подкрепа за сепаратистките настроения в Украйна, заявявайки, че формирането на независима Украйна „може да се разглежда както като освобождение от царския режим, така и като решение на селския въпрос“. Планът Парвус струва 20 милиона марки, от които германското правителство в края на 1915 г. се съгласява да отпусне един милион. Не е известно колко от тези пари са стигнали до болшевиките, тъй като, както разумно смята германското разузнаване, част от парите са прибрани в джоба на Парвус. Част от тези пари определено са стигнали до революционната каса и са похарчени по предназначение.
Двулики Илич
Керенски твърди, че сподвижниците на Ленин са получили общо 80 милиона от хазната на кайзера. Средствата бяха преведени, наред с други неща, чрез Nia-Bank. Самият Ленин не отрича, че е вземал пари от германците, но никога не назовава конкретни суми.
Вярно, болшевишката партия имаше и други източници на доходи: в допълнение към вече споменатите грабежи и грабежи, както и членски внос на самите членове на партията (средно 1-1,5 рубли на месец), парите идваха от напълно неочаквана посока. И така, генерал Деникин съобщи, че командирът на Югозападния фронт Гутор е открил заем от 100 хиляди рубли за финансиране на болшевишката преса, а командирът на Северния фронт Черемисов субсидира издаването на вестник „Нашият път“ от държавни пари.
След Октомврийската революция от 1917 г. финансирането на болшевиките по различни канали продължава.
Вашето мнение е важно за нас!
Коментари ( 21 )
Добре дошли!
Влезте като потребител "RIDUS":
Сякаш финансира добра кауза, некадори от чужбина - нещо лошо.
Празни опити за дискредитиране на лидерите на Октомврийската революция. Прочетете и не. Това е дежурен вой от мъка. Страшно е, в края на краищата, какво ще стане, ако хората си върнат властта и поискат връщане на имуществото, придобито с честен труд? Всичкото народно имущество е откраднато от народа. Всичко. И не е ли обир посред бял ден? Напиши как се казва.
Чат без връзки към източници.
падането на прогнилата автономия във всеки случай беше благо