Борис Пастернак в сълзи от щастие - Православен вестник - Фома

щастие

Казват, че в Переделкино край Москва все още има стари хора, които могат да опишат изчезналата гледка от прозореца на селския офис на Борис Пастернак. Какво се виждаше в онези дни, когато мемориалният музей на поета все още не беше признат? Оказва се, че зад полето, сега гъсто застроено с вили, се вижда църковният двор и златните кубета на църквата „Преображение Господне“. А ако се вгледате по-внимателно, се различиха и върховете на три бора, под които преди повече от половин век е бил погребан поетът, вдъхновил тези места със своите стихове. С тъжна гордост сега си спомням как веднъж имах късмета да бъда в група посетители, на които къщата на Борис Пастернак беше показана от неговия син и биограф Евгений Борисович. Заведе ни до прозореца, протегна ръка и видяхме тези дървета, от които до днес е оцелял само един бор.

Когато се замисля, се опитвам да се утеша с мисълта, че тукашната природа все още остава недокосната в неговите блестящи текстове, защото всичко там е безсмъртно, всичко е вечно.

„В тревата, между диви балсами, / Маргаритки и горски бани, / Ние лежим с отметнати назад ръце / И вдигаме глави към небето. // Трева в боровата поляна / Непроходима и гъста. / Гледаме се – и пак / Сменяме позиции и места.

В рядката книга "Переделкино на Пастернак" писателят и звукоархивист Лев Шилов припомня една странна изповед на известния съсед на Пастернак в Переделкино. Аудиозаписът на този монолог е запазен и аз с тревога пренаписвам началото му тук. „Ако не бях толкова стар“, каза Корней Иванович Чуковски през пролетта на 1964 г., „щях да си намеря нова професия. Бих станал гид за местата в Переделкино, свързани с поезията на Пастернак. Бих водил туристи до такава и такава бреза, която е увековечена от неготакъв и такъв поток, който беше изпят от него. Бих показал полето, през което той минаваше всеки ден, бих показал тези къщи, онези пейзажи, онези гори, които в стиховете му все още живеят и ще живеят вечно ... "

Нека препрочетем неговите стихове, тези трите. Нали знаете: моменти на принадлежност, щастие, чудо.