Черна перла (Мария Будкова)
Вечерният ветрец омагьосано си играеше с акациевите листа, карайки ги да му нашепват вълшебни истории, чути от други ветрове. И един човек седеше наблизо на верандата и също ги слушаше до късно през нощта.
Оливен беше самотен, въпреки че често се натъкваше на хора, които бяха готови да споделят с него къща, маса и легло, но никой не искаше да разбере съня му. И той имаше необичаен сън. Една вечер Оливен чула история, разказана от стара акация за това как в океана на дъното на Ойкулемската падина, в черупка с необикновена красота, е скрита най-голямата черна перла в света. Този, който го получи и успее да го вземе със себе си, ще стане най-щастливият човек на света. Много от онези, които чуха тази легенда, тръгнаха на пътешествие, надявайки се по някакъв начин да преодолеят огромния воден стълб. Без да преплуват дори стотна част от пътя, търсачите се озоваха или в устата на акула, или завинаги заплетени в дългите стъбла на океански водорасли, или умряха от собствената си слабост. Но най-често Океанът изтласква неканени търсачи на повърхността, давайки им възможност да спасят живота си от капризите на стихиите. Корабите, минаващи над Ойкулемската депресия, често намират мъртви и моряците, знаейки причината, разпространяват легендата за Черната перла по целия свят. Оливен веднага разбра, че му е писано да я види. Оттогава той живее, отхвърляйки други любови и стремежи. Веднъж сънувал прекрасна раковина, която отворила вълнообразните си капаци и Черната перла му се явила и му казала как да стигне до това място. На сутринта Оливен веднага тръгва на пътешествие, като без съжаление оставя всичко, което е живял до този момент, за да види поне за миг своята първа и последна Любов.
След като направи трудно и дълго пътуване, той кацна на един от островите на Ойкулемския архипелаг, където откри много лодки ияхти. Красиви с атлетични фигури, добре обучени търсачи на перлено щастие разговаряха оживено помежду си, смееха се, спореха и скачаха във водата със скъпи водолазни екипи. В търсене на изоставено място, Оливен дълго време вървеше по крайбрежието. Накрая той заплува. Защо реши, че ще може да диша във водата като риба и да преодолее ужасната дълбочина? Кой знае…. Оливън никога не е мислил за това. Той направи това, защото не можеше да направи друго, защото той живееше и дишаше само това, откакто чу за Нея и я видя насън.
Потапяйки се, Оливен все повече се изненадваше от красотата на океанските дълбини. Дълго не можеше да откъсне възхитения си поглед от цветните корали. По стръмния склон на дъното тържествено се поклащаха колонии водорасли. За момент на Оливън му се стори, че губи избраната посока. Мисълта, че може да не види своята Перла, моментално го откъсна от приказните рифове и го тласна напред с удвоена сила. Водата стана по-тъмна и накрая стана лилава. Кафявите водорасли го изгориха, но Оливън стисна зъби и заплува. Изведнъж започнаха да се появяват странни риби със сферична форма, пепеляв цвят и почти прозрачни. Само червени очи блестяха зловещо върху желатиновата им повърхност. Топки се издигнаха от черната бездна и се увеличиха точно пред очите ни! Достигнала размерите на голяма диня, такава глава се спука и от нея като ветрило излетяха малки пепелни топчета. Те израснаха по същия начин и се разпаднаха по същия начин. Но в по-светлите слоеве на Океана нищо не излетя от тях. След като се пръснаха, те изчезнаха безследно. Имаше много от тях и те постоянно принуждаваха Оливен да се отклонява от курса, но отново и отново той събираше останалите сили и продължаваше по своя луд път. Водната маса се притискаше от всички страни и той отдавна беше престанал да различава нищо. Уморено съзнаниепороди образи на неземни чудовища и той осъзна, че дълбочината го завладя, когато внезапно забеляза слабо трептене на светлина пред себе си. Забравил за умората, Оливен с неизвестна сила се втурна към светлината и, преодолявайки необикновената плътност на водата, се натъкна на скалиста стена. Бавно се движеше по него и намери голяма пещера, в средата на която лежеше огромна лилава черупка! Избледнявайки от вълнение, Оливен се приближи до красавицата и внимателно докосвайки вълнистия ръб, се отдръпна назад. Седефените врати се отвориха и от ослепително бялата пяна на нежното тяло на мекотелото избягаха проблясъци на мощна и вълнуваща цветна симфония. В средата лежеше кралицата - Черната перла. На Оливън му се зави свят от нетърпимата болка в гърдите му и очите му спряха да виждат всичко освен нея. Стана ясно, че за обикновения живот той умира безвъзвратно и ако не успее да го извади от черупката и да го вземе със себе си, ще остане наблизо да умре, гледайки своята кралица.
Оливън се опита да се доближи до Перлата и да докосне матовата й повърхност, но отначало се поколеба, сякаш от съжаление, лесно се отдръпна от докосването му. Веднъж той успя да я вземе в ръцете си... Задъхан от наслада, той едва не докосна с устни Перлата, но тя разтвори ръцете му с неизвестна сила и бавно се отпусна върху снежнобялото си легло, плъзгайки се по него с два рубинени лъча. Той беше щастлив!
На пръв поглед нищо не се е чувало за Оливен оттогава. Старата акация преразказваше други истории на ветровете и никой не знаеше как свърши тази. Успя ли да вдигне Черната кралица и да изплува на повърхността? Или може би все още гледа единственото си съкровище? Или Перлата, уморена от обожателя си, отново се уви в бяла пяна и затвори лилавите устни на раковината, а Оливена в същото времемомент, смазан от силата на океана. Или може би не е смачкан? Кой да каже сега...