Черта от национален характер или елементарна липса на култура
Черта от национален характер или елементарна липса на култура?
Работя в строителството от 16-годишен. И за това как строителите се кълнат, те дори добавят шеги. Разбира се, всички сме правили грешки. Но с нас работеше един възрастен работник - яростен измамник. Той не просто използва нецензурни думи – псувните му бяха обидни. Проклинайки, той умишлено се опита да обиди човек и, ругаейки, забрави за всичко, загуби чувство за пропорция.
Младата кранистка имаше свой начин да се справи с това зло: тя просто спря работа и не я започна, докато нарушителят не й се извини. Вярно, не продължи дълго. В крайна сметка цялата история завърши много тъжно за най-любителя на мръсните издевателства. Един ден нашият заварчик-боксьор, когото той неволно засегна в словесните си излияния, не издържа и си счупи челюстта. Този нокаут премахна пристрастяването към псувните като на ръка (тоест буквално на ръка).
Не мога да си представя нещо подобно да се случи днес. Мат стана нещо познато. Нецензурният език вече изобщо не е обида. Спестява лексикални усилия: защо да прибягвате до сложни словесни конструкции, когато можете да изразите всичко в позната фраза? Няма какво да се направи - много хора трябва да прикриват бедността на мисленето с цветисти завои на ругатни. Неслучайно се роди поговорката: „Ние не псуваме, ние го говорим“. Бих добавил още – мислим и чувстваме.
„Само българин може да се любува на красотата на залеза само с нецензурни думи“, повтаря от телевизионния екран сатирикът Задорнов. И залата ръкопляска: знайте, казват, нашите! Широтата на българската душа, нали разбирате... Реално това е елементарна липса на култура,издигнат в ранг на черта на национален характер.
В същото време някои от изразите от тази сфера се използват свободно сред испанците в речта и нашите преводачи често изпитват известни затруднения, когато ги срещат в литературните произведения. Испанците се кълнат със съвсем други думи.
А сред германците, например, най-обидните твърдения са свързани с администрирането на естествените нужди. За най-мръсна псувня обикновено се смята тази, използвана от английските моряци и докери. Затова не си мислете, че тук сме най-напредналите. Просто всеки народ има свой подход, колкото и тъжно да звучи това за закоравелите псувни "патриоти".