Четири стъпки на Гърция за спасяване на икономиката след референдума
Победата се превърна в поражение
Гръцката криза е трагедия за страната и заплаха за световната икономика. Германия настоява Гърция да продължи да изплаща изцяло дълговете си, въпреки факта, че Гърция очевидно няма пари, а Международният валутен фонд говори за необходимостта от намаляване на дълговата тежест. Сблъсъкът на реалността (гръцката неплатежоспособност) с политиката (германските искания) не можеше да не доведе до катастрофа. Така и се случи: миналата седмица гръцката банкова система се срина.
Въпреки това, все още има изход от тази трудна ситуация. Дългът на Гърция трябва да бъде драстично намален и страната да остане в еврозоната.
Още през пролетта в преговорите с кредиторите Гърция разбра това, настоявайки за намаляване на дълга. Германия отказа. САЩ и МВФ неофициално застанаха на страната на Гърция, но Германия спечели, както обикновено се случва с кредиторите.
Понякога обаче победите на кредиторите водят до тяхното собствено поражение. Като тласкат длъжника до критична ситуация, те могат да доведат страната до пълномащабно неизпълнение. Грешката на Германия миналата седмица беше да тласне гръцката икономика, вече в състояние, сравнимо с Голямата депресия, към пълен финансов колапс.
Германският финансов министър Волфганг Шойбле има ясна стратегия за преговори, целяща да принуди Гърция да се съгласи да напусне еврозоната. За негово съжаление Гърция не иска да напусне и не може да бъде принудена да го направи според условията на споразуменията, на които се основава Европейският съюз. Гърция иска да остане в еврозоната и то с намалено дългово бреме. Тази позиция е икономически обоснована и защитена от международни споразумения.
Криза в центъра на Европа
Има много прецеденти от този род.Преструктурирането на държавния дълг е правено стотици, може би хиляди пъти, включително за Германия. Строгите изисквания на кредиторите от американското правителство към Германия след Първата световна война допринесоха за финансовата нестабилност на Германия и други европейски страни и косвено за идването на власт на Адолф Хитлер през 1933 г. След Втората световна война обаче Германия получи значителни и разумни отстъпки от правителството на САЩ и дългът в крайна сметка беше анулиран през 1953 г. Това помогна много не само на Германия, но и на света. И все пак Германия не успя да научи този урок от собствената си история.
Четири стъпки
Четири стъпки ще помогнат за излизане от гръцката криза. Първо, гръцкият народ трябваше да каже твърдо „не“ на кредиторите на референдум относно техните искания този уикенд (и го направи).
Второ, Гърция трябва да продължи да отказва да обслужва външния си дълг към официалните кредитори, докато през следващите месеци не бъде постигнато споразумение за неговото преструктуриране. Като се има предвид икономическата депресия, Гърция трябва да използва своите финансови ресурси, за да плати на пенсионерите, да осигури хранителна помощ и да извърши приоритетни ремонти на инфраструктурата, както и да насочи ликвидност към банковата система.
Трето, премиерът Алексис Ципрас трябва да използва силата си на убеждаване, за да обясни на хората, както веднъж направи американският президент Франклин Рузвелт, че единственото нещо, от което трябва да се страхуват, е самият страх. По-специално правителството трябва да даде да се разбере на всички гърци, че техните депозити в евро са безопасни и че страната ще остане в еврозоната въпреки фалшивите твърдения на някои членове на еврогрупата, че гласуването „не“ означава излизане на Гърция.от еврозоната.
И накрая, Гърция и Германия се нуждаят от сближаване след референдума, те трябва да се споразумеят за пакет от икономически реформи и намаляване на дълга. Нито една държава, включително Гърция, не трябва да очаква намаляването на дълга да бъде представено на сребърен поднос – отписването трябва да бъде заслужено, оправдано с реални реформи, които ще възстановят икономическия растеж, което ще бъде от полза както за длъжника, така и за кредитора. Един труп обаче не може да се преобрази. Ето защо облекчаването на дълга и реформата трябва да се извършват заедно, вместо да се реформира първо с някакво неясно обещание, че облекчаването на дълга ще се случи за неопределено време в несигурно бъдеще, както някои в Европа казват на Гърция.
Разбира се, гръцкото фиаско се дължи на безбройните грешки и на двете страни, погрешните им преценки и действия през последното десетилетие и дори по-рано. Никоя страна не би стигнала до такова състояние като Гърция, ако не беше лошото управление на едно поколение. Но никоя страна не фалира без сериозни грешки от страна на кредиторите си: първо те й дадоха твърде много пари, а след това поискаха твърде високи плащания, което доведе до колапса на длъжника. И двете страни са виновни, така че сега е важно за тях да не загубят бъдещето чрез безкрайни спорове за миналото.
Облекчаването на дълговото бреме на Гърция при запазване на страната в еврозоната е правилният и реален изход от кризата и може лесно да се премине чрез постигане на споразумение между Германия и Гърция, към което ще се присъедини и останалата част от Европа. Резултатът би бил победа не само за тези страни, но и за световната икономика.