Чокане е
p, pʲ • b, bʲ • t, tʲ • d, dʲ • k, kʲ • g, gʲ
f, fʲ • v, vʲ • s, sʲ • z, zʲ • x, xʲ • ɣ, ɣʲ
Пред запетаята се посочва твърда съгласна, а след запетаята - мека съгласна
Чокане- неразличимост на звукове на мястото на африкати[ц]и[h’]на българския книжовен език, съвпадението им в един звук, в мек[h’]или в твърд[h][1] [2] [3] :[h’]ar’(цар),кури[h’ ]a(пиле),кол’[х’]оʹ(пръстен),[h’]бял(цял),оть[h](баща),ули[h]a(улица),то́[h’]ка,пе[h’],пле[h’]o,[h’]и ʹ сто,[h]ai,[h]udoи т.н. [4] Задушаването е една от разновидностите, частен случай, на тракането (езикови системи с една африката) заедно с тихото и силното тракане. Това диалектно явление е широко разпространено в редица говори от североизточната част на територията на северния говор на българския език [5] [6] .
Съдържание
Чоканье в лингвогеографски аспект
Чокание е рядко фонетично явление за диалектите на българския език, разпространено в няколко, разпръснати диалекта на севернобългарското наречие, главно в североизточната част на ареала му, почти никога не се среща като единствен диалектен тип употреба на африкати (в „чист” вид). По принцип тракането се среща във фонетичните диалектни системи на североизтока в съжителство с меко, по-рядко с твърдо тракане [4] [7] . В тази връзка това диалектно явление няма определена изоглоса и не образува компактен ареал, който да съвпада с ареала на което и да е диалектно обединение на територията, където са разпространени севернобългарските говори. Chokanye е представен под формата на малки островни области главно в диалектите на вологодската група[6] [8] [9] , както и в редица вятски и пермски диалекти [4] [5] [10], без да се включват в характеристиките на тези диалектни асоциации.
Правете разлика между меко и твърдо задушаване [3] :
- Съвпадение на африкати в[h’]мек:[h’]ai-uli[h’]a,ogur[h’i]—le[h’i]tи др.
- Съвпадението на африкатите в[h]е твърдо:[h]ai-uli[h]a,ogur[chy]-le[chy]tи др.
Мекото дрънкане се среща разпръснато в централните и източните части на вологодската група диалекти, както и на цялата територия на вятските диалекти (в горното течение на Ветлуга, без съчетание с тракане - в "чиста" форма), малки островчета на това явление се отбелязват на територията на среднобългарските тракащи диалекти (в диалектите на псковската група, в южния Владимир-V олги и в източни среднобългарски акайски говори). Твърдото задавяне се среща много по-рядко от мекото задушаване, само под формата на малки изолирани области на запад от Велики Устюг във вологодските диалекти, на запад от Котелнич във вятските диалекти, на юг от езерото Илмен в новгородските диалекти и на север от Касимов и на запад от Саранск в източните среднобългарски диалекти [8] [9] .
Диалектните особености на носителите на задушаващи диалекти са отразени в езикови усуквания:„Имаме четири мелници в Котелнич: парович, водович, вятърна мелница и електрически“(котелни диалекти) [11];„Овцете изтичаха покрай верандата ни, но като тупване, и се обърнаха. „Овча, овца, вземи сенча!“ А овцата не мърда. Оттогава овце, а не агне"(вологодски диалекти) [6] .
Произход на задушаване
Съществуват две гледни точки относно произхода на чокана и мястото му в системата от неразличими африкати. Според един от тях, задушаванесе разглежда като вид тракане в такова разбиране, при което от генетична гледна точка и според мястото в системите на българските диалекти тракането е напълно идентично с другите му разновидности меко и твърдо тракане [7] [12] . За разлика от тази гледна точка, дрънкането се разглежда като неоплазма, свързана с въздействието върху дрънкащите диалекти на литературния език (с така нареченото "отпътуване" от дрънкането). Втората гледна точка е изразена за първи път от В. Г. Орлова до голяма степен въз основа на изучаване на моделите на териториално разпределение на използването на африкати [7] .
Според В. Г. Орлова, появата на тракане, което се среща в съвременните диалекти, най-вероятно се е случило в диалектни системи с меко тракане в началните етапи на влияние на литературния език върху тези диалекти в края на 19 - началото на 20 век. Ареалите на разпространение на чоканя са свързани главно с онези територии, чието население през този период от време, предимно мъжко, е имало връзки с градовете (изоставащи, работа във фабрики и фабрики и др.), което често може да доведе до разслояване на говорещите един и същ диалект - в "Опит за диалектологичната карта на българския език в Европа" на Н. Н. Дърново, Н. Н. Соколов и Д. Н. Ушаков, присъствието на Волог. в диалектите се отбелязва Одско-Вятска група на произношение от мъже[h’], а от жени[ts’]мек или среден звук между[h’]и[ts’]. Изследователите на българските диалекти от първата четвърт на 20 век подчертават вторичния характер на тракащите диалекти от гледна точка на мястото им в езиковата система, отбелязват в речта на носители на тракащи диалекти, които са били повлияни от книжовната норма, наличието на незадължителни случаи на използване на меката африката[h’], често не само в съответствие с /ch’/, но и в съответствие с /ц/.По-късно, от втората четвърт на 20-ти век, по време на систематичното и широко възприемане на книжовния език от говорещите диалекти, когато те се „отклоняват“ от мекото тракане, появата на тракане не е фиксирана - в такива диалекти асимилираната африката[h’]се използва само в съответствие с /h’/, тоест „правилно“ от гледна точка на литъра нормална норма [13] .
По този начин дрънкането е новообразувание, което се е развило след асимилацията на африката[h’]- вид преход от тракане към разграничаване между[ch’]и[c]в определен период от съществуването на тракащи диалекти. Тази неоплазма се е стабилизирала до известна степен в част от диалектите, в които мекото тракане по време на тяхното изучаване е почти напълно или по-рядко напълно заменено от тракането и които сега са известни като "задушаващи диалекти". Възможно е задушаването да се е стабилизирало в тези диалекти, върху които влиянието на книжовната норма може временно да отслабне поради определени исторически условия, докато в повечето съседни диалекти влиянието на книжовния език не е спряло и е довело до пълното овладяване на подреденото използване на африката[h’][13] .