Чукчите също воюваха - Енциклопедия на безопасността
Чукчи винаги е бил смятан за герой от фолклорни анекдоти, глупав, любящ огнена вода, полярен абориген. Но ако се обърнете към историята, можете да видите, че на арктическото крайбрежие чукчите са били известни като умели и неуморни воини и многократно са се показвали в битка в ескимоско-чукотските войни, за които са останали само легенди, които се провеждат в снежната тундра и сред ледените хълмове.
Чукчи и ескимоси се срещат главно за взаимен обмен и пазарене, като обменът винаги е бил военизиран по природа и всеки неразбран жест или нечестно пазарене често е водил до кървава развръзка.
Набезите на чукчите на американското крайбрежие са били водени главно от отмъщение за кръвта на техните съплеменници, загинали по време на неуспешна търговия. Плячката и пленниците бяха заловени, така да се каже, по пътя. В онези далечни времена врагът беше предупреден за предстояща атака и много се решаваше в дуел.
Битките се провеждаха върху кожа на морж, натрита със сланина, опъната на земята, чиито ръбове бяха заковани с фрагменти от кости. Задачата на противниците беше да се преобърнат или да се хвърлят един друг върху остри кости, което много често водеше до смърт.
Малко се знае за военните сблъсъци между чукчите и ескимосите, много повече информация за военните подвизи на чукчите се съдържа в Чукотско-корякските войни, които приключиха едва през седемдесетте години на 18 век.
Чукчите бяха страхотни воини, страхуваха се. Например, отряд от коряци, наброяващ 50 войници, никога не би се осмелил да атакува отряд от чукчи от 20 души, въпреки двойното числено превъзходство.
Основните оръжия на чукчите бяха лъкове, изработени от бреза или лиственица, с върхове от кост, зъби или камък, тетивата беше направена от ивици тюленова кожа или сухожилия. Върховете на стрелите бяха смазаниотрова, извлечена от корени на лютиче, от раните, нанесени от такива стрели, човек умира след няколко дни.
Защитата също беше направена от кожа на морж, дори ивици кожа опасваха воина, създавайки черупка, гърдите бяха покрити с плоча от кожа на морски лъв. Щит, сгъваем на гънките, беше фиксиран на гърба, такава черупка имаше цяла система от колани, бримки и катарами, беше обемиста, тежка и неудобна, така че смелите чукчи воини смятаха носенето на черупка за много страхливци.
Набезите са извършени с помощта на маневрени шейни и впрягове с елени. Атаката беше извършена на зазоряване, ако нападателите успееха да се промъкнат покрай стражите в лагера незабелязани, битката по правило беше кратка. Някои от воините с помощта на ласо унищожиха ярангата, останалите пробиха капака му с копия, опитвайки се да убият всички, които бяха под него. Трофеите в такива нападения бяха главно стада северни елени.
След всяка победа воините правеха татуировка под формата на точка на гърба на китката, а за опитни воини точките постепенно се подреждаха.
Корякските жени, за да не попаднат в робство на чукчите, винаги носели със себе си нож, с който убивали себе си и децата си. Чукчите са били третирани доста лоялно към пленниците, рядко използвайки тормоз и изтезания, само към пленени военни лидери и известни вражески войници.
И чукчите, и коряците обръщаха специално внимание на бойното обучение на воините, децата бяха обучавани от ранна възраст, любимата им играчка беше лък. Порасналите воини и ловци успяха да победят полярната мечка и да убият кита с харпун.
Войните и екстремните условия на живот в северните ширини са развили презрение към смъртта сред чукчите. Победените в двубой не молиха за милост и не искаха презрителен живот в плен, те молеха врага за смърт: „Акодив елен за теб, побързай!“ те казаха.