Дефекация и нейните нарушения
В акта на дефекация участват гладките мускули на вътрешния сфинктер на ануса, тънкото дебело черво и ректума и напречно набраздената мускулатура: m. levator ani, transversus perinei, sphincter ani externi, коремни мускули, гръб, гръден кош, опашка и задни крайници.
Инервацията на мускулите, участващи в дефекацията, е следната: двигателните нервни влакна на гладките мускули принадлежат към симпатиковата система и се отклоняват от центровете на първия ред. Тези ганглии възприемат възбуждане, идващо от сакро-лумбалната част на гръбначния мозък. Напречнонабраздените мускули получават импулси чрез влакна директно от гръбначния мозък. Сетивните нервни влакна свързват ректума и обтураторните мускули със симпатиковата нервна система и гръбначния мозък.
Центърът за дефекация се намира в сакро-лумбалната част на гръбначния мозък, която е подчинена на церебралния център (centrum anale), разположен в двигателните области на кората на главния мозък.
Възбуждането за дефекация възниква на базата на дразнене на червата с изпражнения. Импулсът за дефекация може да възникне и при дразнене на други нервни окончания. И така, актът на дефекация може да се случи при говеда при докосване на гърба на животното или при изправяне. Други чувствителни раздразнения, напротив, могат да забавят акта на дефекация.
Честотата на дефекация до голяма степен зависи от количеството на изпражненията и неговите свойства; влияние оказва и естеството на експлоатацията на животното. Здрав кон отделя изпражнения на всеки 2-5 часа, говеда - малко по-често, 1,5-2 часа, кучета през ден и с чиста месна храна - след 2-3 дни. Тези средни цифри варират в зависимост от условията на отглеждане и експлоатация на животните. Експериментално е установено, че при куче след бягане,приложен 2 часа след хранене, актът на дефекация се забавя поради удължаване на пасажа на храната. При същата работа (тичане), прилагана 6-10 часа след хранене, актът на дефекация се ускорява поради ускореното преминаване на храната през храносмилателния тракт. Ако бягането е предписано в първия час след хранене, тогава изпразването се забавя толкова много, че последващата мускулна работа не елиминира вредните ефекти.
При патологични състояния може да има или забавяне на акта на дефекация до пълно спиране, или, напротив, увеличаване на освобождаването на
Кашаво изпражнение. В диагностично отношение внимание заслужават и напрегната, болезнена и неволна дефекация.
Забавянето на дефекацията, достигайки до спиране, се наблюдава при запек. При говеда констипационните изпражнения се отделят под формата на плътни бучки, покрити с лигавица, с променен цвят и не образуващи характерни пити при падане на земята. При овцете и козите изпражненията при запек са тъмни, плътни парчета, наподобяващи торф по форма и цвят. Не се образуват топки. При коне със запек изпражненията са малки плътни бучки, боядисани в различни цветове в зависимост от храната и естеството на процеса в стомашно-чревния тракт.
Запекът при животните може да бъде в много процеси. При преживните запекът може да бъде причинен от атония на търбуха, неговото препълване и метеоризъм, както и тежки фебрилни процеси. При кон причината за запек може да бъде хранене с нарязана слама, хронични катари на стомаха и червата. При всички животински видове с чревна непроходимост се наблюдава постоянен запек. При кучетата запекът се развива на базата на простатит, тежък проктит и слепване на косми около ануса.Продължителното забавяне на дефекацията при нормална поддръжка и хранене се среща при чревна стеноза, парализа на ректума и при хронични заболявания на мозъка. Временно забавяне на акта на дефекация при коне е възможно поради спазъм на определени отдели на червата, който възниква под въздействието на всяко дразнене на лигавицата.
При диария се отбелязват по-чести от нормалните движения на червата. В основата на появата на диария е повишената перисталтика на дебелото черво. Течното съдържание, влизащо в ректума, служи като силен дразнител, поради което се появява честа дефекация. Най-честата причина за диария при животните е бързата смяна на фуража, даване на развален, некачествен и воднист фураж. При беззърнени коне храненето с концентрати предизвиква повишена перисталтика и диария.
Диарията е по-упорита и упоритата се появява по-често поради възпалителния процес в червата и може да бъде при различни видове инфекциозни процеси. Профузна диария се появява при паратиф на телета и прасенца, чума и еризипел по свинете, антракс и чума по говедата, грип и инфекциозна анемия на конете. В допълнение, диарията може да бъде при млади животни с отравяне. При туберкулоза и паратуберкулоза се наблюдава хронична диария при говеда, продължаваща седмици и месеци.
Затруднената дефекация се характеризира с необичайно силно и продължително свиване на коремната преса, изкривяване на гърба, напъване и улягане на животното. Трудна дефекация се отбелязва при продължителен и тежък запек, както и при намаляване на обема на ректума.
Затруднената дефекация може да бъде придружена от тенезъм, който се характеризира с болезнени и интензивни позиви за дефекация. Припречка при коне и говеда има непрекъснато обитаване. Тенезъм може да доведе до ректален пролапс.
Болезнените движения на червата обикновено се отбелязват с тенезми, въпреки че трябва да се отбележи, че затруднените движения на червата също могат да бъдат болезнени. Болезнената дефекация възниква поради проникване на чужди тела в стомаха или червата, при говеда, например, травматичен перикардит, както и възпаление на перитонеума. При кучета е възможна болезнена дефекация, когато космите в ануса са слепени. При кучетата, според Синев, болка може да се появи и при упорито желание за забавяне на акта на дефекация, което води до опасен запек, съпроводен с натрупване на огромно количество изпражнения и разширяване на ректума.
Неволната дефекация се случва при животни без подходящо обучение, във всяка позиция и без характерни движения на тялото. Причината за неволните движения на червата може да бъде отпускане или парализа на ректалния сфинктер, чиято непосредствена причина е заболяване на сакралния гръбначен мозък. В началните стадии на заболяването се наблюдава задържане на фекалии с натрупването им в отпуснат и разширен ректум. В бъдеще, в по-късните етапи от развитието на процеса, картината се променя и периодично започват да се появяват кашави или течни изпражнения от ануса, които замърсяват обиколката на ануса. Директното дразнене на ректума предизвиква само слаби и краткотрайни контракции, а въведената вода се излива на малки порции и бавно.
Неволна дефекация може да се появи и при обилна диария и тежки заболявания, свързани с изтощение и принудително залежаване. При тежка диария и травматични наранявания на ануса, рефлексотпускане на обтураторните мускули, поради което има продължително зейване на ануса, а фекалните маси, ако са течни, се секретират неволно, течейки към ануса. Неволната дефекация не трябва да се бърка с уплашени движения на червата при кучета и говеда.