Дете в група връстници - Студиопедия

Потребността от общуване с връстници. Важна роля в развитието на личността на детето в предучилищна възраст играе влиянието, което оказва върху него общуването с връстници. Съчувствието към други деца, което възниква в ранна детска възраст, преминава в предучилищна възраст в нужда от общуване с връстници. Тази нужда беше добре изразена от шестгодишно дете, което, възразявайки на майка си, която предложи да замести отсъстващ другар, каза: „Имам нужда от деца, но ти не си дете.

Потребността от общуване се развива на базата на съвместната дейност на децата в игри, при изпълнение на работни задачи и др.

В условията на обществено предучилищно образование, когато детето е постоянно с други деца, влиза в различни контакти с тях, се формирадетско общество,където детето придобива първите умения за поведение в екип, установява отношения с други, които не са наставници, а равноправни участници в съвместния живот и дейности.

Влиянието на групата от връстници върху развитието на личността на детето се състои преди всичко във факта, че именно в условията на общуване с връстници детето постоянно е изправено пред необходимостта да прилага на практика усвоените норми на поведение по отношение на други хора, да адаптира тези норми и правила към различни специфични ситуации. В съвместната дейност на децата постоянно възникват ситуации, които изискват координация на действията, проява на доброжелателно отношение към връстниците, способност да се откажат от лични желания за постигане на обща цел. В тези ситуации децата не винаги намират

6. Зах. 795 В. С. Мухина

подходящи поведения. Често между тях възникват конфликти, когато всеки защитава правата си, независимо от праватавръстници. Намесване в конфликти, уреждане на > възпитателят учи децата на съзнателно прилагане на нормите на поведение.

Зависимост от другии независимост Комуникацията и съвместните дейности осигуряватупражняванена децата в правилните действия, което е абсолютно необходимо, така че детето не само да знае нормите на поведение, но и практически да се ръководи от тях.

Друг начин за въздействие на детското общество върху развитието на личността на децата, тяхното усвояване на нормите на поведение е общественото мнение, което се появява в групата.

В групата на тригодишните деца все още няма общо мнение за определени предмети, събития или действия. Мнението на едно дете обикновено не влияе на мнението на друго. Но на четири или пет години децата започват да се вслушват в мнението на връстниците си и да се подчиняват на мнението на мнозинството, дори ако то противоречи на собствените им впечатления и знания. Такова подчинение на мнението на мнозинството се наричаконформизъм.Конформизъм се открива в опита, когато няколко деца са специално убедени да кажат, например, за черно-белите пирамиди, стоящи на масата, че и двете са бели. Дете, което не е участвало в сговора, след като е изслушало мнението на двама или трима връстници, на въпроса "Какъв цвят са пирамидите?" също отговаря: "И двете са бели."

На шестгодишна възраст конформизмът при децата е значително намален. Конформизмът сред децата в предучилищна възраст е преходен етап в овладяването на способността да координират мненията си. Но при някои деца то е фиксирано и може да се превърне в негативна личностна черта.

Взаимни оценки. Оценките, които децата дават на своите връстници, първоначално са обикновено повторение на оценките на учителя. Когато три-, четиригодишните деца бъдат попитани: „Кой е най-добрият във вашата група?“, Те дават отговори като: „Лена, защото е бърза.яде“ или „Витя, защото винаги се подчинява“. Но постепенно оценките стават по-смислени. Положително се оценяват деца, които знаят много игри, споделят играчки с приятели, защитават слабите и др.

Груповата оценка е особено важна за деца от четири до пет години. Те се опитват да се въздържат от действия, които предизвикват неодобрение на връстниците им, за да спечелят тяхното положително отношение.

Всяко дете заема определена позиция в групата на детската градина, която се изразява в отношението на връстниците към него. Обикновено има две или три деца, които са най-популярни: много искат да бъдат приятели с тях, да седят до тях в клас, имитират ги, с готовност изпълняват молбите им, отказват се от играчки. Наред с това има деца, които са напълно непопулярни сред връстниците си. Малко контактуват с тях, не са

приемат в игрите, не искат да дават играчки. Между тези "полюси" се намира останалата част от автобиографията на децата( Hb).Степента на популярност, която детето използва, зависи от много фактори: неговите знания, умствено развитие, поведенчески характеристики, способност за установяване на контакти с други деца, външен вид, физическа сила и издръжливост и др.

Позицията на детето в групата на връстниците показва колко е прието детето от връстниците, колко са осъзнати или нарушени претенциите му за признание сред връстниците.

Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: