Диетата на българския войник

храна
Как и с какво е хранен българският войник в последния период от историята на Българското царство, т.е. преди и по време на Първата световна война? Общоприето е, че храната е била много лоша, гладна, че командирите са ограбвали войниците и са печелели от стомасите им. Има много доказателства за това в художествената, историческата литература. Дори граф Игнатиев А.А., който едва ли може да бъде упрекнат в пристрастност, пише в мемоарите си за времето на неговото командване на 3-ти ескадрон на лейбгвардията на Уланския полк:

… „Ши и качамак са нашата храна“, гласи стара военна поговорка. И наистина, в царската армия вечерята от тези две ястия се приготвяше образцово навсякъде ....

Най-лошото беше с вечерята, за която се продаваха само зърнени храни и свинска мас според официалното оформление. От тях се приготвяше така наречената каша, до която повечето войници в кавалерийския гвардеен полк дори не се докосваха; беше продадено настрани. В уланския полк обаче го изядоха -от глад- но който можеше - предпочиташе да си купи сито за чай със собствени пари, а подофицери и колбаси.

—Е, какви са вашите поръчки? - попита ме стар мустакат капитан от конно-гренадирския полк до нас в крайградския влак. Оплаках се от бедността на оформлението ни за вечеря. След това, като седна по-близо, той ми разкри тайната си: „Оставете малко месо от вечерята и ако можете да спестите от цената на сеното, тогава купете пет допълнителни паунда от фураж, вземете тава за печене - и запържете нарязаното месо с лук върху него, гответе кашата отделно и след това изсипете пърженото месо в него.

Така и направих. Скоро, за завист на другите ескадрили, уланистите от 3-та започнаха да получават вкусна вечеря.

Въпреки това всяко лично доказателство винаги носиотпечатъкът на личните впечатления, а оттам и пристрастието. Най-добре е информацията да е от документи, първоизточници. Допълвайки първоначалната информация, така да се каже, с „впечатления от терена“, може да се формира повече или по-малко ясна картина на това, което наистина се е случило.

Въпросът за храненето винаги е наболял, особено за тези, които са запознати с армията чрез военната си служба. Не се случва много често да се чуе от вчерашните войници, че са яли добре. Но много фактори влияят на хранителните оценки на войниците. Първо, рядко се случва войник да знае нормите за снабдяване и никога няма да може да провери дали получава всичко, което трябва. Второ, при напълно раздадена, но еднообразна, безвкусно сготвена храна войникът не изяжда всичко, което му се дава и обективно остава гладен. Трето, седемчасовите интервали между храненията, запълнени с нищо, създават субективно усещане за глад. И разбира се, винаги, по всяко време, нещо, което не трябва да достига до войника или идва в такава форма, че да не се използва за храна. Например теглото на костите е включено в общата норма за издаване на месо и когато има много кости, тогава, естествено, има малко месо в чист вид. Кражбата на продукти в склада, кухнята, въпреки че това се случва, всъщност не е толкова мащабна, колкото понякога изглежда на мнозина.

По-долу в статията ще бъдат представени нормативните данни относно нормите на хранене в българската армия през периода 1914-1917 г. А как са стояли нещата на практика във всеки отделен полк, рота – това вече остава в ръцете на дескрипторите на живота на българската армия от онова време. Тук остава само да се доверим на честността и добросъвестността на онези, които пишат мемоари, произведения на изкуството.

С тази заповед диетата на войник и подофицер се състоеше оттри части: *Провизии; *Пари за заваряване; *Пари за чай.

Провизиите са издадени в натура, т.е. продукти директно. Парите за заваряване и парите за чай се издаваха за закупуване на строго определени продукти в определено количество, въз основа на пазарните цени на района, където се намираше военното поделение.

Основна организационна единица в изхранването на войници и подофицери беше ротата. Пари за заваряване и чай се издаваха от полка на ротния командир. Директно така нареченият „артелски работник“ се занимаваше с придобиването на продукти, тяхното разпространение, готвачът се занимаваше с готвене, и двамата назначени от командира на ротата по предложение на персонала на компанията. Дейностите на артела и готвача се контролираха от старшината на ротата и един от младшите офицери на ротата. Цялата отговорност за изхранването на войниците се носеше от ротния командир. В полка контролът върху снабдяването с храна, снабдяването на полка с провизии се извършва от началника на икономиката на полка (подполковник). В кавалерията се нарича помощник-командир на полка по стопанската част.

В таблиците по-долу, за удобство на читателите, дозите са преобразувани от паундове и шпули в грамове. Желаещите могат да броят обратно - 1 паунд = 96 макари = 409.51гр., 1 шпула = 4.2657гр.

Цената на дневната дажба на войника в мирно време беше 19 копейки, което възлизаше на 70 рубли годишно.

Норми за доставка на храна за мирно време за 1 човек на ден:

ИмеАрмияПазачи
ПредоставянеРъжен хляб или Ръжени бисквити или Хлебно брашно1230гр. 819гр. 927гр.1230гр. 819гр. 927гр.
Бул (просо, елда, овесена каша, ориз)136гр.205гр.
Пари за заваряване за закупуване:месо307гр.307гр.
Зеленчуци, чушки, мас, масло, брашно, подправки2,5 коп.2,5 коп.
Пари за чай за закупуване:чай2гр.2.гр.
захар25 гр.25 гр.

Норми за доставка на храна във военно време за 1 човек на ден:

ИмеАрмияПазачи
ПредоставянеРъжен хляб или ръжени сухари2254гр. 1539 гр.2254гр. 1539 гр.
Бул (просо, елда, овесена каша, ориз)238гр.307гр.
Заварете пари или продукти в натураМесо или Месо+месни консерви716гр. 307g+409.5g.716гр. 307g+409.5g
Пресни зеленчуци или Сушени зеленчуци255гр. 17гр.255гр. 17гр.
Масло или мас21гр.21гр.
Пшенично брашно17гр.17гр.
Пари за чай или продукти в натура:чай2гр.2.гр.
захар25 гр.25 гр.

Норми за снабдяване с храна във военно време на членовете на семействата на войници и подофицери, повикани за мобилизация, воини от милицията на член от семейството за един месец: * Ръжено или пшенично брашно - 28 кг .; * Различни зърнени храни - 4 кг; *Сол - 1,6 кг. * Растително масло - 409,6 g.

Забележки: 1. Нормата се издава в пари по пазарните цени на района. 2. Членовете на семейството включват-съпруга, деца, зависими родители. 3. Деца под 5 години получават половината от нормата.

Друга система за доставка на храна беше за офицерите. Те получаваха така наречените „настолни пари“ по следните норми (на година): * младши офицери във всички родове войски - 96 рубли; * началници на картечни екипи и старши офицери на артилерийски батареи - 180 рубли; * командири на роти, ескадрили, учебни екипи - 360 рубли; * командири на отделни сапьорни роти и отделни стотници - 480 рубли; * командири на батальони, помощник-командир на полка, командири на крепостни артилерийски роти, младши офицери на артилерийски бригади - 600 рубли; * командир на артилерийска батарея - 900 рубли; * командир на отделен батальон, артилерийски дивизион - 1056 рубли; * командир на полка, командир на неотделна бригада - 2700 рубли; * командир на артилерийска бригада -3300 рубли; * глава на отделна пушка, кавалерийска бригада - 330 рубли; * началник на отдел -4200 рубли; *командир на корпус — 5700 руб.

По време на война или при служба в гарнизони, където е невъзможно да се закупи храна от местното население, на офицерите е разрешено да купуват храна за себе си и за членовете на семейството си в полка срещу пълно заплащане според войнишките норми.

Извори и литература