Диви и глигани
Пиесата "Гръмотевична буря" стана за А. Н. Островски едновременно резултат и пиеса-начало на всички централни теми на неговото творчество. Доминиращата черта на тази творба е разпадането на търговско семейство, тоест семейство, което все още запазва чертите на стария патриархален бит. След Островски, М. Е. Салтиков-Шчедрин, Ф. М. Достоевски, Л. Н. Толстой повдигнаха острия проблем за разпадането на семейните връзки и отчуждението в своите произведения. В „Гръмотевичната буря“ няма нито едно проспериращо семейство, абсолютно всички герои са изправени пред необходимостта по някакъв начин да преодолеят преобладаващите обстоятелства, да вземат решения. Новата социална система разрушава установените стари връзки между хората и освобождава човека от тях, давайки съвсем друга подкрепа - парите, а с тях и възможността за пълна независимост. От друга страна, такова освобождаване може да бъде фундаментално неприемливо за индивида и тогава го тласка да запази старите порядки и правила на всяка цена. Именно тези два полюса, два начина на поведение в новите условия са представени в образите на Кабаниха и Дикий. В идеите за живота, добродетелта и греха, колкото и парадоксално да звучи, Кабаниха се оказва подобна на Катерина в много отношения, дори в степента на патриархалност и строгост на тези идеи, но има една фундаментална разлика между тях. Придобитата нова воля, срещу която Кабаниха се противопоставя по следния начин: „Сега те наистина не уважават старейшините“, наистина много лесно се превръща в произвол и своеволие, има известна истина (но не цялата) в изразената от нея позиция, докато старото патриархално семейство не може да бъде робство, без да е насилие над личността: като такава не е имало изолирана личност. Но историческите промени, настъпването на напълно нова ера водят до факта, че старият ред иправилата се превръщат в непосилно бреме за появилата се отделена от семейството Катерина. Но тези промени са неприемливи за Кабаниха и не я засягат по същество, докато при Катерина са необратими. Кабанихата запазва стария ред с всички сили, докато за околните те стават строго предписани от форма и догма и не могат да бъдат нищо друго. Но това е недостъпно за съзнанието на Кабаних, следователно в житейската си практика тя обединява противоположните принципи на ред и абсолютна самоволя, превръщайки се в тиранин за всички наоколо. Тя упреква Катерина след заминаването на Тихон: „Ти се похвали, че много обичаш съпруга си; Сега виждам любовта ти. Друга добра съпруга, след като изпрати съпруга си, вие час и половина, лежи на верандата; и не можете да видите нищо. Да, наистина, в този друг начин на живот това наистина беше така, но такъв ред на изпращане на съпруга съответстваше както на отношенията в семейството, така и на положението на жената в това семейство, при новите условия исканията на Кабаних стават прояви на тирания, тирания. Същото важи и за исканията на Кабанихи за уважение и благоговение от Тихон, за възбуждане на чувствата му към съпругата и майка му, за изграждане на йерархични взаимоотношения: думите на Тихон са невероятни за нея: „Да, защо трябва да се променя, сър? Обичам и двете” и тя съвсем правилно ги възприема като опит да прикрие лъжите си. Глиганът е напълно непоклатим в собствените си убеждения и последователно изисква от всички членове на домакинството тяхното последователно изпълнение, пълно подчинение. И съответно нейното отношение към това, което е чула за предателството на Катерина Тихон, е съвсем недвусмислено и не може да бъде друго: тя вярва, че е невъзможно да се прости това предателство, и тиранизира Катерина, приближавайки трагичната развръзка. Но в самия край на драмата разбираме, че светът на Кабаниха е вече напълно в миналото, той е разрушен, чесе въплъщава в открития бунт на винаги послушния син. Дикой последователно демонстрира друг модел на поведение в новите исторически условия. Той е много малко загрижен за разпадането на патриархалната система и начин на живот, тяхното изчезване в миналото. Новата заобикаляща реалност прави живота му много по-лесен. В новата ценностна система парите заемат централно място и ви позволяват да се отървете от всички сковаващи, неудобни морални и морални правила, осигурявайки абсолютна независимост и независимост. Уайлд има тези пари и именно те се превръщат в най-важната му ценност. В поведението си Уайлд следва преди всичко принципа „чуждото е мое“, оставяйки Борис без препитание. Под такъв морал Дикой обобщава философията на крайното лицемерие, като непрекъснато се оправдава в очите на другите. Всъщност никой човек не може да бъде важен за Уайлд - само парите могат да бъдат важни, както самият той казва: запалва целия интериор и това е всичко; добре, и в онези дни няма да се карам на човек за нищо. Определено можем да предположим, че Борис никога няма да получи полагащите се пари, които станаха най-значимите за Дики, осигурявайки неговата независимост и възможност за своеволие, заменяйки старите връзки и отношения в семейството, които само свързваха и изглеждат като тежест дори и сега, тъй като Кабаниха му казва: „Много се учудвам на теб: имаш толкова много хора в къщата, но те не могат да те угодят сами“. Те не могат да угодят, защото това е принципно невъзможно, когато той не се нуждае от нито един от членовете на семейство Диви, така или иначе се превръща само в пречка и пречка в желанието му за свобода, поради което той се превръща в дребен тиранин и тиранин. Верни са думите на Борис за него: „Иако го имате, тогава го оставете да седи: кому трябва. Вкъщи те се радват-radehonki, че той си тръгна. Пред нас е още едно разбито семейство, държащо се само на външни връзки и отдавна загубило дълбоката си вътрешна връзка. И в този случай дори тиранията и тиранията на самия Див, които, разбира се, постоянно се случват, се оказват не толкова фундаментални: тези качества на поведението му са само доказателство за общата неблагоприятност на отношенията между хората, особено проявление на собствения му избор в нови исторически условия и доказателство за лично унижение, тесногръдие и агресивност. И така, в тази драма на Островски пред нас е България и нейното общество, взети в труден преходен период, когато качествата, които обикновено се крият в човека, бързо пробиват, когато не са останали правила, които да регулират поведението на човека: в този случай той може да се придържа към миналото, да тиранизира онези, които са имали нещастието да бъдат близо, или, подобно на Дивия, да замени семейните отношения с парите и това, което те могат да дадат.