диви коне
В края на последния ледников период, преди 10 000 години, милиони коне са пасли из Европа и Северна и Централна Азия, според вкаменелости. Стадата от тези животни обикаляха степите, правейки миграции ежегодно, преодолявайки път с дължина стотици километри.
Изменението на климата и изместването на степите от горите значително намалиха броя на конете - те нямаха достатъчно пасища. Дивите коне също са били унищожени от примитивните ловци. В Европа дивият кон е станал рядкост още преди 4000 години; но напоследък в дивата природа са открити два подвида - тарпанът в България и конят на Пржевалски в Монголия.
Днес в света почти не са останали истински диви коне, но по света пасат много стада, които могат да бъдат наречени диви. Тези животни произхождат от домашни животни, но никога не са се занимавали с хора и живеят в естествени условия от поколение на поколение.
Като цяло дивите коне, въпреки факта, че много бързо се връщат към навиците на своите предци, са много различни от истинските диви коне; те са дългогриви, дългоопашати, с падащи над очите бретони, имат някак занемарен вид. Диваците пък се държат като своя бръснар: бретоните, опашките и гривите са подстригани като подстригани. И разбира се, има разлика в цвета на козината - конете на Пржевалски бяха с бяла мас, а тарпаните бяха миши. Конете, които са били под властта на човека и след това са се развихрили, изглежда отразяват неговия причудлив вкус: те са светлосиви, червени, гнездови, дори шарени.
Свободни стада коне и понита има в различни части на света.
На територията на Северна и Централна Америка конете се разпространяват необичайно след пристигането на европейците в Новия свят в края на 15 век. Техните коне дадоха началото на милиони свободолюбиви потомци.
Сега номерътМустанги в Северна Америка и бръмби в Австралия се контролират чрез лов и са намалели значително. Много диви коне са събрани в стада и опитомени.
В Северна Америка, в допълнение към мустангите, има два вида островни понита, едното на бруления от вятъра остров Сейбъл край бреговете на Нова Скотия, а другото на остров Асатег, близо до границата между Мериленд и Вирджиния. Смята се, че понитата от остров Сейбъл са потомци на коне, които дивеят повече от 200 години и не се грижат за тях. Докато понитата Assatigue се събират заедно почти всяка година за ветеринарни грижи. При необходимост се извършва контрол на популацията.
В Европа конете Камарг водят полудив живот в южната част на Франция, някои породи понита живеят в подобни условия в планините и блатата на Великобритания, същото важи и за някои местни породи коне на територията на бившия СССР.