Дял на заетите в отбранителната промишленост Дял на разходите за военна НИРД в БВП -
Американският военно-промишлен комплекс има стандартна структура. Тя се основава на военно-промишлени концерни, които през последните десетилетия се превърнаха в гигантски отбранителни мегакомпании. Годишните приходи на водещите се измерват в десетки милиарди долари.
Най-големите компании от военно-промишления комплекс на САЩ работят в областта на самолетостроенето, корабостроенето и космическите технологии. Именно те са ангажирани с най-новите разработки за военната авиация, флота и ракетните системи. Но в допълнение към големите държавни поръчки за отбрана, тези компании активно диверсифицират и преобразуват производството, тоест разширяват асортимента си и активно произвеждат продукти за граждански нужди.
Подобна дейност на големи отбранителни холдинги стимулира развитието на всички сектори на икономиката на Съединените американски щати. Броят на служителите, по един или друг начин, участващи във военно-промишления комплекс на САЩ, възлиза общо на повече от 3,2 милиона души. Това е сравнимо с общото население на Естония и Латвия. Ето защо не е изненадващо, че американският военно-промишлен комплекс е най-големият работодател в света. [2]
През последните 20 години броят на заетите в българската отбранителна индустрия е намалял от 5,5 млн. души. до 1,5 млн. души, освен това бързо застаряват. Средната възраст на служителите в отбранителните предприятия е 55-60 години, а делът на специалистите под 30 години е 0,5% от общия брой. [5]
Военно-промишленият комплекс (ВОПК) на страната има голямо влияние върху икономиката на България. През 2015 г. българското правителство планира да изразходва 21,19% от бюджетните средства за отбрана на държавата. В този случай основната тежест ще падне върху местните производители, т.е. планира се увеличаване на броя на отбранителните предприятия и в резултат на това увеличаване на работните места.
Дял от разходите завоенни НИРД в БВП
За 2010 г. делът на световните разходи за НИРД в САЩ е 35%, докато в България този показател е под 2%. Така България изостава от САЩ по този показател 17 пъти.[6]
Толкова малък процент на България по този показател се дължи на факта, че световната криза от 2008-2009 г. върна българската икономика 5 години назад. Финансирането за научноизследователска и развойна дейност, включително в сектора на отбраната, рязко намаля. България трябва да увеличи разходите за научноизследователска и развойна дейност, в противен случай България няма да може да постигне водеща роля на международната арена, без да развие научния потенциал на страната.
Въпреки това българският военно-промишлен комплекс е най-високотехнологичният сектор на икономиката на страната. В това отношение България се отличава от водещите държави на Запада и САЩ, където научно-техническият прогрес е еднакво характерен както за военния, така и за гражданския сектор на икономиката.
От общия брой промишлени предприятия и научни организации на отбранителната промишленост по форма на собственост са:
състояние (около 36%);
акционерни дружества с държавно участие (около 33%);
акционерни дружества без държавно участие (30%);
В същото време държавните научни организации създават научни и технически продукти:
акционерни дружества с държавно участие - 15 %;
АД без държавно участие - 13%. [7]
Както във всички сектори на икономиката, военно-промишленият комплекс има своите проблеми. За България тези проблеми са следните:
корупция и бюрокрация;
проблеми с НИРД;
недостатъчен брой квалифицирани работници.
Поради безпаричие, желание за оцеляване, отделни научни организации продават научно-технически разработки на световния пазар (често на изгодни цени), и то в момент, когато според западни фирми България има технологични разработки,значително над световното ниво. Цивилизованата им комерсиализация би могла да даде ефект, съпоставим с валутните постъпления от българската външна търговия с горива и енергийни ресурси. Но над 80% от новото оборудване и технологични обекти остават непотърсени.[9]
Военно-промишлените комплекси (ВПК) на големите световни сили са важен сектор в икономиката на тези държави. Годишно се изразходват стотици милиарди долари за финансиране на въоръжените сили. А износът/вносът на оръжие и военно оборудване достига около 200 милиарда щатски долара.
САЩ и България заемат водещи позиции (съответно 1-во и 2-ро) в световния военно-промишлен комплекс.
Разходите за отбрана през втората половина на ХХ век на САЩ превишават 3,5 пъти същите в България. В момента тенденцията се запазва. Разходите за отбрана на САЩ възлизат на 575 милиарда долара, докато разходите на България са 7,4 пъти по-малко и възлизат на 78 милиона долара.Тази разлика се свързва, наред с другото, с последната световна икономическа криза от 2008-2009 г.
Делът на военния износ на САЩ възлиза на 41% от световното портфолио от поръчки, докато в България този показател е 14,54%.
Делът на заетите в отбранителната индустрия на САЩ възлиза на 3,2 милиона души. В България тази цифра е 1,5 милиона души, което е половината от тази в САЩ. Такъв висок процент на заетите в отбранителната индустрия на САЩ се обяснява с факта, че САЩ увеличават темповете на военно производство, активно изследват разработването и производството на нови видове оръжия и провеждат активна политика за обучение на персонал. В България почти всички кадри в тази сфера са в предпенсионна възраст, няма такава активна политика на обучение.
САЩ също водят по дял на разходите за научноизследователска и развойна дейност (35% от глобалните разходи). В България товацифрата е 2 пъти по-малка. Това се дължи на недостатъчно финансиране както за NIKOR VPK, така и за R&D като цяло.