Дългосрочен курс на SSRIs при лечение на психо-вегетативни разстройства
О.А. Шавловская, д-р Лаборатория по патология на вегетативната нервна система, Изследователски институт по неврология, Изследователски център, Първи Московски държавен медицински университет. И. М. Сеченов
Днес антидепресантите се използват широко не само в психиатричната, но и в неврологичната практика, което се дължи преди всичко на полимодалността на тяхното действие, в допълнение към антидепресантния ефект те имат: анти-тревожност, анти-паника, аналгетик, седативно, стимулиращо, хипнотично. Тези свойства са представени по различен начин за всеки антидепресант. Антидепресантите от групата на селективните инхибитори на обратното захващане на серотонина (SSRI), поради селективността на тяхното действие, имат значително по-малко странични ефекти и тяхната тежест в сравнение с лекарствата от предишното поколение (трициклични антидепресанти) и не им отстъпват по ефективност [11]. SSRIs имат широк спектър на клинично действие с изразени анти-панически, анти-тревожни и аналгетични ефекти [10]. Един от представителите на групата на SSRI е Есциталопрам (Cipralex) с доказана ефикасност срещу панически, тревожно-депресивни, афективни разстройства. Есциталопрам е S-енантиомер на SSRI циталопрам, рацемично съединение, състоящо се от два изомера (S- и R-). Есциталопрам превъзхожда повече от 100 пъти R-циталопрам в способността си да инхибира обратното захващане (повторното захващане) на серотонина с удвояване на силата на действие [10,11]. Освен това предимството на есциталопрам пред циталопрам е и по отношение на скоростта на развитие на клиничния ефект и степента на неговата тежест.
В предишни проучвания с фиксирани дози, есциталопрам 10 mg на ден показва същото подобрение в ключовите параметри на антидепресанта.ефективност, както и при използване на 40 mg циталопрам [11]. Ранен и устойчив антидепресивен ефект на есциталопрам се постига с дози от порядъка на 10-20 mg/s с изключително добра поносимост [5,6,9]. Според многоцентрови проучвания, проведени в САЩ, есциталопрам се понася добре в 76% от случаите, независимо от дозата. Прекратяване на лечението с есциталопрам поради странични ефекти е регистрирано при 4,2% от приемащите лекарството в доза от 10 mg/s и при 10,4% при доза от 20 mg/s [10].
Тежестта на нежеланите реакции, настъпили по време на терапията с Cipralex, не надвишава 2 точки по скалата на страничните ефекти от терапията (UKU), което показва "липса на значим ефект върху състоянието и функционирането на пациента" [11]. Динамиката на нежеланите събития има регенеративен характер, т.е. до края на 2-та седмица от лечението повечето прояви са леки и губят както обективно, така и субективно значение [2].
Паническите атаки (ПА) са най-изразената форма на тревожно разстройство, водеща до тежка дезадаптация [4,8], която има хронично протичане с обостряния и ремисии [3]. ПА са дискретни периоди, в които има внезапна поява на интензивна тревожност, страх или ужас, често свързани с чувство за предстояща гибел. По време на тези пристъпи са налице симптоми като задух, пулсиране, болка или дискомфорт в гърдите, усещане за задушаване и страх от „полудяване“ или „загуба на контрол“ [4]. Диагностичните критерии за ПА са пароксизмални, полисистемни вегетативни симптоми, наличие на емоционални разстройства, чиято тежест може да варира от чувство на "дискомфорт" до "паника"
Тя дойде в лекарския кабинет придружена от майка си. Въпреки топлото времепациентът носи широк шал около врата на пациента, самата пациентка е облечена в тъмни невзрачни сиво-кафяви тонове, външният й вид е някак небрежен (без прическа, без грим, без бижута). Фонът на настроението е намален, трудно е да се свържете с лекаря, той не се оплаква активно. В неврологичния статус: черепномозъчните нерви са интактни, рефлексите са средно живи, симетрични, без патологични признаци. При изследване се отбелязва компенсаторна поза на главата (наклон надясно), което елиминира потрепванията на шията. От анамнезата е известно, че пациентът е склонен към хипотония - артериално налягане до 90/50 мм. rt. Изкуство. Състоянието на пациента може да се разглежда като психовегетативен синдром или синдром на вегетативна дистония (SVD) с пароксизмални прояви. Въпреки факта, че няма нозологична единица на SVD като такава, в някои територии на България обемът на диагнозата "SVD" е 20-30% от общия обем на регистрираните данни за заболеваемост [1].
Ако е невъзможно да се използват психиатрични диагнози в общата соматична практика, на първия етап от лечението на голям брой пациенти става възможна синдромална диагноза на психо-вегетативния синдром, която включва: 1) полисистемни автономни разстройства по време на изследването; 2) разкриване на връзката между динамиката на психогенната ситуация и появата или влошаването на вегетативните симптоми; 3) активно идентифициране на психични симптоми, свързани с автономна дисфункция, като: намалено (мрачно) настроение, раздразнителност, намалени интереси, нарушена концентрация, както и влошаване на възприемането на нова информация, промени в апетита, чувство на постоянна умора, нарушение на съня [1,4]. Автономната дисфункция е задължителен синдром и е включена в диагностичните критерии за повечето тревожни разстройства.
Като се има предвид предполагаемотодиагнозата на пациент P. е предписан Cipralex в доза от 5 mg / s за 14 дни по-нататък, след оценка на отговора към лекарството, постепенно увеличаване на дозата до 10 mg / s, Anaprilin до 20 mg / s. Често в началния етап малка част от пациентите използват терапевтични коректори, които включват β-блокери [5].
Заключение Общопрактикуващите лекари често се сблъскват с трудности при определяне на продължителността на курса на лечение, което е свързано с липсата на информация за оптималната продължителност на лечението и липсата на стандарти за продължителността на лечението на пациенти с психовегетативен синдром. Важно е, че кратките курсове с продължителност 1-3 месеца водят до последващо обостряне по-често от дългите (6 месеца или повече) [1].
ЛИТЕРАТУРА
1. Акаръчкова Е.С. По въпроса за диагностиката и лечението на психо-вегетативни разстройства в общата соматична практика // Лекуващ лекар. - 2010. - № 10. - С.2-7. 2. Бородин В.И., Канаева Л.С., Миронова Н.В., Захарова К.В. Клинична ефикасност и поносимост на лекарството "Cipralex" (есциталопрам) при лечението на лека и умерена депресия // Психиатрия и психофармакотерапия. - 2005. - Т.7. - № 5. - С.287-291. 3. Василчикова Н.В. Корелация на характеристиките на ЕЕГ с клиничните характеристики на паническото разстройство, проблеми с лечението // Резюме на дисертацията. дис. Кандидат на медицинските науки М., 2003, 19 с. 4. Уейн А.М., Дюкова Г.М., Воробиева О.В., Данилов А.Б. Паническа атака. Ръководство за лекари. Eidos Media. - 2004. - 403 с. 5. Воробьова О.В., Шавловская О.А., Рябокон И.В. Ефективността на есциталопрам (Cipralex) при лечението на пристъпи на паника // Лечение на нервни заболявания. - 2007. - № 1 (20). -с.25-30. 6. Gorman JM, Korotzer A, Su G. Сравнение на есциталопрам срещу циталопрам при лечението на голямо депресивно разстройство.разстройства: анализ на сборни данни от плацебо-контролирани проучвания // Социална и клинична психиатрия. - 2004. - № 4.-С.65-69. 7. Международна статистическа класификация на болестите и свързаните със здравето проблеми (МКБ-10). - Женева, СЗО. - 1995. 8. Рябокон И.В. Характеристики на нарушенията в когнитивната сфера при пациенти с пристъпи на паника // Резюме на дисертацията. дис. канд. пчелен мед. науки. М., 2004, 26 с. 9. Шавловская О.А. Ефективността на лекарството Есциталопрам (Cipralex) при лечението на пристъпи на паника // Ефективна фармакотерапия. - 2010. - № 5. - С.36-41. 10. Burke W., Gergel I., Bose A. Изследването на есциталопрам при фиксирани пациенти с депресия в амбулаторни условия (разширено резюме) // Преглед на психиатрията и медицинската психология. В.М. Бехтерев. - 2004. - Т.1. - № 4. / J Clin Psychiatry. - 2002. - Т.63. - № 4. -R.ZZ1-336. 11. Stahl S.M., Gergel I., Li D. Есциталопрам при лечението на паническо разстройство: рандомизирано, двойно-сляпо, плацебо-контролирано проучване (разширено резюме) // Consilium medicum. - 2005. - Т.7. - №2 / J Clin Psychiatry. - 2003. - кн. 64.-с. 1322-1327.