Добродетелта е
ВИРТУА — (гръцки arete, латински virtus, немски Tugend, англ. virtue) активно добро, правене на добро; фундаментално морално понятие, което характеризира готовността и способността на човек съзнателно и твърдо да следва доброто; цял набор от вътрешни ... ... Философска енциклопедия
Добродетел — Добродетел ♦ Vertu Усилието, което полагаме, за да се държим добре и доброто, което идва от това усилие. Добродетелта не е изпълнение на някакво предварително определено правило, още по-малко уважение към трансцендентна забрана. ... ... Философски речник на Спонвил
Добродетел - Образование * Величие * Гений * Здрав разум * Идеал * Обноски * Мнение * Морал * Помощ * Дело * Навик * Репутация * Съвет * Мистерия * Талант * Характер ... Консолидирана енциклопедия на афоризмите
добродетел — съществително. • достойнството е положително качество на човека) Речник на българските синоними. Контекст 5.0 Информатика. 2012. добродетел n., брой синоними: 3 • ... Речник на синонимите
ДОБРОДЕЛЕТ — ДОБРОДЕТЕЛ, добродетели, жена. (Книга). Положително морално качество на човек. "Вие сте украсени с добродетели, от които другите са далеч." Некрасов. Обяснителен речник на Ушаков. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 ... Обяснителен речник на Ушаков
ДОБРОДЕТЕЛ - ДОБРОДЕТЕЛ, и, фем. (Книга). Положително морално качество, висок морал. Който е пълен с добродетели. Обяснителен речник на Ожегов. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 ... Обяснителен речник на Ожегов
Добродетел — ☼ в системите на нормативната етика, свойство на човек, което го прави способен на морално „правилни“ мисли, думи и дела. Концепцията за Д. в европейската традиция е последователна по отношение на древната концепция за "арете" в нейния постсократов ... ... Енциклопедия на културните изследвания
добродетел - светец (Рылеев) Епитети на книжовната българска реч. M: Доставчикът на двора на Негово Величество, партньорството на печатницата A. A. Levenson. А. Л. Зеленецки. 1913 ... Речник на епитетите
ДОБРОДЕТЕЛ — от гледна точка на Света Рус, ориентацията на ума и волята на човек към доброто, вътрешното желание да се прави добро. В православното съзнание обикновено има седем основни добродетели: вяра, надежда, любов, мъдрост, смелост, справедливост и въздържание. ... ... Българска история