Домашните котки и тигрите имат една и съща ДНК
ДНК-то на тигъра – най-голямата и вероятно най-опасната от всички големи котки в света – споделя 95,6% от ДНК-то на нашия пухкав и нежен домашен любимец, домашната котка.
Учените наскоро стигнаха до това заключение, след като секвенираха геномите на тигри, снежни леопарди и лъвове.
Като част от това изследване беше възможно да се установи, че тези големи котки са претърпели генетични мутации, които са ги превърнали в месоядни хищници.
Лъвове и тигри
Тигрите са най-големите членове на семейството на котките и са близки роднини на други големи котки като снежни леопарди и лъвове. Тези хищни котки са на ръба на изчезване и се предполага, че са останали само 3050-3950 от тях в дивата природа. Учените смятат, че ако не вземете мерки за запазването им, с течение на времето тези добре познати котки ще изчезнат.
За да спасят котките, Бък и колегите му секвенираха генома на 9-годишен сибирски тигър, който живее в зоопарка Everland в Северна Корея. Учените също така събраха ДНК проби от тигри в различни части на света и сравниха геномите на амурския тигър и бенгалския тигър, африканския лъв и снежния леопард.
Сравнителният анализ показа, че 95,6% от генома на тигъра споделя същия геном като домашната котка, която е еволюирала от тигър преди около 1,8 милиона години.
В допълнение, някои гени са претърпели промени в метаболитните пътища, свързани с храносмилането и метаболизма на протеините или как човешкото тяло използва храната като гориво, за да поддържа клетките живи. Според Бък, изглежда, че подобни промени, настъпили в продължение на десетки милиони години, позволяват на котките да усвояват месото и най-вече да го ядат.
Също така при големи коткивъзникнали са и мутации, които осигуряват сила и скорост на мускулна реакция, което е особено необходимо по време на лов за плячка.
Учените откриха и два гена в снежния леопард, които му позволяват да оцелее и да се размножава в бедните на кислород условия на висока надморска височина на Хималаите. Подобни генетични промени са открити и при малки ровещи се гризачи, голи къртови плъхове, които също живеят в разреден въздух, макар и под земята. Освен това генетичният анализ разкри мутации, които, обяснява Бък, придават на бенгалските тигри и африканските лъвове тяхната характерна светла окраска.
Данните, получени в резултат на тези изследвания, ще помогнат на учените да предприемат мерки за опазване на видовете и да определят генетичното разнообразие на дивите животни.
В интервю за LiveScience, Бък каза, че чрез секвениране на геномите на тигри и други застрашени котки, „стана възможно да се идентифицират доказателства за инбридинг. Ако популацията им не е достатъчно разнообразна, тогава един грипен вирус ще бъде достатъчен, за да ги унищожи бързо, тъй като тяхната генетична структура или набор от гени е подобен на тях.
Следователно учените ще могат да предприемат действия и да подсилят популацията чрез притока на „свежа кръв“, като по този начин ще увеличат издръжливостта и устойчивостта на вида.
Бък добави, че геномите могат да се използват и в програми за развъждане на животни, държани в плен. Това ще позволи на пазачите в зоопарка да избират за чифтосване животни, които не са близки роднини.