Дренажен метод за лечение на синузит
Дренажният метод за лечение на синузит значително разширява терапевтичните възможности за това заболяване. Само по себе си дренажът на максиларния синус по време на неговото възпаление е чисто патогенетична интервенция, тъй като по този начин се постига компенсация на функцията на естествения отвор на максиларния синус, нарушена от възпалителния оток на лигавицата.
Възстановяването на вентилацията на максиларния синус в случай на възпаление, много лекари придават първостепенно значение, смятат, че дренажът на максиларния синус увеличава факторите на местната антимикробна защита. Адекватният дренаж на максиларния синус може да доведе до нормализиране дори на полипозна лигавица, което се потвърждава от наблюденията.
Същността на дренажния метод за лечение на синузит е, че в максиларния синус по един или друг начин се вкарва тръба, която се оставя за дълго време. Чрез дренажната тръба синусът се измива, въвеждането на антибиотици и други лекарства. Постоянният дренаж на синусите при лечението на продължителен остър и особено хроничен синузит е много обещаващ, тъй като спестява време на лекаря и пациента, позволява да се измиват синусите много пъти на ден и да се прилагат лекарства, елиминира многократната употреба на анестетични разтвори, осигурява постоянен отлив от синусите, неговата аерация, облекчава страха на пациента от медицинска манипулация.
За дренаж на максиларните синуси се използват предимно PVC или полиетиленови тръби, които се вкарват през лумена на иглата на Куликовски или заедно с иглата, поставяйки тръбата отвън.
Наблюденията показват, че тънките полиетиленови тръби имат значителни недостатъци. Малък просвет (0,8-1 mm) и голяма дължина (15-20cm) тръбите възпрепятстват изтичането от синуса и неговата аерация. Промивната течност, когато се инжектира през такава тръба, не тече в струя, а капка по капка, което не може да осигури пълно промиване. Въвеждането на тръби с по-голям диаметър чрез специални троакари или поставяне на игла Куликовски увеличава инвазивността на процедурата. Дългите тръби, излизащи от носната кухина, са неприемливи в амбулаторни условия по естетически причини.
Използва се по-прост набор от инструменти, който се състои от дренажна игла-канюла, водач и деканулатор. Дренажната игла-канюла е изработена от игла за вземане на кръв. Дължината и диаметърът на иглата са напълно подходящи за предназначението. Четириъгълната част на канюлата на иглата се отстранява и върху останалото метално рамо се изрязва слот, предназначен да фиксира иглата-канюла върху проводника в желаната равнина. Острият работен край на иглата е огънат под тъп ъгъл. На рамото се поставя парче мека гумена тръбичка, която в голяма степен поема натиска на металното рамо върху носната лигавица и елиминира възможността от декубитус. Водачът на иглата-канюла е прът от неръждаема стомана с дръжка в единия край и дорник в другия. Диаметърът на мандрена съответства на диаметъра на канала на иглата-канюла. Под мандрина пръчката е сплескана от две плоскости за 1 mm. Когато мандринът се въведе в лумена на иглата-канюла, сплесканата част на пръта влиза в слота на перлата, фиксирайки последната в желаната позиция. Деканулаторът е двузъба кука с разстояние между зъбите, равно на външния диаметър на иглата на канюлата. Техниката на пункцията не се различава от пункцията на максиларния синус с игла Куликовски. Въпреки това, иглата на канюлата също може да бъде поставена повече или по-малко успешно. При успехвъвеждане, рамото на канюлата трябва да е в контакт с предния ръб на долната конха. Ако рамото на канюлата остане в навечерието на носа или притисне ръба си върху преградата, тогава тази позиция на канюлата трябва да се счита за неуспешна. Някои пациенти съобщават за дискомфорт след пункция, който почти всички изчезват на 2-3-ия ден, а по-нататъшното носене на канюлата не причинява никакви субективни нарушения.
Канюлата беше в синуса от няколко дни при остър синузит до 2-3 месеца при хроничен синузит, без да предизвиква дразнене на лигавицата.
В случай на пълно запушване на максиларния отвор по време на измиване, игла с по-малка секция се вкарва в канюлата и след това промивната течност изтича през свободното пространство, оставащо между вътрешната стена на канюлата и външната стена на иглата.
Според една българска клиника с дренажна игла-канюла са дренирани 1000 максиларни синуса при 782 пациенти (при 218 пациенти са дренирани едновременно и двата синуса). От посочения брой 127 пункции са извършени амбулаторно. Освен това са извършени 47 диагностични пункции в поликлиниката и в болницата с канюлна игла. След дренаж, синусът се промива 1-2 пъти на ден с топъл изотоничен разтвор на натриев хлорид, последвано от въвеждане на мономицин-хидрокортизонова смес, 30% разтвор на албуцид, 0,2% разтвор на етоний, алкохолен разтвор на хлорофилипт, протеолитични ензими. Локалното лечение се допълва от общо противовъзпалително и стимулиращо лечение. Трябва да се отбележи, че най-добри резултати са наблюдавани при тези пациенти, които са били измити два пъти на ден. При 2 деца със субпериостален абсцес на орбитата, при който остър гноен синузит е съчетан с етмоидит, в допълнение към дренажа на максиларния синус, клетките на етмоидалабиринт и абсцесотомия.
При оценка на ефективността на лечението се вземат предвид субективното състояние на пациента, количеството и естеството на ексудата, капацитетът на синусите и степента на проходимост на естествения му отвор, данните от многократно просто изследване и контрастни рентгенови снимки. При някои пациенти (48 синуса) се установява интензивна емиграция на левкоцити във времето.
В резултат на гореописания режим на лечение 96% от пациентите с остър и подостър синузит се възстановяват.
Поради факта, че носенето на дренажна игла-канюла не причинява неудобства, много пациенти с хроничен синузит започват лечение в болница и продължават амбулаторно без прекъсване на работата. При някои пациенти такова лечение е проведено в продължение на 2-3 месеца или повече.
Използването на игла-канюла се оказва особено подходящо при деца, тъй като ги освобождава от болезнения емоционален стрес, свързан с многократните пункции. Не наблюдавахме никакви усложнения, свързани с използването на игла-канюла.
В заключение можем да кажем, че трайното лечение на синузит чрез дренаж е по-ефективен и щадящ метод в сравнение с многократните пункции.Най-приемливият вариант е дренажът, който при минимална травма осигурява пълна вентилация на максиларния синус и може да се използва както в болнични, така и в амбулаторни условия. Предлаганата игла-канюла напълно отговаря на тези изисквания.
Наред с местните мерки при консервативното лечение на синузит, средствата за общо въздействие върху тялото се използват широко. В зависимост от показанията се използват антибактериални лекарства (антибиотици, сулфонамиди, фуразолидон), автохемотерапия, FiBS, алое, метилурацил, витамини, антихистамини.(дифенхидрамин, супрастин, диазолин, дипразин), салицилати, аналгетици и др.