Егоизъм и алтруизъм в огледалото на еволюцията Александър Марков за сходството на бактерии, мравки и хора
Алтруистични бактерии, „честни“ дрожди и вездесъщи паразитни измамници: Александър Марков, доктор по биология, описва биологичните корени на удивителните явления, които наричаме добро и зло, помага да разберем произхода на човешкия морал и разказва как егоизмът и алтруизмът са сложно преплетени в природата.
Но каква е причината? Защо, от една страна, повечето живи същества се държат егоистично, но в същото време има много, които извършват алтруистични действия, тоест жертват себе си в името на другите. Търсенето на отговор на този въпрос се занимава с ново научно направление - еволюционната етика: тя изучава биологичните корени на удивителните явления, които наричаме добро и зло, и помага да се разбере произходът на човешкия морал.
Бих искал да започна тази лекция с една сцена, която може да се види на брега на езеро или море, често я виждаме през лятото на Бяло море. Рибарят хвана риба и започва да я изкормва на брега, хвърля вътрешностите във водата. Това е забелязано от чайка, тя долита и започва да грабва тези рибни вътрешности, но не го прави тихо, а първо издава няколко силни призивни вика. На тези викове много бързо се стичат още десетина-две чайки, които веднага се нахвърлят върху тази първа чайка и започват да отнемат плячката от нея. Тя не се предава, отвръща на удара, разиграва се цял спектакъл с вадене на тези рибени вътрешности една от друга от клюна. Ето такова странно поведение. От една страна, защо тази чайка да не яде мълчаливо, защо тя извика другите, като по този начин създаде много проблеми за себе си. И вторият въпрос: ако вече им се е обадила, защо не иска да сподели, а се кара и не отвръща. В тази сцена, както и в много други случаи в дивата природа,виждаме странна комбинация от алтруистично и егоистично поведение. Обаждането на чайката за храна е типичен пример за алтруистично поведение. С този вик чайката само си създава проблеми, не получава печалба; други чайки получават наградата, а именно възможността да вечерят. Втората част - когато вече се карат, ясно е, че това е чист егоизъм от страна на всички участници. Надявам се, че в хода на разговора ще успеем да разрешим този проблем и да разберем защо това се случва. Изобщо изучаването на еволюцията на сътрудничеството и алтруизма е една от онези теми, покрай които биологията – естествена наука – нахлува в територията, където досега властват философи, теолози и хуманитарни науки. Не е изненадващо, че страстите кипят около еволюционната етика, както понякога се нарича това направление. Но няма да говоря за тези страсти, защото те кипят извън науката, а ние биолозите се интересуваме от друго. Интересуваме се защо, от една страна, повечето живи същества се държат егоистично, но в същото време има много, които извършват алтруистични действия, тоест жертват себе си в името на другите. Изправени сме пред два основни въпроса: първо, от една страна е ясно, че много от житейските задачи се решават много по-лесно с общи усилия, отколкото сами. Защо тогава биосферата никога не се превърна в царство на всеобща любов, приятелство и взаимопомощ? Това е първият въпрос. И вторият въпрос е обратният: как може да се развие алтруистично поведение в хода на еволюцията, ако еволюцията се основава на егоистичния механизъм на естествения подбор. Ако винаги оцелява най-силният, тогава за какъв алтруизъм можем да говорим?! Но това е изключително примитивно и неправилно разбиране за еволюцията. Грешката тук се дължи на объркването на нивата, на които разглеждаме еволюцията.
ЧЕТЕТЕ/ГЛЕДАЙТЕ: