Есе за личните финанси

Финанси на домакинствата- съвкупност от отношения по отношение на създаването и използването на парични средства и финансови активи, необходими за осигуряване на препитанието на членовете на домакинството.

1. Социално-икономическа същност на финансите на домакинствата

От икономическа гледна точка под домакинство се разбира група от лица, най-често свързани чрез родство (семейство), които съвместно вземат икономически решения въз основа на съвместно формиране и споделяне на средства от средства, необходими за потребление и натрупване. Домакинството (в лицето на неговите представителни членове) в системата на пазарните отношения действа като:

купувач и потребител на стоки и услуги; доставчик на производствени фактори (труд, капитал); акумулатор на средства чрез спестяване на част от получения доход; кредитор или кредитополучател за различни финансови посредници и институции (банки, застрахователни компании, инвестиционни фондове и др.); бюджетен данъкоплатец.

Финансовите отношения, характерни за домакинството, могат да бъдат разделени на вътрешни и външни.

Вътрешни финансови отношения на домакинството са тези, които възникват между участниците (членовете) на домакинството по отношение на формирането и разпределението на паричните средства, които са общи за домакинството между неговите членове.

Финансовите отношения се класифицират като външни:

  • с предприятия и организации, които произвеждат стоки, работи и услуги, потребявани от членовете на домакинството;
  • с държавата по формирането и използването на бюджета и извънбюджетните фондове;
  • с търговски банки относно предоставянето навременно използване на средства, съхранявани в различни сметки, както и за заемане на средства (домакинства като кредитор и като банков кредитополучател);
  • със застрахователни компании (застрахователи) относно застраховане на техните рискове;
  • с други домакинства.
  • с работодатели

Финансирането на домакинствата се характеризира с общи финансови функции:

  • разпространение;
  • контрол;
  • регулаторен;
  • инвестиции

Финансовите решения на домакинствата се вземат по отношение на формирането и използването на паричните средства.

С известна степен на условност можем да кажем, че домакинството има собствен баланс, който отразява съвкупността от неговите активи, т.е. стойността на неговото имущество в парична и непарична форма и пасиви, т.е. източниците на формиране на тези активи. Важен източник за формиране на активи на домакинството са не само текущите доходи, но и спестяванията, натрупванията, получени по реда на наследяване от предишни поколения.

2. Бюджет на домакинството

баланс на действителните приходи и разходи на домакинството за определен период от време (месец, тримесечие, година).

2.1. Доход на домакинство

Доходите на домакинствата могат да бъдат в парична и непарична (в натура) форма. Последните включват хранителни продукти, получени от лични стопанства, както и заплащане в натура за работа в предприятия или частни услуги.

В развитите пазарни икономики естествено преобладава паричната форма на дохода. Паричният доход на домакинството се разделя на следните източници на доход:

2.2. Разходите на домакинствата

Има различни подходи за класификациядомакински разходи.

От гледна точка на сроковете, за които се изчисляват определени разходи, те разграничават:

  • Краткосрочни разходи, т.е. разходи, изчислени за кратък период (до 1-2 месеца), например разходи за храна, транспорт. Краткосрочните разходи се повтарят най-често или постоянно.
  • Средносрочни разходи, т.е. разходи, изчислени за среден период (от няколко месеца до година, понякога повече от година), например разходи за дрехи, обувки.
  • Дългосрочни разходи, т.е. разходи, изчислени, като правило, за няколко години или повече, например закупуване на дълготрайни вещи: апартамент, кола, мебели и др.

В зависимост от функционалното предназначение разходите могат да бъдат разделени на следните основни групи:

  • Разходите за лично потребление, т.е. покупка на стоки, плащане на услуги
  • Данъци и други задължителни плащания
  • Парични спестявания и спестявания.

Съществува и друг подход, който включва разделянето им на разходи, свързани с потребление и натрупване.

2.2.1. Разходи за потребление

Така наречените задължителни разходи могат да бъдат класифицирани като разходи за потребление, т.е. разходи, без които едно домакинство не може да съществува нормално. Те включват:

2.2.2. Спестявания и парични спестявания

Стойността на спестяванията и спестяванията е важна не само за домакинството. Спестяванията на домакинствата са важен ресурс за икономическо развитие.

Предвидената цел на паричните спестявания може да бъде различна:

  1. Създаване на застрахователен резерв "за всеки случай"
  2. Натрупване на средства за закупуване на дълготрайни стоки (коли, апартаменти,и т.н.)
  3. Дългосрочна натрупана застраховка живот
  4. Създаване на паричен фонд за инвестиране в различни финансови активи: придобиване на акции, облигации, дялове на инвестиционни фондове, поставяне на средства на депозити в банки и др.
  5. Инвестиране на средства в благородни метали (натрупване), недвижими имоти, чуждестранна валута и други активи

Съществуват две форми на спестяване: организирани и неорганизирани. С развитието на пазарните отношения, подобряването и увеличаването на обема на финансовите услуги, предоставяни на населението, делът на организираните спестявания се увеличава, изпълнявайки важна социално значима функция за предоставяне на кредитни пари на икономиката.

3. Съотношението на разходите за потребление и натрупване

Размерът на дохода е важен фактор за увеличаване на спестяванията. Един от предметите на икономическата наука, който изучава финансите на домакинствата, е изследването на доходите, потреблението и натрупването. Един от законите, свързани с този проблем, е основният психологически закон на Кейнс:

„Психологията на обществото е такава, че с нарастването на съвкупния реален доход нараства и съвкупното потребление, но не до степента, в която расте доходът“ [1]

По-висок от растежа на доходите, темпът на растеж на потреблението се определя от склонността на обществото към потребление. За да се характеризира това явление, показателят за пределната склонност към потребление (англ.Marginal Propensity to Consume - MPC), който се определя по формулата:

Където ΔС е увеличението на потреблението

ΔY - ръст на дохода

Стойността на MPC показва каква част от увеличението на дохода е насочена към потреблението. Стойността му варира от 0 до 1: 0 Пределна склонност към спестяване - MPS ):

Където е ∆Sувеличение на спестяванията

ΔY - ръст на дохода

Ако MPS=0, тогава целият доход отива за потребление, ако MPS=1, тогава цялото увеличение на дохода отива за натрупване.

Литература

Финанси: Учебник, изд. В.В. Ковалева - М: ТК Уелби, Издателство Проспект, 2004г

Лични финанси. Урок. В. Савенок. Издател: Питер, 2008 432 стр. ISBN 978-5-91180-968-3.

Как да си направим личен финансов план. Пътят към финансовата независимост. Савенок В. Издател: Питер, 2007 г. 160 стр. ISBN 5-469-01387-1.