Естетически възгледи на Чернишевски и тяхното значение
Твоето разбиране; красота Чернишевски се основава на убеждението за първичността на материята, реалния свят. Тази реалност, този свят е красив сам по себе си, а съвсем не като отражение на някаква идея. Така възниква основната теза на дисертацията му: „Красив е животът“. Чернишевски веднага изяснява и конкретизира позицията си: „... красиво е онова битие, в което ние виждаме живота такъв, какъвто трябва да бъде според нашите представи“. Изразът „нашите концепции“ имаше за цел да даде представа за напреднали възгледи, основани на защитата на интересите на хората, ръководени от възприятието на хората за красотата като най-истинска и обективна.
Според материалиста Чернишевски реалността винаги превъзхожда изкуството. В спор с идеалистите, които „издигнаха“ изкуството над живота, Чернишевски беше склонен сякаш да го „омаловажи“: той дори полемично нарече изкуството „сурогат“ (в смисъл, че истинският, живият, истинският живот винаги е по-богат, по-ярък, по-значим от неговото отражение).
В пълно съответствие с материалистичното решение на въпроса за отношението на изкуството към действителността Чернишевски ясно формулира целта и задачите на изкуството: „... възпроизвеждането на всичко, което е интересно за човека в живота; много често, особено в поетичните творби, на преден план излиза и обяснението на живота, присъдата върху неговите явления.
Естетическите възгледи на Чернишевски не са мъртва схема, те се усъвършенстват в по-нататъшната му дейност. Но той никога не изоставя основните положения на своята теория.
В съвременната естетика много от разпоредбите, предложени за първи път от Чернишевски, се развиват творчески. Марксистко-ленинската естетическа теория разбира изкуството като специфична форма на обществено съзнание и човешка дейност, утвърждаване на определенценностни системи. Изкуството е необходимо като специален метод за социално възпитание на човек, неговото емоционално и интелектуално развитие. И в това отношение тя не може да бъде заменена например от наука и следователно не е форма на популяризиране на научна информация.
Чернишевски последователно и упорито отстоява идеята за изкуството като възпроизвеждане, отражение на реалния живот. Но сега знаем, че изкуството, както пише Писарев, "не само отразява обективния свят, но и го създава" [29, 194].
Значението на естетическите възгледи на Чернишевски е много голямо за времето си, но те не са остарели и днес, "ако се разглеждат не като системи от готови истини и не като примери за вулгарна естетика (към тях има и двете отношения), а като определен етап в аналитичното изследване на изкуството, резултатите от което са недостатъчни за нас, но необходими."
Преобладаващото внимание на Чернишевски като критик е привлечено от новите произведения на български писатели, които се обръщат към отразяването на наболели обществени проблеми. Той с ентусиазъм приветства появата на „Провинциалните очерци“ на Салтиков-Щедрин, виждайки в тях развитието на същите онези гоголеви традиции, които смята за най-важни за българската литература. В статията „Българин на гепиех-воиз” (за повестта „Ася” на Тургенев) Чернишевски се обявява против политическото малодушие и безволието на либералите, проявяващи се във всички сфери на живота. Това беше добър пример за журналистическа критика.
Несъмненият артистичен усет на Чернишевски се проявява ясно в неговия преглед на ранните произведения на Л. Толстой. Той проницателно отбеляза онези черти на таланта на писателя, които станаха водещи и определящи за последващото му творчество: вярно пресъздаване на селското съзнание, изключителна дарбапсихологически анализ, майсторство в изследването на "диалектиката на душата", чистота на моралното чувство.
Литературно-критичните статии на Чернишевски не са просто илюстрации на неговата естетическа теория. Практическата работа и полето на литературната критика в редица случаи допринесоха за по-нататъшното задълбочаване и усъвършенстване на естетическите възгледи на лидера на революционното демократично движение.
7. Роман Чернишевски "Какво да правя?"