Етични аспекти по време на предварителното разследване
Сключването на споразумение за участие в наказателно дело от етапа на досъдебното разследване поставя редица правни и етични задачи пред адвоката, чието преплитане определя определен коридор на третиране в конкретния случай на определен етап от наказателния процес. Терминът "лечение" обхваща някои задължителни компоненти на този етап от работата: взаимоотношенията с клиента по споразумение (когато клиентът е в ареста); взаимоотношения със следователя; отношения с ответника; като се вземат предвид такива нюанси като спецификата на случая, неговия характер; поведението на ответника и др.
Основните лица, с които адвокатът ще трябва да работи ежедневно през този период, са следователят и обвиняемият (заподозреният). Взаимоотношенията между адвокат и следовател са от служебен служебен характер и не трябва да се развиват в отношения „собствено право“, от които неизбежно започва отклонение от етичните изисквания и се залага възможността за конфликтни ситуации.
Служебните отношения на адвоката със следователя се определят от Закона на Украйна „За адвокатурата и адвокатската дейност“ и се регулират от наказателно-процесуалното законодателство. Що се отнася до моралните тънкости на това сложно сътрудничество, те, въз основа на определени правни разпоредби, преминават в сферата на моралните отношения.
Определящата черта на функцията на адвоката е едностранчивостта на неговата позиция, неговата задача не включва търсене на истината като такава или преследване на абстрактна справедливост. Адвокатът има конкретна задача, възложена му от Закона – да окаже цялостна правна помощ на своя клиент. Той е длъжен да открие и използва в интерес на защитата всички грешки и слабости, които подкопават и подкопават изводите на разследването за виновността на клиента. В същото време адвокатът ненастоява разследването да подсили тези доказателства.
Узаконеното кредо на адвоката е ясно и недвусмислено изложено в чл. 48 от Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна (нова редакция): „Защитникът е длъжен да използва средствата за защита, предвидени в този кодекс и други законодателни актове, за да изясни обстоятелствата, които премахват подозрението или обвинението, смекчават или изключват наказателната отговорност на заподозрения, обвиняемия, подсъдимия, осъдения и да им предоставят необходимата правна помощ.“
Член 48 от Наказателно-процесуалния кодекс на Украйна (стр. 16) забранява на защитника да разкрива обстоятелствата, които са му станали известни от клиента във връзка с изпълнението на професионалните задължения, а Законът на Украйна „За адвокатурата“ го задължава да пази адвокатска тайна. Обещанието за опазване на адвокатска тайна обаче съдържа и адвокатската клетва, която вече принадлежи към сферата на етичните основи на адвокатурата.
Това е уникалната позиция на адвоката и да се очаква всеобща справедливост от него означава неразбиране на задачите на адвокатурата като цяло. Още по-малко разумно е да се изисква от адвоката да обещае под формата на клетва, че ще бъде справедлив. Друг е въпросът за избора на средство за постигане на целта лично от адвокат. Тук адвокатът има право и задължение да разкрие и разбираемост, и лично благоприличие. Както законът, така и обществото имат право да изискват от адвоката висок професионализъм и добросъвестност при воденето на делото, прецизност при избора на средства за защита и морала на тяхното използване при изпълнение на адвокатския дълг.
Възможно е защитникът да покаже сериозна грешка в действията на следователя, което отслабва обвиненията. Законът, думите на адвокатската клетва изискват от него честност, а оттам и изпълнение на морален дълг - професионална и качествена защита на интересите на обвиняемия. С други думи,адвокатът трябва да посочи на следователя недостатъка. Отстраняването на грешка в разследването може сериозно да усложни позицията на клиента. Какво трябва да направи един адвокат в тази ситуация? Стремите се към идеалите на справедливостта в ущърб на вашия клиент? Разбира се, че не.
В тази връзка има нужда да се спрем накратко на някои етични аспекти на адвокатската клетва, които изискват преработка и уточнение. Невъзможно е да не се каже за редакционни печати като: "стриктно спазвайте", "стриктно съхранявайте". Мисълта неволно се намеква за възможността за "следване" и "запазване" не много строго. Това са само дребни редакционни подробности.
Съществуват обаче съмнения относно по-фундаментални моменти. Например, адвокат, в съответствие с предложения закон за клетва, обещава "да бъде винаги справедлив". Подобно обещание е в противоречие с някои от основните принципи на застъпничеството. Обективно справедливостта тържествува, когато престъплението е разкрито и нарушителят е наказан. Напротив, адвокатът триумфира, когато успее, използвайки недостатъците на разследването, да постигне крах на обвинението в съда или неговото отслабване или оправдаване на подсъдимия, дори съзнателно виновен за престъпление, което според общите понятия не може да се счита за справедливо.
Ако адвокат, който е поканен да защитава обвиняемия, подсъдимият срещу подходящо възнаграждение, започне да търси обективна справедливост като такава за негова сметка, той неизбежно ще влезе в конфликт с интересите на клиента и, следователно, със задължението да защитава при всякакви обстоятелства.
Узаконената едностранчивост на позицията на адвоката, задължението му да съблюдава единствено интересите на лицето, което му се е доверило, несъмнено трябва да е на първо място, в противен случай се обезценява основната идея на адвокатурата.
Етичната страна на предложения извод се състои в едностранчивото възприемане от страна на адвоката на събраните материали по наказателното дело, в критичния подход към тяхната оценка от гледна точка на защитата. Такава процесуално зададена позиция на адвокат априори обуславя конфронтационните отношения със следователя и ги прави процесуални опоненти.
невъзможно е да се избегне такъв проблем като сблъсъка на гражданската отговорност на адвоката с професионалния дълг. Има ситуации, при които добросъвестното изпълнение от страна на адвоката на задължението му за неразкриване на тайните на адвоката и клиента може да представлява реална заплаха за обществото, държавата и отделните граждани. Нека си представим ситуация, когато клиентът сподели с адвоката си информация за реална заплаха за всякакви интереси. Какво трябва да направи адвокатът в този случай? Да пазя адвокатски тайни? Това води до отговорност за неподаване на сигнал за престъпление. Докладването на такава заплаха на властите означава нарушение на привилегията адвокат-клиент.
Без съмнение премахването на реална заплаха за някого е по-високо от опазването на професионалната тайна, когато последното прави адвоката съучастник в престъпление.
Отношенията между адвокат и следовател трябва да се изграждат на базата на априорно взаимно уважение и коректност. Да погледнем на ситуацията от чисто житейска позиция. В производството на следователя в същото време има дузина и половина (понякога до тридесет) случая. Зад тях има арестувани хора. Това изисква строг контрол върху сроковете на задържане и голяма отговорност. Ежедневно се извършват десетки следствени действия. За следователя това означава едновременна паралелна работа с пет-десет адвокати. Всеки от тях има свой подход към отношенията по време на досъдебното производство – единият е делови, другият се стреми към собствено себеутвърждаване.в присъствието на клиента си и често бърка елементарни гафове със смелост и т.н.
Ако тези лица не покажат максимално желание за установяване на нормални бизнес отношения, могат да възникнат търкания и конфликти, които накърняват интересите на разследването, както и конкретните интереси на самия клиент, а оттам и интересите на самия адвокат.
Дори и най-острата и непримирима позиция на защитника ще бъде нормално възприета от следователя, ако адвокатът я обоснове етично, делово, спазвайки закона и уважавайки работата на следователя.
Съмненията на адвоката относно почтеността и законосъобразността на следователя, искреността на желанието му да открие истината по делото, разбира се, влияят върху поведението на защитника по време на предварителното разследване и сериозно засягат тактиката на действията му по време на досъдебното разследване. Едно е, когато следователят, непредубеден към определена версия, действа непредубедено и искрено се стреми да открие истината по случая. Тогава петицията на адвоката, ако е насочена към намиране на обстоятелства и доказателства, които осветяват личността на клиента по положителен начин, ще бъде възприета от следователя спокойно и адекватно в полза на делото, а активното участие на адвоката в следствените действия ще има достойна подкрепа.
Ако обаче всеки опит на адвокат се възприема с недоволство, предизвиква раздразнение и възмущение на следователя, всички молби се отхвърлят без оглед на тяхната насоченост или полезност, адвокатът трябва да помисли дали е препоръчително да продължи да работи толкова активно. Разбира се, ако има фундаментални различия с позицията на следователя, което като цяло се отразява негативно на позицията на клиента, тогава, независимо от неговото настроение, петициите трябва да бъдат изложени вслучай на отказ се обжалва пред прокурора. Но ако говорим за тактически моменти (разпити на отделнисвидетелиназначаване на експертизи и т.н.), тоест за обстоятелства, които, ако има подадена молба, могат да бъдат използвани от следователя за укрепване на обвинението на клиента, очевидно е по-целесъобразно да не се нарушава петицията, а да се върне към нейното изпълнение по време на процеса.
В процеса на работа по предварителното разследване адвокатът може да забележи предубедеността на действията на следователя да облекчи положението на други обвиняеми по делото за сметка на своя клиент. Трябва ли адвокатът да направи необходимото, според него, искане, насочено към коригиране на такава позиция на следователя и цялостна защита на интересите на неговия клиент, при условие че това влошава положението на други обвиняеми по делото? Според закона адвокатът има не само право, но и длъжен да го направи. Подобна стъпка на адвоката е оправдана и от етична гледна точка, тъй като горните действия на следователя противоречат на закона и са неморални.
Пример.Оказвайки правна помощ по време на досъдебното производство по групово дело, адвокатът забеляза откровената пристрастност на следователя към отделни обвиняеми. По време на срещата клиентът каза на адвоката някои обстоятелства, за които научи едва сега и които биха могли коренно да променят позицията му по делото. За целта трябва да бъдат разпитани двама тийнейджъри, които не са били разпитвани преди това, тъй като следователят не е знаел за тях. Адвокатът е внесъл искане пред следователя за разпит на нови двама свидетели по делото. Последният се съгласява с молбата и след известно време по делото се появяват протоколи за разпит на тийнейджъри, от чието съдържание следва, че те не знаят нищо по случая. На въпрос на адв. защо следователят не е уведомилотносно времето за разпит на свидетели по негово искане, последният отговорил, че го счита за неподходящо. Жалбата до прокурора за незаконните действия на следователя е оставена без внимание от последния.
При разглеждане на делото в съда по време на разпита на юноши с участието на родители и психолог беше установено, че по време на разпита в досъдебното следствие следователят не е съветвал юноши и родители да включват деца в това дело, тъй като това може да завърши зле за тях. По време на разпита в съда децата непрекъснато се озъртаха към стаята, където седеше оперативният комисар, който се занимаваше с този случай. По искане на адвоката съдът отстрани последния от залата и едва тогава тийнейджърите дадоха правдиви и полезни за делото показания.
От тактическа гледна точка адвокатът, подозирайки предубедеността на следователя по отношение на неговия клиент, е действал безразсъдно. „Разкриването” пред следователя на полезни за подсъдимия свидетели означавало да не бъдат предпазени от евентуалното влияние на следователя. По-опитен адвокат при такива обстоятелства не би отправил молби до следователя, а би призовал такива свидетели за разпит направо в съда, което би позволило да се избегне външно влияние.
Резюме :Вече сме спирали в подобна ситуация преди, когато следователят се опита да отхвърли доказателствата, предоставени от адвоката, но там адвокатът изчисли разказа на свидетелите на запис. В случая адвокатът не можа да направи това, тъй като родителите на тийнейджъри се противопоставиха. Следователно такива нюанси трябва да се вземат предвид на практика.