Ф. И. Тютчев. Зимата се ядосва.
Анализ на стихотворението на Фьодор Иванович Тютчев "Зимата е ядосана с причина." В помощ на учителите по езици и учениците от средните училища.
1. Фьодор Тютчев Зимата е ядосана с причина (1836)
Не напразно зимата е ядосана, Време мина - Пролетта чука на прозореца И изгонва от двора.
И всичко започна да се суети, Всичко изгонва Зимата - И чучулигите в небето Вече вдигнаха камбаната.
Зимата все още е заета И мърмори на пролетта: Тя се смее в очите И само вдига повече шум.
Злата вещица побесня И като грабна снега, Остави я да избяга, В красивото дете.
Пролетта и скръбта не стигат: Измити в снега И само станаха румени Въпреки врага.
2. Малко за поета
Тютчев Федор Иванович (1803 - 1873)
Български поет, член-кореспондент на Петербургската академия на науките (1857). Духовно наситената философска поезия на Тютчев носи трагично усещане за космическите противоречия на битието.
Домашното обучение се ръководи от млад поет-преводач С. Райч, който запознава ученика с творчеството на поети и насърчава първите му опити в поезията. На 12-годишна възраст Тютчев вече успешно превежда Хораций.
През 1819 г. постъпва в словесния отдел на Московския университет и веднага взема активно участие в литературния му живот. След като завършва университета през 1821 г. с докторска степен по словесни науки, в началото на 1822 г. Тютчев постъпва на служба в Държавната колегия на външните работи. Няколко месеца по-късно е назначен за служител в българската дипломатическа мисия в Мюнхен. Оттогава връзката му с българския литературен живот е прекъсната за дълго време.
Двадесет и две години Тютчев прекарва в чужбина, двадесет от които в Мюнхен. Тук се жени, тук се запознава с философа Шелинг и се сприятелява с Г. Хайне, като става първият преводач на негови стихове на българскиезик.
Поезията на Тютчев за първи път получава истинско признание през 1836 г., когато неговите 16 стихотворения се появяват в „Современник“ на Пушкин.
През 1844 г. се премества със семейството си в България, а шест месеца по-късно отново е приет на служба в Министерството на външните работи.
3. В стихотворението на F.I. Тютчев "Зимата е ядосана с причина." пет строфи от по четири реда - общо двадесет реда. Рима – кръстосана: „ядосан – чука” – римуват се първи и трети ред; "време е - от двора" - втори и четвърти. Размер - ямбичен триметър.
Художественият ефект на стихотворението се постига чрез разнообразни тропи: персонификации, метафори, епитети, сравнения, опозиции (антитези). Зимата се олицетворява от зла вещица, а пролетта - от красиво дете. Думите "Зима" и "Пролет" са написани като собствени имена, с главна буква, което прави тези сезони живите героини на стиха, действащи самостоятелно и различно, имащи свой характер. Зимата е ядосана на пролетта, която чука на прозореца й и я изгонва от двора. Затова Зимата е принудена да мрънка на Пролетта и да се суети за престоя й в двора. И как могат да бъдат изразени мърморенето и неприятностите на Зимата? В началото на пролетта са възможни снежни виелици и нощни студове. Зимата не може да понесе смеха на Пролетта, нейните действия и бяга в ярост, като накрая хвърля или тежка снежна топка върху Пролетта, или стоварва върху нея цяла снежна лавина. Пролетта е месец, който не само следва Зимата, но и сякаш излиза от Зимата, така че не е толкова противопоставен на Зимата, колкото е. да речем лято и във връзка с това все още няма дълбока антитеза в тези две понятия.
Опозицията (антитезата) в този текст може да бъде понятия като "зла вещица" (Зима) и "красиво дете" (Пролет) и две емоции - гневът на Зимата и смехът (радостта) на Пролетта. Освен „злата вещица” в стиховете е даден още един синоним на това понятие – „врагът” на пролетта. Тези синоними обаче не са изрични, а контекстуални, тъй като две несинонимни понятия са метафорично близки в този контекст. Зимата гледа на пролетта като на враг и се отнася с пролетта като с враг. Пролетта, от друга страна, не се противопоставя, а отстоява законното си право да сменя сезоните, тъй като е пълна с млади сили, които я тласкат към бурно развитие.
Пролетта е деликатна по свой начин: тя предупреждава за пристигането си, като „почука на прозореца“, тоест почука на вратата на Зимата, преди да влезе в границите, които вече не й принадлежат. "Кара от двора." - глаголът "движи" тук е даден като синоним на глагола "принуждава", тоест насочва, бърза, принуждава да върви в определена посока. "Очевидно е, че пролетта не си позволява грубост по отношение на зимата.
Никакви препятствия пред Зимата не могат да удържат Пролетта: смелата Пролет ("смее се в очите") донесе със себе си пеенето на птиците, звъна на капките, шума на потоците и този шум става "все повече и повече". Така текстът на стихотворението е изпълнен с различни звуци на ранна пролет. Бойното оръжие на зимата, снегът, пролетта, като истински философ-мъдрец, въпреки младостта си, се възползва от себе си: "изми се в снега и стана само руменина."
С помощта на картина на неравна битка (изходът от която е предопределен) на стара вещица и невероятно румено бебе, Тютчев дава картина на смяната на сезоните в духа на метафоричните представи на нашите предци, които са изповядвали езичеството - ярка, динамична картина, защото толкова много трансформации се случват пред очите ни:
„Чучулиги, долетете! Прогонете зимата от Студен! Донесете пролетна топлина! Писна ни от зима, Изядохме целия хляб!“
Визуалният обхват на стиха, заедно със звука, пренасят читателя в цялата тази пролетна суматоха. Последната конфронтация на Зимата е изразена с помощта на най-богатите метафори: „Зимата не се ядосва за нищо“, „времето й мина“, Пролетта чука на прозореца и кара от двора", което го прави необичайно богат както по форма, така и по съдържание.
Отличителна черта на този стих е изобилието от глаголи за активно действие: "ядосан", "мина", "чука", "кара" - в първата строфа; "размърда", "нудит", "надигна" - във втора строфа; "зает", "мрънка", "смее се", "" вдига шум - в третия; "разярен", герундий "улавяне", нека ", герундий "бягане" - в четвъртото четиристишие; "измити", глаголният пакет "стана" - в петото. които поддържат само пролетта, тъй като пролетта победи и зимата вече не е в двора. Всички тези седемнадесет глагола и глаголни форми образуват метафорите на този стих в такова изобилие.
Така възхвалата на Пролетта се превърна във възхвала на кипяща енергия, младост, смелост, свежест и енергията на ямбичния триметър идеално се вписва тук.
5. В българската пейзажна лирика такова описание на Зимата едва ли ще се срещне отново: зимата по правило в българските народни песни, в литературните преработки на фолклора е герой, макар и понякога суров, но положителен, а не отрицателен. неячакат, поздравяват я, опоетизират я любовно:
„…Здрасти, зимен гост! Молим твоята милост Пей песните на севера През горите и степите.“ ( И.Никитин )
"Зимата пее, вика, Рошавата гора люлка Боров звън." ( Сергей Есенин )
През 1852 г., шестнадесет години след "Сърдитата зима", Ф.И. Тютчев пише стихове за зимата в малко по-различен дух, без негативни конотации:
„В омагьосаната зима Омагьосана, гората стои.“
Въпреки това, ако преди това Тютчев характеризира Зима като "вещица", тогава тя се превърна в "магьосница", "магьосница". Всъщност всички тези три думи - вещица, магьосница, магьосница - са синоними. Вярно е, че в съзнанието ни думата "омагьосване" се свързва с някакви магически, омагьосващи явления. Уинтър, магьосница в началото на появата си, се преражда, докато е изтощена във вещица, чието заклинание отслабва. Отсъствайки дълго време от родината си, четейки литература на немски и френски език и пишейки статии на френски (напомняме, че само при създаването на лирически творби поетът отдава предпочитание на българския език), Тютчев въвежда в зимната тема репрезентации на по-скоро западноевропейската, отколкото на българската поетика, но с това той обогатява българската поезия, внася своя, тютчевска, сянка в стиховете за природата.
6. Обяснение на неразбираеми за учениците думи.
НУДИТ - сили, сили.
ХЛОПОЧЕТ - Да безпокоя - 1. без доп. Направете нещо с усърдие, работа, суетене.
ГОРА - адв. (разговорно). По-голям, по-силен, по-силен.