Фарингомикоза и лептотрихоза
Лептотрихозата се среща в 5-6% от случаите на микоза на гърлото. Това заболяване не ефарингомикоза в пълния смисъл на думата, тъй като се причинява от микроорганизъм с бактериална природа - Leptotrix buccalis. Този микроорганизъм е бактерия - микобактерия от семейство Actinomycetales albus варира Omeljansky. Обикновено се появява в устната кухина.
Развитието на заболяването се насърчава от захарен диабет, системни заболявания на кръвта и храносмилателния тракт, особено чревна дисбактериоза, злокачествени новообразувания, СПИН, дисбаланс на автономната нервна система, продължителна антибиотична терапия и лечение с кортикостероидни лекарства, хиповитаминоза С и В.
При формирането на патогенетичните механизми на лептотрихозата на първо място е преструктурирането на имунната реактивност - натрупването и циркулацията на антитела в кръвта, които предизвикват незабавни и забавени реакции. Промените в клетъчния имунитет също са важни. Значителна връзка в патогенезата на фарингомикозата е специфичната и неспецифична сенсибилизация и алергия. Травматичното увреждане на лигавицата на гърлото също е от значение като фактор, допринасящ за развитието на патологичния процес.
Заболяването се характеризира с кератинизация на шиловидния плосък епител, покриващ лимфната тъкан. В криптите на сливиците възниква паракератоза с метаплазия на съседната съединителна тъкан в хрущял и дори кост.
Стилоидните образувания се развиват там, където има лимфаденоидна тъкан, т.е. върху палатинните, гърлените и езиковите тонзили, както и в отделни фоликули на задната и страничните стени на гърлото. Същите промени понякога могат да се появят и на лингвалната повърхност на епиглотиса. Тези шипове са жълтеникаво-кремави на цвят, конусовидни или заоблени.форма, растат плътно в епитела и съдържат Leptotrix buccalis в големи количества.
Тапите с лептотрихоза обикновено не предизвикват оплаквания и се откриват случайно при преглед на гърлото. Само понякога пациентите се оплакват от дискомфорт в гърлото, изпотяване или леко парене в гърлото. При локализиране върху епиглотиса са възможни пристъпи на конвулсивна кашлица.Фарингомикоза често се комбинира с кандидозни лезии на ъглите на устата - "заеди", кандидозен хейлит, глосит.
Лептотрихозата много често се бърка с лакунарен тонзилит, особено в случаите, когато тапи стърчат от сливиците. Много е лесно да се разграничи лептотрихозата от ангина при липса на болка при преглъщане и други симптоми, характерни за ангина. Микроскопията на нативния препарат е най-простият и надежден начин за диагностициране на лептотрихоза. За анализ е необходимо да вземете парче корк, а не намазка. В отстранените шипове се откриват несегментирани нишки от лептотрикс, понякога гъбички от рода Candida, които се считат за сапрофити при лептотрихоза.
Лечението на фарингомикоза е свързано с големи трудности. Измислени са много лекарства, но нито едно от тях не е ефективно. При някои пациенти лептотрихозата изчезва без следа, без никакво лечение. По-често заболяването е стабилно и изисква интензивно лечение. В тази връзка беше предложено да се извърши тонзилектомия. Това обаче едва ли е оправдано, тъй като, първо, не допринася за излекуване (други лимфаденоидни образувания на гърлото остават засегнати), и второ, често се отстраняват сливици, които не са засегнати от хроничен възпалителен процес.
Изплакването с антисептични средства, смазването с йод и каутеризирането на отделни запушалки с галванокаутер е неефективно. Екстракция на шипове с остра хирургическа лъжица, последвана откаутеризацията с разтвори на меден сулфат, трихлороцетна киселина, сребърен нитрат често не дава траен ефект. Терапията с нистатин, леворин, декамин също се оказва неефективна.
Най-добри резултати се получават чрез измиване на лакуните с 0,1% воден разтвор на хинозол (2 пъти седмично, за курс от 8-10 процедури), 1-2% разтвор на левамизол (декарис) и изплакване с тези разтвори в продължение на 3-4 месеца. Това обаче не дава траен ефект.
За лечение на лептотрихоза на сливиците се използва криотерапия Прибягват до последователно локално замразяване на засегнатите области на двете палатинни сливици, във всяка от които се образуват 1-2 малки криодеструктивни огнища (всеки с диаметър 0,5 cm) с експозиция във всяка точка за 3 минути. Езиковата тонзила, страничните гребени и гранулите на гърлото, засегнати от лептотрикс, не подлежат на въздействие. При необходимост процедурата се повтаря след 1 месец. 3-4 седмици след последната интервенция небните тонзили се изчистват от лепто-трихотичните плаки, след 2-3 месеца плаките изчезват от страничните гребени и гранулите на гърлото, а към края на 4-ия месец от езичната тонзила. Почистването на целия лимфаденоиден пръстен на гърлото поради ефекта само върху палатинните сливици се обяснява с повишаване на хуморалния и локален имунитет под въздействието на криотонилотомия. При наличие на лептотрихоза в комбинация с хроничен тонзилит се извършва двустранна тонзилектомия.
За лечение на лептотрихоза се използват и физиотерапевтични методи: KUV и лазери (хелий-неонов и дефокусиран CO2 лазер). Това лечение е ефективно само когато лъчите попадат директно върху зоната, увредена от лептотрикса. Лечението се провежда на фона на хипосенсибилизация и витаминна терапия.