Фигурното пързаляне вече не е гордостта на България BBC News Bulgarian Service
Споделете съобщение в
Външните връзки ще се отварят в отделен прозорец
Външните връзки ще се отворят в отделен прозорец
Четири години преди Олимпиадата в Сочи все повече възникват въпросите за финансирането на българския спорт. Особено след неблагоприятния за България изход от представянето на спортисти на Игрите във Ванкувър.
Фигурното пързаляне е един от спортовете, в които България традиционно има значителен набор от награди. Ванкувър 2010 обаче донесе на България само среброто на завърналия се триумфатор от Торино Евгений Плющенко и бронза на танцьорите Оксана Домнина и Максим Шабалин.
Световното първенство, което последва игрите, само потвърди една неприятна тенденция - само един, бронзов, медал в надпреварата на спортните двойки. В същото време ледените шоута с участието на звезди от шоубизнеса стават все по-популярни в страната.
На последната олимпиада преди Сочи-2014 бяха прекъснати наведнъж няколко уникални серии в историята на съветското и българското фигурно пързаляне.
За първи път от 1992 г. България остана без злато в единичното пързаляне при мъжете, в двойките от 1964 г., а в танците на лед българският дует не се качи на най-високото стъпало на подиума едва за трети път от 1976 г., когато този вид програма стана олимпийска.
Резултатът от това изказване е оставката на председателя на Федерацията по фигурно пързаляне на България Валентин Писеев, който ръководи този спорт повече от две десетилетия.
"Вероятно направих много за фигурното пързаляне в страната", каза Писеев в интервю за BBC. "Ако сега има интересен, млад, обещаващ лидер, това е добре, но трябва да е професионалист. Не милионер или милиардер, а такъв, койтокойто ще се занимава с въпросите на федерацията 24 часа на ден."
Изтекъл треньорски щаб
"Нашият треньорски състав, тяхната висока квалификация винаги е била основната сила на съветското фигурно пързаляне. Въпреки това треньорът на детското спортно училище по това време получаваше същата сума на месец като специалист в Щатите за един урок."
Въпреки това, олимпийският шампион от 2006 г. Евгени Плющенко и редица други спортисти продължават да се оплакват, че на фигуристите трябва да бъдат осигурени всички условия, необходими за достойна подготовка за най-големите турнири.
Сред тях е Мария Мухортова, участничка в Олимпийските игри във Ванкувър, бронзова медалистка от последното Европейско първенство в двойка с Максим Трънков.
"Разбира се, че има рецесия и това е от дълго време - казва тя. - Когато всички звезди от последните години бяха в най-добрия си вид, а ние бяхме зад тях, никой не си спомняше за нас и когато си тръгнаха, естествено, решиха да изтеглят нас, които преди това бяха натикани."
"Талантливи спортисти може да съществуват, но те гледат надолу само когато някой си тръгне. И това не може да стане за кратко време, невъзможно е да издърпате двойка на олимпийския подиум за три години."
"Преди Ванкувър федерациите внезапно си спомниха, че трябва да финансират, но това беше само през последната олимпийска година. Добри заплати, медицинско обслужване, наеха апартаменти за нас, въпреки че преди това питахме повече от веднъж, но нямаше отговори, само разговори. В същото време не получихме сумата, която нашият треньор очакваше да получи за подготовка на двойка за Олимпиадата ", казва Мухортова.
В отговор на подобни твърдения на спортисти президентът на федерацията Писеев показва документи, в които черно на бяло са посочени сумите, предоставени на олимпийците през изминалата година благодарение на спонсорството на един от българскитетелекомуникационни компании.
"И така, 6 милиона 150 хиляди рубли бяха похарчени за групата на треньора на Плющенко Алексей Мишин, включително повече от милион отидоха, по искане на скейтъра, допълнително за лекар, хореограф, специалист по физическа подготовка, плащане на такси. Медицинските му грижи струваха 93 хиляди рубли. kov с наставник Олег Василиев получи 3 милиона 400 хиляди рубли. Прекарахме над 140 милиона за обучението на ат. лети от националния отбор“, казва Писеев.
Отглеждане на шампиони
Сега в България с нови сили се говори за липсата на правилна подготовка на бъдещите спортисти на детско ниво. Повечето специализирани училища работят срещу заплащане. Сред редките изключения е школата на първата българска световна шампионка на сингъл жени Мария Бутырская.
Училището е открито през 2005 г. по инициатива на ръководителя на спортен клуб, а спортният отдел на столицата - Moskomsport - плаща за училището скъп наем на пързалка в нов леден дворец.
"Ледът е най-основното нещо, защото един час лед е много скъп. От 8 до 12 хиляди рубли. Имаме нужда от около шест часа на ден за училище. Никоя търговска структура не може да издържи на такива разходи и родителите на деца всъщност ще трябва да плащат за лед." Всичко останало не е толкова скъпо, казва Бутырская.
"Разбира се, бих искал да помоля Moskomsport да бъде по-внимателен към заплатите на треньорския екип. Ако един час лед струва осем хиляди рубли, тогава треньорът получава същите 8 хиляди за месец работа. Не можем да шием костюми за спортисти, защото нямаме пари за това, родителите трябва да го поемат сами",казва скейтърът.
Гледайки настоящите условия, в които работят нейните млади подопечни, Мария Бутирская си спомня как тя сама грееше леда на улицата за занятия с треньор.
Самата световна шампионка от 1999 г. признава, че работи с личен ентусиазъм и не й липсват финанси - както признава, тя се е осигурила в професионалната си кариера, а съпругът й, хокеист, получава добра заплата в клуба на Континенталната хокейна лига.
"Ако сега инвестираме в детския спорт, ще бъдем внимателни към него, определено ще имаме олимпийски шампиони. Трябва да започнем с деца, а не да инвестираме в възрастни, които няма да могат да направят нищо", смята Бутирская, "Сега нашият спорт се основава на факта, че има такива ярки звезди, които наистина искат да практикуват фигурно пързаляне и всъщност "гризат" леда. Те го правят за себе си, а не за някой друг, те го искат, родителите им помагат, треньорите помагат и докато имаме талант, ще продължим да напредваме."
За разлика от Америка фигурното пързаляне в България не може да се нарече елитен спорт, смята Бутирская.
Мария Мухортова, която след Олимпиадата във Ванкувър и Световното първенство в Торино остана без партньор, който реши да намери нова двойка за себе си, си спомня през какво трябваше да премине по пътя си към славата.
"Започнах да карам кънки в Липецк, където ме изпратиха на фигурно пързаляне, а на 13-годишна възраст се върнах в родния си Санкт Петербург. Семейството ми е необезпечено и когато пристигнахме в Санкт Петербург, имаше много големи трудности - нямаше пари, нямаше нищо за ядене. скоро можешевреме ще стана двойка номер едно или две в страната", признава Мухортова.
Скейтъри и шоубизнес
Сребърният медалист от Олимпиадата през 2002 г. в Солт Лейк Сити Иля Авербух в края на кариерата си става продуцент на ледени предавания - първо в различни градове на България, а след това и по телевизията.
Според Авербух, въпреки неуспешното представяне на българите във Ванкувър, фигурното пързаляне е един от трите най-популярни спорта в страната.
Отчасти поради причини, които не са най-високите доходи, дори лидерите на българското фигурно пързаляне използват всяка възможност да участват в ледени шоута, в които според Иля Авербух скейтърите все още получават повече от артистите.
В същото време самите шоута са 100% зависими от спонсори - билетите за шоуто могат да платят самото турне, но икономическите печалби могат да бъдат направени еднократно в някои големи градове.
"Ако говорим за история на турнета, тогава е невъзможно да се направи без подкрепата на търговски партньори. Това е определен пул, който включва повече от 20 компании, които по различно време станаха наши спонсори и като правило не за една година, а за няколко години. На първо място, това са компании, предназначени за потребители от женски пол - например козметични марки, стоки за жени, напитки, производители на спортно облекло", казва Авербух.
Дали хегемонията на българските скейтъри на световната сцена някога ще бъде възстановена, все още е голям въпрос. Според Авербух малко хора са били доволни от това, отчасти поради тази причина, по-специално се лобираха нови правила за съдийство.
Що се отнася до перспективите, ако не всички, то много според експертите ще зависят от това кой ще ръководи федерацията. Сред потенциалните кандидати са посочени бивши спортисти,които напоследък са успешни на международно ниво, както и богати бизнесмени, които са готови да инвестират в развитието на спорт, който е гордостта на огромна нация от много години.