Фирмата като икономически агент - курсова работа
Тип: Курсова Раздел: Микроикономика, бизнес икономика, предприемачество Страници: 37 Година: 2011
1. ФИРМАТА КАТО ИКОНОМИЧЕСКА ИНСТИТУЦИЯ 5
1.1 Същност на фирмата като икономически агент 5
1.2 Цели и функции на фирмата 8
1.3 Предприемачески способности 11
2. ОРГАНИЗАЦИОННИ ФОРМИ НА ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО 17
2.1 Правна форма 17
2.2 Организационна и икономическа форма 21
3. ФИРМАТА КАТО ИКОНОМИЧЕСКИ АГЕНТ НА ПАЗАРНАТА ИКОНОМИКА 26
3.1 Механизмът на функциониране на предприятието 26
3.2 Конкурентоспособност на фирмата 28
3.3 Стратегическо планиране 31
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ 36
Обществото се състои от множество организации, с които са свързани всички аспекти и прояви на човешкия живот – икономика, наука, култура, образование, отбрана, дори личния живот. Един от основните видове организация е бизнес организацията.
Стопанските организации са основна група участници в търговския оборот. Тяхната поява, функциониране и развитие се определя от доминиращия тип икономически механизъм в икономиката, т.е. възприетата система от резултати (управление) на стопанската дейност. В зависимост от това се разширява или стеснява мрежата от предприятия, появяват се или изчезват определени техни разновидности. Съществуващата система от предприятия (организации) в българското общество се дължи на преходния (от централно управляван към пазарно-организационен) характер на съвременната родна икономика.
Уместността на тази работа се обяснява с факта, че във всички развити страни има пазарна икономика, която функционира благодарение на дейността на фирмите -представители на малкия, среден и голям бизнес. Целта на тази работа е дейността на фирмата като икономически агент. Целта, поставена в работата, определя необходимостта от решаване на следните задачи:
анализира същността на фирмата като икономически агент;
идентифицира целта на компанията и нейните функции;
да изучават организационно-правни и организационно-икономически форми на предприемачеството;
анализира механизма на функциониране на предприятието;
за изследване на конкурентоспособността на фирмата и нейното стратегическо планиране.
Предмет на тази работа са отношенията на фирмите като икономически агенти. Обект на изследване е фирмата като институция на съвременната пазарна икономика.
За получаване на надеждни резултати, тяхното научно обосноваване, методите на системния и сравнителен анализ бяха използвани комплексно.
Работата включва въведение, три глави, заключение и списък с литература. Съдържанието на главите съответства на поставените в работата задачи.
Нека подчертаем признаците на организацията:
• съгласие или несъгласие, подразбиращо се или открито, по отношение на определени цели и средства (договори, уволнения, стачки и т.н.);
• формална координация, която определя структурата, като се вземат предвид: степента на нейната сложност (йерархия), правила и процедури (формализация) и степента на централизация (вземане на решения).
Икономическите организации служат за задоволяване на нуждите на индивидите и обществото чрез икономически и производствени дейности във външната за организацията среда.
Стопанските организации разполагат с имуществото, необходимо за производството на основния продукт. Данни за организациятаможе да произвежда продукти под формата на стоки, услуги, информация или знания.
От гледна точка на теорията на организацията могат да се дадат следните определения за икономическа организация (фирма). Роналд Г. Коуз дефинира фирмата като „група от хора, съзнателно обединени, за да реализират интересите на групата“. За сравнение, ето неговата собствена дефиниция на пазара: „съвкупност от лица, които искат да обменят права на собственост“. Армен Алчиан и Харолд Демсетц определят фирмата като „набор от инструменти, предназначени да измерват представянето и възнаграждението“.
Концепцията за транзакционните разходи помага да се обясни необходимостта от съществуване, вътрешната структура и еволюцията на фирмите.
Фирмите като икономически организации служат за задоволяване на нуждите на индивидите и обществото чрез икономически и производствени дейности във външната за организацията среда. Основната цел на дейността на търговската организация е получаването на печалба и възможността за нейното разпределение между участниците. Дейността на търговската организация се нарича още предприемаческа дейност. Предприемаческата дейност е независима дейност, извършвана на собствен риск, насочена към систематично получаване на печалба от използването на имущество, продажба на стоки, извършване на работа или предоставяне на услуги от лица по начина, предвиден от закона.
Икономическите организации могат да бъдат създадени без образуване на юридическо лице (индивидуално предприемачество) или с неговото образуване. По-изгодно е да се води малък бизнес под формата на откриване на IP (IP - индивидуален предприемач).
Група от лица, обединени от общи цели за постигане на резултатите от производството, разполагащи с необходимия материал за постигане на тези целиресурси, образува юридическо лице - предприятие. Законът отнася търговските организации като икономически партньорства и дружества, производствени кооперации. Изборът на вида търговска организация - юридическо лице е най-добре да се направи в зависимост от планираните транзакционни разходи.
По вид (или цел) предприемаческата дейност се разделя на производствена, търговска, финансова. В техния състав могат да се разграничат подчинени видове предприемачество, например застраховане, посредничество и др. Индустриалното предприемачество се разпростира върху производството и потреблението на стоки и услуги, търговското - върху тяхната размяна, разпределение и потребление, а финансовото - върху обръщението и обмена на стойности.
Дейността на всяка фирма като икономически агент е насочена предимно към получаване на печалба. Принципът на максимизиране на печалбата е, че фирмата ще максимизира печалбите, като поддържа стойността на продукцията на ниво, при което пределните приходи са равни на пределните разходи, при условие че производствената цена надвишава средните общи разходи.
Основният елемент на икономическия механизъм на пазарната икономика е конкуренцията. За подобряване на конкурентоспособността на компанията е необходима добре работеща система за стратегическо планиране. Стратегическото планиране придобива смисъл, когато се приложи. Здравите цели са основен компонент на ефективното планиране, но те не предоставят напълно адекватни насоки за вземане на решения и поведение. Този подход позволява огромна свобода на действие, при която хората, отговорни за постигането на целите, могат лесно да изберат курс на действие, който всъщност няма да постигне целите. За да избегнете такиваобъркване и погрешно тълкуване, ръководството трябва да използва специални инструменти за прилагане на избраната стратегия.
1. Артемов А., Брикин А., Шумаев В. Модернизация на държавното управление на икономиката // The Economist. 2008. № 2.
2. Войтов А.Г. Икономика. Общ курс. (Фундаментална теория на икономиката): Учебник. 8-ма ревизия. и допълнителни М.: Издателско-търговска корпорация „Дашков и К”, 2003.
3. Ворот И.В. Икономиката на фирмата. - М .: Висше училище, 2004.
4. Гришаев С.П., Ерделевски А.М. Коментар на Гражданския кодекс на Руската федерация, част 1. - М., 2006.
5. Дегтярева О.Г. Проблеми на развитието на предприемачеството в България. // Списание за научни публикации на специализанти и докторанти. 2008. № 2.
6. Золотухин В., Гаврилов А. Към въпроса за съдържанието на предприемачеството и формите на неговото прилагане// Управленско консултиране. 2008. № 1.
7. Илинова В.В. Контролингът като метод за подобряване на стопанската дейност на предприятието. // Мениджмънт в България и чужбина. 2006. № 6.
8. История на предприемачеството в България. Книга първа. От Средновековието до средата на XIX век. М.: „Българска политическа енциклопедия“, 2000.
9. Коуз Р.Г. Същността на фирмата // Теория на фирмата. СПб., 1995.
10. Курс по икономическа теория./ ред. А.В. Сидорович. - М .: Издателство "Дис", 2001.
11. Максимова И. Оценка на конкурентоспособността на промишлено предприятие // Маркетинг. 2006. № 3.
12. Маркс К. Капиталът. М.: Правда, 1989. Т. 2.
13. Hisrich R., Peters M. Предприемачество, или как да започнете собствен бизнес и да успеете. М.: Прогрес, 2002.
14. Икономическа теория (Икономика). Част V. Преходна икономика. Учебно-практическо ръководство. / Поднаучна редакция на проф. Еремина Ю.В. - М.: MGTA, 2003.
15. Икономика в преход: Есета върху икономическата политика на посткомунистическа България. 1992-1997 г. - М.: IEPPP, 1998.