Фонологични идеи I
IA Baudouin de Courtenay е един от малкото учени, които изучават звука на речта като процес, протичащ във времето. Всеки момент от време разделя казаното на вече казано и все още неказано в акустичен и артикулационен смисъл. Между тези два звукови сегмента, единият от които отива в миналото, а другият се предполага, че е в бъдещето, няма пряко физическо взаимодействие. От това може да се заключи, че няма взаимодействие и между близките звуци: нито един звук не влияе на друг, близък звук. Може да има произволно много моменти, които разделят речевия поток на две части във времето. Интервалът между тези моменти клони към нула. Следователно звуците на речта като акустични и артикулационни сегменти не съществуват. И ако ние
ние възприемаме звучащ говорен поток като състоящ се от дискретни говорни звуци, това е само защото в съзнанието ни вече съществуват звукови репрезентации, с помощта на които ние дискретно кодираме непрекъснат звуков поток.
Елементи на звуковото кодиране - звукови репрезентации - I.A.Baudouin de Courtenay наричафонеми. Този термин е заимстван от него от Ф. дьо Сосюр, но му е дадено различно значение.
Говорещите на всеки конкретен език формират свой собствен състав от звукови представи - фонеми. Причината за появата на звукови представи е възприемането от носител на езика на звукови промени в състава на една морфема в различни думи, които я съдържат. Например думатадомсе възприема от говорещите български като съставена от три звука, тъй като в различните словообразуващи и словоизменителни форми, съдържащи тази морфема, се получават три вида звукови промени:[o] се променя в звуци [a] и [b] в думитедом[къща],дом[d ma],брауни[dm в i] звукът [m] се превръща в звук [m ’] в словоформитекъща[m ’] -в къщата[m ’]; и звукът [d] се променя в различни словоформи толкова незначително, че не се фиксира от езиковото съзнание на говорещите.
С други думи, причината за образуването на фонемната система сазвукови редувания (J.A. Baudouin de Courtenay ги наричаредувания ) като част от подобни морфеми.
И. А. Бодуен дьо Куртене създава теория за фонетичните алтернации (редувания), състояща се от четири групи алтернации.
1.Появяващо се редуване. Това са минимални промени в звука, които не се възприемат от обикновеното съзнание на участниците в комуникацията, които се записват само от фонетични устройства или внимателен езиков анализ.
Да вземем например редуването на звука [l] в словоформитемаса, масаимаса.В първия пример звукът [l] в края на думата се произнася по следния начин: предната част на езика се затваря с алвеолите, но не се отваря с тях, въздухът преминава през прорезите на страните на езика и горните зъби. Във втория случай звукът [l] преди звука [a] се произнася по различен начин: предната част на езика се затваря с алвеолите, въздухът преминава между страните на езика и горните зъби, а предната част на езика с алвеолите се отваря (отворът тук е доста широк). В третия случай, когато произнасяте звука [l] преди да звучите [y], той също се различава донякъде от предишните два: предната част на езика се затваря с алвеолите, въздухът преминава през пролуките между горните зъби и страните на езика, предната част на езика се отваря с алвеолите, но отворът е доста тесен. Тези незабележими разлики в бъдеще могат да станат многовъзприемливи за говорещите, при условие че са придружени от редовни позиционни фонетични разлики.
2.Разминаване (в съвременната терминология - позиционни различия).
Това са звукови редувания в различни фонетични позиции, които са значими за даден език. Например редуването на ударен [о] и неударен [ ] в български език:ст[о]л / ст[]ла, д[о]м / д[]ма.Разликата между ударена и неударена позиция е функционално значима за българския език и е ясно фиксирана от съзнанието на говорещите. Редуване на ударено [e] и неударено [ ]:l[e]s / l[]sa, s[e]d / s[]doy; редуване на звучни и глухи съгласни: b/n– zu[b]s / zu[p] / zu[p]ki; редуване на д/т в края на думата:тру[д]у – тру[т].Редуването на звучни и беззвучни съгласни в края на думите също е функционално значимо за българите и се фиксира от тяхното съзнание. Редуването [p] / [p '] в примерадве [p] - в две [p ']eсе среща пред предните гласни. То е значимо и за носителите на българския език и се фиксира от тяхното езиково съзнание.
IA Baudouin de Courtenay раздели редуването на звуци, които са загубили връзката си с фонетичните позиции, на две групи.
1.Традиционни редувания (д/с:сядам - сядам, а/м:жъна - натискам), тези редувания са изключително редки и нередовни в българския език.
2.Морфологичните редувания, за разлика от традиционните, са редовни и по-чести. Например g / w -бягане / бягане, ботуши / обувка,k / h -ръка / ръководство, x / w -пух / козина, s / w -носене / носене, писане / писане.
По-късно ученик на IA Baudouin de Courtenay L.V. Shcherba стигна до извода, че редуването на третата и четвъртата група представлява един вид редуване, те се различават само по степента на честота изакономерност, но участват в морфологични различия. Л. В. Щерба нарече тези промени исторически. Ще ги наричаме морфологични или морфонологични. Терминът "морфология" е въведен в науката за звуковата структура на езика от Н. С. Трубецкой, създателят на фонологията в Пражката школа по лингвистика.
В някои езици, например африканските, доминира възникващото редуване, в други - дивергенция (в български, тюркски езици). В редица езици доминират традиционните редувания, например на английски, немски.
По принцип всяко звуково редуване е свързано с морфемна комбинаторика, диференциация на морфологични (флективни) и семасиологични (словообразуващи) различия.
Следващото нововъведение на И. А. Бодуен дьо Куртене бешетеорията за двойно разделяне на речта :фонетична ифонематична (в различни трудове И.А.Бодуен дьо Куртене използва различни термини).
От гледна точка на фонетичното разделение звучащата реч се разделя на следните единици: звукове на речта, срички, фонетични думи, речеви тактове и фрази. Тези видове единици, установени от И. А. Бодуен дьо Куртене, запазват своето значение и в съвременната фонология.
От своята диференциация на минималните звукови единици в речеви звуци и фонеми, И. А. Бодуен дьо Куртене заключава, че е необходимо науката за звуковата структура на езика да се раздели на два раздела -фонетика ифонология. Във фонетиката се изучават звуковите представяния на отделни елементи от звуковия код на звуците на речта, а във фонологията фонемите се изучават като класове редуващи се звукове на речта s.
Фонологични школи
Въз основа на теорията за фонемите на И. А. Бодуен дьо Куртене възникват различни фонологични школи както у нас, така и в чужбина. Тези училища могат да бъдат разбитина три вида в зависимост от тяхното съдържание и структура.
Фонологичните школиТип Iпри установяване на състава на фонемите се ръководят от такива критерии като фонетична близост и семантично разграничение, основано на свой ред на фонологично разпределение (съвместимост на звукови единици). Фонологичните школи от този тип включватЛенинградската фонологична школа (създателят е ученик на И.А. Бодуен дьо Куртене Л.В. Шчерба).
Фонемата, според възгледите на представителите на тази школа, се състои от разновидности, които са фонетично сходни. Счита се, че различните фонеми разграничават значението на различни думи. Подобна на тази теория е концепцията наАнглийската фонологична школа (D.Jones).
Фонологичните школиТип IIправят разлика между фонетични единици (звукове на речта) и фонологични единици. Във фонологичните теории от този тип се разграничават два вида фонологични единици. И така, в теориятана Пражката фонологична школа (N.S.Trubetskoy), въз основа на критерия за семантично разграничение,фонемите иархифонемите.Фонемите се определят в позиции, които имат най-голямо семантично разграничение, напримербраво - право, блясък - пръскане sh, quit - пита, варел - бъбрек, was - жар, ваза - фаза,цел - кол, планина - кора, хълм - кора, пещера - мол, дебел - храст, дами - там, къща - обем, зло - слой, жест - стълб. Архофонемите се дефинират в позиции, където опозициите се неутрализират, например:ливада - лък (произнася се [k]), грубо - групи (произнася се [p]), пол - уста (произнася се [t].).Освен това се разграничават звукови единици, които не претърпяват позиционни промени -морфонеми,например:ръка - писалка, сняг - снежна топка, носене - шофиране, нося - носяии т.н.
Пример за фонологична школа от същия тип етеорията на R.I.Avanesov. Тя също така разграничава фонетични и фонологични редувания, а фонологичните единици са разделени на две групи:силни фонеми ислаби фонеми (аналогично на фонемите и архифонемите на Прага).
Пример заIII групафонологични школи еМосковската фонологична школа. Нейните основатели са P.S.Kuznetsov, A.A.Reformatsky, V.N.Sidorov, A.N.Sukhotin. В началния етап тази група включва Р. И. Аванесов , В тази теория се разграничават четири степени на обобщение на фонологичните единици: звуци на речта, звуци на езика, фонеми, морфонеми.
Обособява се само един вид фонологични единици – фонемите. В рамките на фонемите се разграничават звуците на езика, въз основа на критерия за позиционни редувания те могат да бъдат както сходни, така и различни фонетично. Те са обединени от едно свойство - позиционния характер на редувания в състава на морфемите. Самите разновидности на фонемите се различават по позициите, в които се използват. Имаинварианти, вариации иварианти. Морфонемите са непозиционно редуващи се фонеми.
Фонологичните школи, които също се фокусират върху критерия за позиционност, включватДатската фонологична школа (L.Helmslev),Френската фонологична школа (A.Martinet) иАмериканската фонологична школа (C.Hockett, Z.Harris, N.Chomsky).
Фонолози от различни страни се ръководят от една от посочените фонологични школи.