Форма на сделките
Както знаете, само вътрешната воля на човек не е достатъчна за сключване на сделка. Тази воля трябва да стане известна на други лица, т.е. трябва да се изрази външно. За сключването на договор (двустранна или многостранна сделка) противоположните вътрешни воли на страните трябва да намерят външен израз и да бъдат съгласувани. Начините за изразяване или изразяване на воля могат да бъдат различни. Страните са свободни да изберат един или друг начин за изразяване на волята си, освен ако това не е изрично предвидено в закон или по споразумение на страните. Начинът на изразяване на волята може да се нарече форма на нейното изразяване. Формата на сделките е установена от чл. 158-164 от Гражданския кодекс на Руската федерация.
Волята на участника в сделката може да бъде изразена по различни начини. Често те се разделят на три групи: 1) пряко волеизявление (устно или писмено, член 158 от Гражданския кодекс на Руската федерация); 2) конклудентни действия; 3) мълчание. В литературата има друга класификация на начините за изразяване на воля. Така например V.I. Синайски смята, че "... тъй като законът по изключение не признава задължителна форма, правните сделки могат да се извършват а) устно, б) писмено, в) мълчаливо, г) дори имплицитно." DI. Майер разграничава пряка и "посредствена" воля, разбирайки първото устно (устно или писмено) волеизявление, второто - заключителни действия. Но много по-важно в практически план, според D.I. Майер, разликата между формите на сделките според тяхната задължителност. В някои случаи за сделката е определена една или друга форма, така че извън определена форма сделката не се счита за валидна, докато в други случаи сделката може да бъде облечена във всякаква форма. На тази основа е възможно да се разграничат задължителни и произволни форми на сделки. Строго погледнато, от съществено значение за сделката е само волята за промянасъществуващи правоотношения, беше изразено, но под една или друга форма - все едно. Често конклудентните действия се приравняват на устно волеизявление, което трудно може да се приеме за основателно. Въз основа на анализа на гореизложеното може да се предположи, че класификацията на формите на транзакциите може да бъде представена и под формата на диаграма, показана по-долу, както следва.
Нека разгледаме по-подробно формата на транзакциите в съответствие с класификацията: 1. Словесно - писмено (буквално). Има просто и квалифицирано - устно (глаголно)
2. Конклузивни действия: - активни действия - бездействие (мълчание)
Устната форма на сделката. Гражданският закон не свързва сделките като общо правило със спазването на определена форма. Законът, макар и да не я назовава пряко, всъщност обособява пряката (словесната) форма на волеизявление и я подразделя в чл. 158 от Гражданския кодекс на България за устна и писмена (обикновена или нотариална). Тези форми на сделки са основните. Речта в сделката прави решението на дадено лице достъпно за възприятието на други лица, а формите на речта - устна и писмена - са основните форми на сделки, предвидени от закона.