Формирането на осетинската преса
Развитието на социално-политическата мисъл в Северна Осетия по време на империализма е тясно свързано с журналистическата дейност на осетинската интелигенция в началото на 20 век. Най-видните фигури на осетинската култура от този период в една или друга степен се занимават с журналистика, чието развитие в условията на тогавашния Северен Кавказ като цяло, в частност на Терек, се различава от развитието му в централните райони на България. Царизмът преследва прогресивната мисъл и прогресивната преса навсякъде, но това се усещаше особено в колониалните покрайнини. Това се отрази на характера и особеностите на развитието на журналистиката. Често периодичните издания са затваряни още преди да се появят, а тези, които са успели да съществуват, са били в хватката и под скучния поглед на цензурата.
При тези условия представители на демократичната и прогресивна интелигенция на Осетия, следвайки журналистическите традиции на К. Л. Хетагуров, в изказванията си в периодичния печат, на първо място, не засягаха общи, абстрактни проблеми, а въпроси, които бяха парливи, актуални за горците, допринесоха за растежа на тяхното класово самосъзнание и политическа зрялост, развитието на революционно-освободителната мисъл сред тях.
Техните публицистични изказвания са проява на демократичните стремежи на осетинския народ, желанието му да се освободи от господстващата тогава феодално-буржоазна и клерикална идеология. Публицистиката на революционните водачи има остър, борбен, настъпателен характер. Всяка дума улучваше целта, стигаше до народните маси, пробуждаше ги и ги вдигаше на свещена борба срещу злите и мрачни сили, срещу кръвопийците и потисниците.
Журналистическото наследство на водещи представителиОсетинската интелигенция не е толкова голяма по численост, но е от изключително значение за изучаване на характера на общественото движение и обществената мисъл в Северна Осетия в началото на 20 век.
[. ] Публицистиката позволява да се прецени, че обществено-политическата мисъл в Северна Осетия през периода на империализма е доста зряла, върви в крак с епохата, дава отговори на наболелите въпроси на общественото движение и по този начин допринася за растежа и развитието на революционно-освободителната мисъл сред народа.
Преди да говорим за всеки от тях поотделно, нека се спрем накратко на историята на периодичния печат, за да се запознаем с печатните органи, страниците на които са били използвани за публицистични изказвания, както и да покажем значението, което вестниците и списанията играят в развитието на общественото движение в началото на 20 век. в Осетия.
Възникването и развитието на осетинския периодичен печат датира от годините на Първата българска революция.
От 1883 г.започва да излиза вестник "Терек". Издадена е от група напреднала владикавказка интелигенция под редакцията на местен нотариус. Един от организаторите на вестника беше Индрис Шанаев, представител на прогресивната част на осетинската интелигенция.
От 1884 г.вестникът "Северен Кавказ" започва да излиза в Ставропол, в умерено прогресивна посока. С появата на Коста (90-те) тя започва да действа по-решително в защита на планинците. Поетичната и журналистическа дейност на Кост Хетагуров дълго време е тясно свързана с вестник "Северен Кавказ".
Сред най-старите вестници, издавани във Владикавказ, е и"Казбек" (1895-1905), затворен в края на 1905 г. за публикуване на статии, които са опозиционни на правителството.
НаБългарски, с изключение на посочените вестници, през 1905-1907 г. издават се редица вестници и списания, но те съществуват за кратко (Напред, Правда, Искра - орган на Терско-Дагестанския комитет на РСДРП, Горец, Животът на Северен Кавказ, Ехото на Кавказ и др.).
Появата на периодични издания на осетински език
Значението на осетинската периодика е не само в това, че тя допринесе за събуждането на революционно-освободителната мисъл сред осетинския народ, но и в това, че съществуващите вестници и списания на осетински език допринесоха за развитието на осетинската поезия, проза и драматургия, за възникването и развитието на журналистиката на родния език, за възпитаването на любов към родния език и родната литература у народа. .
По-нататък Гадиев отбеляза, че „Желязна газета“, въпреки краткия период на своето съществуване, стана известна на почти цяла Осетия, някои от нейните издания проникнаха в най-тъмните осетински бедняшки квартали, вестникът получи абонати, служители, доброволци за разпространението си, кореспонденти в различни места на Осетия и извън нея.
Тя поведе голяма кампания, и то не без успех, срещу едно сериозно обществено зло. За да се борят с аграрното движение, черностотните погромници привлякоха най-изостаналата, невежа, несъзнателна част от младежта на планинските народи на своя служба като стражи.
През годините на революцията черносотниците използваха тази охрана срещу хората, които се надигнаха на борба срещу царизма, помешчиците и буржоазията. Използването на планинската младеж за контрареволюционни цели предизвика дълбоко възмущение сред прогресивните слоеве на планинските народи.
"Осетински вестник" започна борбата срещу това срамно явление и изигра важна роля в това. До голяма степен под влияние на нейната агитация „сДружествата, пише Ц. Гадиев, започват да вземат решения да забранят на своите съселяни да стават стражи, да върнат в родината си онези, които вече са тръгнали.
Около това срамно явление се създаде обществено мнение, охраната „почна да се възпитава на: смях и освиркване“.
Вестникът публикува много статии и репортажи за революционните въстания на работниците и селяните в Кавказ и България, които несъмнено събуждат революционното съзнание на осетинския народ.
В редакцията на втория брой на вестника Ц. Гадиев пише: „Не можем вече да живеем както преди, казва народът, не можем да търпим нашите мъки и страдания. Нашият гняв достигна своя предел. Масите разбраха, че властта на едни над други не е повеля на небето и се надигнаха да се бият, едни с писалка, а други с дела.
В друг водещ вестник, в брой девети, също има пряк призив, по примера на българските работници и селяни, за сваляне на царската система, тъй като „управниците, които досега са седели на врата на народа, са му изпили кръвта. те няма да се съгласят доброволно да установят нов ред, да променят съществуващата система ”(Цитиран от книгата X. Ардасенов. Очерк за развитието на осетинската литература. Орджоникидзе, 1959, стр. 221.).
Годините на Първата българска революция бележат началото на появата наобществено-политически и литературно-художествени списания на осетински език, но и те не просъществуваха дълго.
Списанието публикува произведения на осетински писатели, включително разкази, фейлетони и карикатури на Коцоев; останки от миналото (калим, възпоменание, кръвна вражда и др.) бяха критикувани на страниците му, изобличени бяха подкупите, подлизурството и раболепието; много внимание се отделя на еманципацията на планинската жена. Списанието публикува и преводни художествени и научно-популярни статии.„Ефсир” като цяло стоеше на прогресивни позиции и се радваше на голяма популярност сред четящата осетинска публика, но това беше и причината за закриването му от царската цензура.
В допълнение към художествената литература, списанието публикува статии за осетинския език и култура, политически материали, по-специално, той отговори на клането на работниците на Лена, изисквайки „да се разбие лицето на онези, които застреляха бедните и невъоръжени работници по бреговете на Лена“.
Списанието стоеше на прогресивни позиции, но някои от публикуваните в него произведения не бяха лишени от недостатъци. Списанието престава да съществува след излизането на третия брой.
През 1905-1907г. имашеразместване в областта на издателската дейност. По инициатива на представители на прогресивната част на осетинската интелигенция са създадени издателските дружества "Ир" (във Владикавказ), Южноосетински и "Бакинският осетински кръг". Изброените "издателства" изиграха значителна роля в издаването на книги както на осетински, така и на български език.
Обществото "Ир" постави като своя непосредствена задача издаването на нов вестник на осетински език, считайки го, както се казва в устава, "най-доброто образователно училище за хората по основните въпроси на съвременния живот". Този вестник беше Iron Newspaper. Издателското дружество "Ир" не просъществува дълго, но за времето на съществуването си издава до 20 заглавия на книги, сред които: "Железен фендир" на К. Хетагуров, собствените му български стихове и поемата "Фатима", "Стенен календар" на осетински език Алм. Кануков, стихосбирката на С. Гадиев „Железен фияу” („Осетински пастир”), стихосбирката на Г. М. Цаголов „Планински мотиви” и др.
Южноосетийското издателство съществуваше в Тбилиси. Издателската му дейност беше силно ограничена. То издадев допълнение към вестника Nog Tzard, само една книга за началното училище, Raidaiæn chinyg (Iron nykhas).
Издателската дейност на "Бакинския осетински кръг" се изразява в организирането на сборника "Утрото на планините". Освен издателска дейност членовете на споменатите издателски дружества извършват и значителна културно-просветна дейност (създават школи за самообразование, драматични кръжоци, изнасят представления, изнасят лекции и др.).
Годините на революцията дадоха тласък на развитието на театралното изкуство. Както е известно, в предреволюционна Осетия не е имало национален театър. От 1869 г. в планината. Във Владикавказ има български драматичен театър, обслужващ предимно местната аристокрация.
В началото на ХХв. по инициатива на напреднали интелигентни хора започват да възникват театрални кръжоци. Основаването им се свързва с името на великия осетински поет К. Хетагуров. Неговите вдъхновени песни се пеят на самодейни сцени, организирани от прогресивна осетинска младеж. Първият професионален актьор-самоук е Б. И. Тотров, по-късно заслужил деятел на изкуството на Северна Осетия АССР. Организатор е на първите драматични кръжоци и сценични изяви на родния си език.
На примера на историята на възникването и бързото ликвидиране на осетинските вестници и списания през разглеждания период ясно се вижда антинародното лице на царизма, който „провежда политика на грубо потисничество на небългарските народи на България, политика на тяхната насилствена русификация и потискане на националната култура“ (Тезиси на Института по марксизъм-ленинизъм при ЦК на КПСС. „Петдесет. Години на Първата българска революция”).