Форум за преодоляване - Синдром - пропускливи черва - иавтоимунни заболявания
Добре дошли във водещия форум по ревматология с нестопанска цел!
Синдром на пропускливи черва и автоимунни заболявания
19 апр 2015 16:42
Потърсих в интернет аналози на пробиотици Vetom и намерих много информация по тази тема. Моля модераторите да изтрият темата, ако вече има подобна във форума. И не знам как да използвам "скрит текст"
Дисбаланс на микрофлората в стомашно-чревния тракт и автоимунни заболявания.
Кой е предразположен към целиакия?
Знаем, че глутенът в пшеницата е опасен за хората с целиакия, а пшеничният протеин може да причини непоносимост към глутен. Ние знаем как да лекуваме тези заболявания: спазването на специална диета за премахване на храните, съдържащи глутен, от човешката диета помага да се премахнат всички симптоми и последствия. Но въпреки това експертите отбелязват силно и стабилно увеличение на появата на тези заболявания сред населението през последните години. Най-сериозната ситуация се наблюдава в САЩ: случаите на цьолиакия и непоносимост към глутен са се увеличили четири пъти само за последните 50 години!
В момента учените изследват някои нови факти за намаляване на риска от чувствителност към глутен: например, кърменето може да предпази детето от болестта в бъдеще. Установено е също, че при диагностициране на заболяване често се пренебрегва идентифицирането на специална бактерия в червата на човека, която може да помогне да се определи дали тялото на изследваното лице е в състояние да преработи глутена или го възприема като заплаха и го отхвърля.
Целиакията се счита за автоимунно заболяване. Името целиакия идва от гръцката дума„кух“, „разположен в дълбините“. Основното е, че протеинът от пшеница, ечемик и ръж кара човешкото тяло да включи защитния си механизъм и да атакува себе си, по-специално тънките черва. Последствията от такива атаки могат да варират от диария и анемия до остеопороза, а в екстремни случаи могат да причинят лимфом. Процентът на хората с целиакия в света е доста висок – 0,6 – 1%.
Почти всички хора с целиакия имат един от двата левкоцитни антигена в кръвта си, които са отговорни за предизвикване на реакция към глутен. Както се смяташе досега, учените имат подробно разбиране за хода на заболяването: причината за появата и лечението чрез елиминиране на глутена от диетата; което прави целиакията уникална сред автоимунните заболявания.
Но благодарение на последните изследвания учените откриват важни нови аспекти по отношение на структурата на болестта. Например, стана известно, че около 30% от хората с европейски произход имат ген, предразполагащ към непоносимост към глутен. Повече от 95% от генните носители обаче понасят глутен без автоимунна реакция. Така става ясно, че наличието на ген не означава, че ще се появи непоносимост към глутен.
Това проучване беше успешно подкрепено от подобен експеримент с животни. Част от мишките, носещи левкоцитен антиген, не реагираха на глутен, докато не бяха въведени допълнителни имунологични тригери.
Наскоро в САЩ завърши голям дългосрочен експеримент, в който повече от 3500 участници, родени през 1974 г. с левкоцитен ген в кръвта, бяха под наблюдението на лекари от ранна детска възраст; до 1989 г. разпространението на целиакия в тази група се е удвоило! Така виждаме, че имунологичните задействанияможе силно да повлияе на човек по всяко време от живота му.
Изследванията за идентифициране на нови характеристики на появата и развитието на целиакия стават все по-актуални от година на година. В Съединените американски щати подобренията в качеството на диагностика не могат да обяснят силното нарастване на разпространението на болестта през последните години. Учените анализираха няколко проби от кръвен серум, съхранявани от средата на 20-ти век, и ги сравниха с наскоро взети проби от кръвен серум. За тяхна изненада беше установено увеличение на носителите на левкоцитни антитела на предразположеност към глутенова непоносимост с 4 пъти!
Но не всички учени, занимаващи се с въпроса за цьолиакията, подкрепят тази версия. Едно скорошно руско-финландско проучване на около 5500 души доведе до противоречиви резултати. Децата във Финландия са на диета с намалено съдържание на глутен от детството, докато децата в България са на редовна диета; в резултат на това разпространението на заболяването сред финландските деца се оказа 1 на 100 случая, а сред българските деца 1 на 500, което противоречи на теорията, че увеличаването на консумацията на глутен влияе върху разпространението на заболяването. Виждаме, че децата в България консумират повече пшеница, но разпространението на болестта е 5 пъти по-малко.
Следователно различните модели на консумация на пшеница не могат да обяснят нарастването на цьолиакията. По същия начин генетиката не е в състояние да даде категоричен отговор на този сложен въпрос. Това означава, че целиакията не е толкова добре проучена, колкото се смяташе досега, и има много повече прилики с други автоимунни заболявания, отколкото изглежда на пръв поглед.
Интересни данни бяха предоставени от проучване, проведено в Карелия, където населението живее на територията катоФинландия и България, което означава население с генетични различия и различни условия на живот. За наблюдение бяха избрани две групи хора: тези с родословие от Финландия и тези с родословие от България. Финландия е на първо място в света по успех в лечението на диабет тип 1 и редица автоимунни заболявания. Но въпреки популяризирането и спазването на определени превантивни мерки в сянката на няколко десетилетия в частта от населението, чиито корени са от Финландия, сред тях има по-висок процент на разпространение на автоимунни заболявания, отколкото в частта от населението с произход от България.
Антитела, показващи риск от развитие на заболяването, са открити 4 пъти по-често при хора от Финландия.
Каква е тайната на българите?
"Това може да се обясни с факта, че територията на Карелия е отдалечена от големите градове", казва Хейки Хиоти, изследовател от университета в Тампере във Финландия. "Те живеят като финландците преди 50 години."
Трябва да се отбележи, че към момента на изследването, преди около десет години, доходът на глава от населението в България е бил едва една петнадесета от дохода на глава от населението във Финландия. Анализът на домашния прах и питейната вода показа, че българското население се сблъсква с по-голямо разнообразие и изобилие от микроби в ежедневието, отколкото хората във Финландия. Включително много от тях напълно липсват в развитите градове.
Същото обяснение може да се намери и за други често срещани заболявания: инфекциозни и алергични. Например три от всеки четири български деца в Карелия са били резистентни към Helicobacter pylori (бактерия с формата на тирбушон в червата на човека, която причинява вътрешно отравяне), докато само едно от 20 финландски деца е имало достатъчна резистентност. Тази бактерия може да причини язва и рак на стомаха, нонякои изследвания сочат, че присъствието му в човешкото тяло може също да предпазва от астма.
Професор Хиоти подозира, че разнообразието от микроби на българските карели ги предпазва от автоимунни и алергични заболявания чрез укрепване на имунната система, което осигурява силна защита срещу такива заболявания.
По подобен начин Йоланда Санс, научен сътрудник в Института по агрохимия и хранителни технологии във Валенсия, Испания, прави убедителни аргументи за важността на чревните микроби.
Как да определим причината и следствието?
Като част от своето изследване Йоланда Санс проведе експеримент за имитиране на чревната чревна флора в епруветки и установи, че E. coli повишава възпалителния отговор на човешките чревни клетки към глутен. Но бифидобактериите, напротив, пренасочват реакцията на имунната система от възпаление към толерантност.
Подобен експеримент с животни установи, че при плъхове Е. coli активира възпаление срещу глутен, причинявайки синдром на пропускливи черва.Обратно, бифидобактериите защитават чревната лигавица, доказвайки, че микробите могат да повлияят на имунния отговор на организма към глутен.
Всичко това може да обясни един любопитен исторически феномен – „епидемията“ от цьолиакия, връхлетяла Швеция преди около 30 години. Анели Иварсон, педиатър от университета Умео, припомня в статията си внезапната вълна от „ужасно болни“ бебета.
В хода на анализа на случилото се беше установено, че преди избухването на случаи на целиакия, официалните принципи на хранене на бебета са се променили драстично. Колкото и да е странно, именно за да се предотврати появата на автоимунни заболявания, лекарите настоятелно препоръчват на родителите да преминат към изкуствено хранене на дете на възраст от 6 месеца. Но е вътреТази година някои компании за бебешки храни са увеличили количеството глутен във формулата си.
Изследванията на д-р Санс в Испания още веднъж повдигат значението на храненето при кърмещи бебета и формирането на чревната флора. Преди няколко години тя започна да кани 164 новородени бебета с цьолиакия и подобен брой бебета без цьолиакия да участват в експеримента.
Д-р Фазано от Бостън направи друго потенциално важно откритие. Той наблюдава развитието на 47 новородени, които са изложени на риск от развитие на автоимунни заболявания. Той редовно събира микроби от червата им, които анализира в продължение на две години. Подобно на д-р Санс, той открива намалено и нестабилно количество бифидобактерии в червата на генетично рискови деца.
Като част от проследяването на д-р Фасано, две деца от наблюдаваната група развиват автоимунни заболявания: едното от тях има целиакия, другото има диабет тип 1. И в двата случая началото на заболяването при деца е предшествано от силно намаляване на лактобацилите в червата.
"Представете си невероятните последици от това откритие", казва д-р Фазано, "Ако лекарите успеят да поддържат лактобацилите в червата на децата на достатъчно високо ниво, те могат да предотвратят появата на автоимунни заболявания."
Но това проучване все още не е получило световна публичност, тъй като е с много малък мащаб и се провежда с недостатъчен брой субекти.
И дори ако тези микробни промени точно предшестват началото на заболяването - както се случва в големи проучвания върху алергичните заболявания - те повдигат вечен, но актуален въпрос: какво идва първо - промяна в микробния съставчервата или необичаен имунен отговор?
Бана Джабри, директор по изследване на цьолиакия в Чикагския университет, посочва, че имунните нарушения могат да променят микробния състав на червата.
Така че все още не е доказано кое е причината и кое е следствието: промяна в микробния състав на червата на човека може да повлияе на развитието на автоимунно заболяване или самото възникване на заболяването води до тези промени.
Това е този сложен въпрос, който включва различни начини за разбиране и следователно диагностициране и лечение на едно и също заболяване. „Ние нямаме крайна точка“, казва д-р Джабри – „това е променлива“.
Лекарите не спират дотук.
Не всяка кърма влияе еднакво върху формирането на чревната флора на бебето. Съставът на млякото варира в зависимост от диетата на майката, околната среда и редица други фактори.
Едно проучване установи, че млякото от майки с наднормено тегло съдържа по-ниски нива на бифидобактерии, отколкото кърмата от жени с нормално тегло.
Друго проучване показва, че кърмата на жени, които консумират селскостопански продукти и живеят извън града, съдържа повече противовъзпалителни протеини в сравнение с кърмата на градските жени.
Такъв огромен брой фактори, влияещи върху появата на целиакия, не трябва да ни отвлича вниманието от основните тригери: местоживеене и чревна микрофлора. „Вероятно бихме могли да предотвратим появата на цьолиакия, ако можем да определим как това е направено в експеримента в Карелия“, казва д-р Хиорти, „но досега няма начин да направим това достатъчно точно, освен че можем да транспортираме само деца в риск там.“