Гедеон - правна група - Разбор на член 165 от Наказателния кодекс на Руската федерация
Човекът, неговите права и свободи са най-висша ценност.
Анализираме член 165 от Наказателния кодекс на Руската федерация
чл.165
Съдържанието на чл. 165 от Наказателния кодекс на Руската федерация, тъй като от 1997 г. броят на регистрираните престъпления по чл. 165 от Наказателния кодекс на Руската федерация, непрекъснато нараства. И расте доста бързо: през 1997 г. в България като цяло са регистрирани 16 811 такива престъпления, през 1998 г. - 25 226, а през 1999 г. - 29 702 (спрямо 1997 г. увеличение от 76,7%). От 1997 до 1999г се е увеличил и броят на разгледаните престъпления, чиито наказателни дела са приключили по производството. Така, ако през 1997 г. такива престъпления са били 15 799, през 1998 г. - 24 707, то през 1999 г. - 29 610 (ръст от 53,3%). Увеличава се и броят на разкритите извършители (от 12 129 през 1997 г. на 25 242 през 1999 г., т.е. с 52% повече).
Разпореждане Чл. 165 от Наказателния кодекс на България е разделен на три части и донякъде е сходен със състава на чл. 159 от Наказателния кодекс. Част 1 чл. 165 от Наказателния кодекс гласи: „Причиняване на имуществена вреда на собственика или на друг собственик на имущество чрез измама или злоупотреба с доверие при липса на признаци на кражба“. Обект на това престъпление, както и при кражбата, са имуществени отношения.
В горната диспозиция още веднъж, без страх от повторение, напомняме на читателя понятията „измама“ или „злоупотреба с доверие“. Както вече беше отбелязано от нас и юристите, тези понятия не са въведени в „обръщение“ нито в Наказателния кодекс, нито в Гражданския кодекс на Руската федерация. С други думи, законодателят не дава легални дефиниции на тези понятия, което, разбира се, затруднява правоприлагането.
Злоупотребата с доверие се състои в използването от престъпника на специалната, доверителна връзка, която се е развила между него и собственика или собственикасобственост, които по правило се основават на гражданскоправни (или трудови) отношения, произтичащи от договор или споразумение. Например, лице, което закупува продукт по договор за продажба, по същество получава стоков кредит (отложено плащане за кратко време), възнамерява да предаде този продукт (имот) безплатно, без реално да изпълнява поетите задължения, в своя полза или в полза на други лица.
И така, виждаме, че както „измама“, така и „злоупотреба с доверие“ са характерни както за измама (чл. 159 от Наказателния кодекс), така и за причиняване на имуществена вреда чрез измама или злоупотреба с доверие (чл. 165 от Наказателния кодекс), което показва не толкова близостта, колкото сходството в този смисъл на престъпленията, предвидени в чл. 159 и чл. 165 от Наказателния кодекс. Начинът на извършване на това престъпление е същият като при измамата, а именно: измама или злоупотреба с доверие. Разликата му от измамата се определя от липсата на поне един от признаците на кражба. При извършване на това престъпление обикновено няма следи от отнемане на имущество от владението (от средствата) на собственика. Деецът извлича имотна облага не като завладява чужда вещ, а като не предава дължимото. Например, в резултат на измама или злоупотреба с доверие, извършителят избягва плащането на различни плащания, предвидени в законодателния акт. Трябва да се има предвид, че наказателната отговорност за укриване на данъци и митници се регулира от специални правила (чл. 194, 198, 199 от Наказателния кодекс) (виж: Наказателно право на България: Учебник. Специална част / Под редакцията на Борзенков Г. Н. и Комисарова В. С. М.: Олимп-АСТ, 1997. С. 237).
Обективната страна се характеризира с действия, изразяващи се в измама или злоупотреба с доверие, в резултат на коетопричинена е вреда на собственика или на друг законен собственик, но, както посочва законодателят, няма „белези за кражба“. Например измама ще се осъществи, когато извършителят, използвайки електричество, не извърши съответното плащане, докато променя показанията на електромера. Нарушаване на доверието ще има в случаите, когато кондукторът на влака превозва пътник без билет, като е получил от него такса.
Това престъпление не трябва да съдържа конструктивни признаци на кражба. Определящият признак на кражбата е преминаването на вещта от владението на собственика във владението на дееца. По този начин има намаляване на имуществената маса на собственика или законния собственик и съответно увеличаване на имуществото на извършителя или други лица, на които може да бъде прехвърлена собственост (виж: Наказателно право: Учебник. Т. 2. Специална част / Ред. Игнатов А. Н. и Красиков Ю. А. М.: НОРМА-ИНФРА-М, 1998. С. 215).
Още веднъж подчертаваме, че няма намаляване на имущественото състояние на жертвата, а вредата е причинена поради пропуснати доходи (пропуснати ползи), които жертвата трябва да получи, ако упълномощеното лице е изпълнило задълженията си правилно (виж член 309 от Гражданския кодекс на Руската федерация).
На първо място, това може да се състои в неплащане на мита (или подценяване на техния размер), както и други задължителни плащания към федералния или местния бюджет чрез сключване, например, на споразумение за безвъзмездно използване на имущество, за да се прикрие действителната сделка за продажба и покупка; чрез подценяване на действителната цена на парцел или недвижим имот при извършване на сделка за тяхното придобиване.
В тази насока следва да се има предвид и следното обстоятелство. Лицето предоставя фалшиви документи с цел намаляванеоблагаема основа и намаление на данъка върху доходите. Как да се квалифицират подобни действия? Очевидно като противозаконно деяние по чл. 165 от Наказателния кодекс, ако не са налице признаци на престъпление по чл. 198 от Наказателния кодекс на България („Укриване на данъци и (или) такси от физическо лице”). Възможен е обаче и друг вариант. Лице, което извърши престъпление по чл. 165 от Наказателния кодекс, представя неистински документ, но същевременно същото лице подправя такъв. Тогава действията му трябва да се квалифицират по съвкупността от чл. 165 и част 1 или част 2 на чл. 327 от Наказателния кодекс на Руската федерация.
Съгласно чл. 165 от Наказателния кодекс на Република България следва да се квалифицира и присвояването с цел користна цел на имущество, което е трябвало да постъпи в приход на държавата, но все още не е станало държавна собственост. По този начин Пленумът на Върховния съд на СССР в Резолюцията по делото на В. признава, че извършването от осъдените на действия, насочени към получаване чрез измама, представяйки се за законни наследници, принос, принадлежащ на починалия А., не е кражба на средства от държавни фондове, а е причиняване на имуществени щети чрез измама при липса на признаци на кражба (виж: Бюлетин на Върховния съд на СССР. 19 91. N 12. С. 5 - 6).
Разновидност на това престъпление е причиняването на имуществена вреда на собственика, без да се завладее имуществото чрез незаконната му експлоатация от лице, на което това имущество е поверено на работа (например използване на превозно средство или механизъм на държавно предприятие за лични цели). Съгласно чл. 165 Укриване чрез измама или злоупотреба с доверие от плащане за получена услуга от материален характер, например от плащане за потребление на електричество или газ, за дълго пътуване дотакси и др.
Има известна специфика при присвояването на плащания, получени от граждани за определени услуги, извършени от едно или друго лице в заобикаляне на установената процедура (например получаване от кондуктор на превоз на такса за превоз на пътници или стоки без билет; получаване на допълнително заплащане от механик на автосервиз за работа, която не е посочена в работната поръчка; възлагане от служител на печатница на плащане за неотчетена част от тираж на поръчано издание и др.).
В същото време трябва да се има предвид, че използването на материали, принадлежащи на предприятието-собственик, при изпълнение на "лява" поръчка не е обхванато от състава на разглежданото престъпление и следва да се квалифицира допълнително като кражба на чуждо имущество в подходяща форма (присвояване или кражба).
Неразрешеното използване на чужди превозни средства и механизми под контрола на лице (шофьор, багерист, шофьор на булдозер и др.) С цел извличане на материални облаги попада в признаците на това престъпление, тъй като техническото оборудване е амортизирано, отвлечено от производството на работа, необходима според графика и др. (Виж: Наказателно право на България: Учебник. Т. 2 / Под редакцията на Игнатов А. Н. и Красиков Ю. Н. М.: НОРМА-ИНФРА-М, 1998. С. 215).
Законодателят не посочва размера на "причинените имуществени вреди" на собственика или друг собственик. Следва да се приеме, че „причиняване на имуществени вреди” е оценъчно понятие. Следователят (лицето, което провежда разследването), както и съдът, трябва да вземат решение за размера на щетите във всеки конкретен случай. Естествено, ако имуществените щети на жертвата се оценяват на 100, 200 или дори 500 рубли, тогава това е леко престъпление, за което лицето не подлежи на наказателна отговорност по чл. 165 от Наказателния кодекс на България (виж част 2 на чл. 14Наказателния кодекс на Руската федерация).
Субект на престъплението може да бъде всяко вменяемо лице, навършило 16 години, както частно лице, така и служител, служител на учреждение или предприятие. Длъжностните лица, извършили подобни действия, следва да носят отговорност за длъжностни престъпления по чл. Изкуство. 201, 285 от Наказателния кодекс или за получаване на подкуп (член 290 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
Субективната страна на престъплението се характеризира с пряк умисъл за извличане на имотна облага за чужда сметка. Съзнанието на дееца следва да обхваща причиняването на имотна вреда на собственика или законния собственик на вещта. Деецът се ръководи от користни подбуди и преследва цел противозаконно набавяне на имотна облага.
Нека разгледаме квалифициращите признаци на причиняване на имуществени вреди чрез измама или злоупотреба с доверие, предвидени в правната норма, която анализираме. Чл.165, част 2 от Наказателния кодекс на Република България предвижда отговорност за извършване на посоченото противоправно деяние: от група лица по предварителен сговор; или в голям мащаб (над 250 хиляди рубли - бележка 4 към член 158 от Наказателния кодекс на Руската федерация).
Напомняме на читателя, че престъплението се признава за извършено от група лица по предварителен заговор, ако в него са участвали лица, които са се съгласили предварително да извършат престъпление заедно (част 2 на член 35 от Наказателния кодекс на Руската федерация). В част 3 на чл. 165 от Наказателния кодекс на България съдържа следните квалифициращи признаци: извършване на престъпление от организирана група (л. "а"); причиняване на щети в особено големи размери (клауза "б") - 1 милион рубли.
Престъплението се признава за извършено от организирана група, ако е извършено от стабилна група лица, които преди това са се обединили за извършване на едно или повече престъпления (част 3, член 35 от Наказателния кодекс на Руската федерация). Юристите посочват и следната особеност на анализиранитепрестъпления. Така за признаването му за довършено не винаги се изисква деецът да е имал време да получи планираната от него имотна облага. Например, „лице, което е извършило работа на поверен му булдозер и не е имало време да получи определеното плащане от клиента, носи отговорност за извършеното престъпление, тъй като имуществените щети на организацията, която притежава булдозера, вече са причинени (времето, прекарано в „лявата“ работа, е използвано непродуктивно, разходите за амортизация не са възстановени и т.н.).
Говорейки за ефективността на наказателноправната борба срещу разглеждания вид престъпления, следва да се отбележи, че след влизането в сила на новия Наказателен кодекс на България броят на осъдените лица по чл. 165 от Наказателния кодекс на България има трайна тенденция на нарастване и през 1999 г. нараства с почти 60% (спрямо 1997 г.). Така по данни на Министерството на правосъдието на България през 1997 г., 1998 г. и 1999 г. общо за България по този член от Наказателния кодекс на България са осъдени съответно 6400, 12 542 и 15 350 души.