Герундий, инфинитив на немски

Може би няма по-противоречива и неясна концепция по отношение на нейното приложение към немската граматика от герундия. Официалната граматика изобщо не използва или споменава този термин в нито един от разделите, към които могат да се направят аналогии от английски, испански, латински и други езици, които използват тази граматична форма в различна степен. Английският език използва герундия особено широко и майсторски, използвайки го за създаване на леки, стегнати и елегантни граматически конструкции. Много немски лингвисти смятат, че немският език е лишен от щастието да има тази форма в съвременния език и това се отнася както за самия герундий, така и за герундия. Все още обаче има много лингвисти, които са на мнение, че герундийът и субстантивираният инфинитив в немския език са абсолютно или почти напълно еднакви и съответно се срещат в този език, но съществуват под други имена.

Уроци, подобни на немски глаголи:

Като цяло думата Gerundium, подобно на много други немски граматически понятия, е заета от латински. Подкрепеният инфинитив всъщност е отглаголно съществително, тъй като и в двата случая (глагол - отглаголно съществително) се нарича определено действие и употребата в изречение е подобна на употребата на съществителни. Въпреки това, герундийът, за разлика от вербалните съществителни, има по-твърда формация, обозначава действие изключително в процеса и запазва контролната характеристика на конкретен глагол, което не винаги се случва в случая на вербални съществителни. Това означава, че теоретично можем да заключим, че герундийът и вербалното съществително имат много общи неща, но не съвпадат напълно.

Немският инфинитив във функцията на съществително може да бъде последван от член, което е рядко в случая с английския герундий (Gerund). Тази особеност обаче се дължи в по-голяма степен не на граматическата специфика на английския герундий, а на общите тенденции на английския език да съкращава и опростява твърденията. От наличието или отсъствието на статията смисълът на изявлението като цяло не се променя. Нека разгледаме същото изречение в сравнение с всички възможни английски и немски варианти (всички споменати случаи представляват правилни и грамотни английски и немски):

Английски герундий + немски субстантивиран инфинитив:

(1)Храненето на делфините не е разрешено. –DasFüttern von den Delphinen ist nicht erlaubt. – Храненето на делфините не е разрешено.

(2)Храненето на делфини не е разрешено. =Das Füttern von Delphinen ist nicht erlaubt. – Храненето на делфините не е разрешено.

(3)Храненето на делфини не е разрешено. –Füttern von Delphinen ist nicht erlaubt. – Храненето на делфините не е разрешено.

(4)Храненето на делфини не е разрешено. =Füttern Delphine ist nicht erlaubt. - Храненето на делфините не е разрешено.

(5)Храненето на делфини (Dolphin-feeding)* не е разрешено. =Delphinfüttern ist nicht erlaubt. - Храненето на делфини е забранено. (*Такива фрази се използват по-често без тире, но е възможно и с тире - в английския няма строги правила за пунктуация в това отношение).

Немски субстантивиран инфинитив:

(1) Vor mir liegt ein Ahornblatt. = (2) Das Ahornblatt (das vom Ahorn fällt) kommt vor mirzu (zum) Liegen. „Имам кленов лист пред себе си. (Във вторияизречение имаме субстантивиран инфинитив, който е легитимно да се използва със и без члена).

Така немският субстантивиран инфинитив (substantivierter Infinitiv) = отглаголно съществително (Verbalsubstantiv) е такъв, когато може да бъде придружен от член, местоимение, прилагателно, може да се използва с предлог или да се допълни от друго съществително в родителен падеж. В такива случаи субстантивираният инфинитив се изписва с главна буква. Проблеми с определянето дали един инфинитив е субстантивиран или вербален могат да възникнат на немски език, ако това разграничение не е ясно от контекста:

Radfahren (Rad fahren) ist eine Hilfe der Umwelt sowie ein Beitrag zur Rettung unseres Planeten. - Карането на велосипед (to ride a bicycle) е помощ за околната среда, както и принос за спасяването на нашата планета. (Тук имаме „(das) Radfahren е субстантивиран инфинитив (глаголно съществително) и „Rad fahren е глаголен инфинитив (глаголна форма)“).

В такива случаи писането както с главни, така и с малки букви ще бъде законно, а не погрешно; и двата варианта са правилни. За по-голяма яснота разгледайте няколко двойки словесни инфинитиви: