Глава 24. МЕЖДУЛИЧНОСТНИ КОНФЛИКТНИ СИТУАЦИИ И ТЯХНОТО ПРЕОДОЛЯВАНЕ
§ 24.1. ОСНОВНИ ВИДОВЕ МЕЖДУЛИЧНОСТНИ КОНФЛИКТИ И ТЯХНОТО РАЗВИТИЕ
Междуличностните конфликти са ситуации на противоречия, несъгласия, сблъсъци между хората. Те се характеризират със същите характеристики като всеки конфликт: наличие на съществени противоречия за страните; необходимостта от разрешаването им с цел нормализиране на отношенията между страните и тяхното ефективно взаимодействие; действия на страните, насочени към преодоляване на възникналите противоречия, реализиране на собствените им интереси и др.
Такамеждуличностният конфликт-е ситуация, в която противоречието се възприема и преживява от участниците в ситуацията (или поне един от тях) като значим психологически проблем, който изисква неговото разрешаване и предизвиква активност на страните, насочена към преодоляване на възникналото противоречие и разрешаване на ситуацията в интерес на двете или на една от страните.
По същия начин, по който личните конфликти се различават по отношение на това кои проблеми са засегнати от възникналото противоречие, могат да бъдат разграничени следните основнитипове междуличностни конфликти.
Ценностни конфликти -са конфликтни ситуации, в които несъгласията между участниците са свързани с техните противоречиви или несъвместими идеи, които са особено значими за тях. Ценностната система на човек отразява това, което е най-значимото за него, изпълнено с личен смисъл, смислообразуващо. Например, ако говорим за работа, стойността ще бъде това, което човек вижда за себе си основния смисъл на работата (независимо дали е източник на препитание за него, възможност за самореализация и т.н.); ценностите на семейните отношения ще бъдат това, което съпрузите виждат за себе си смисъла на съществуването на семейството и какво, съответно, трябва да бъде и т.н. И накрая, в систематаосновните ценности на човек могат да включват неговия мироглед, религиозни, морални и други идеи, които са значими за него.
Разликите в ценностите обаче не водят непременно до конфликти и хората с различни вярвания, политически и религиозни възгледи могат успешно да работят заедно и да имат добри взаимоотношения. Конфликт на ценности възниква, когато тези различия влияят на това как хората си взаимодействат или когато те започнат да „посягат“ на ценностите на другия. Доминиращите ценности изпълняват регулаторна функция, насочвайки действията на хората и по този начин създавайки определени модели на тяхното поведение във взаимодействие. Ако поведението на участниците във взаимодействието се основава на различни доминиращи ценности, те могат да влязат в конфликт помежду си и да породят конфликти. И накрая, хората често са склонни да се убеждават един друг, налагайки своите възгледи, вкусове, гледни точки и т.н., което също може да доведе до конфликти.
Конфликтите на интересиса ситуации, които засягат интересите на участниците (техните цели, планове, стремежи, мотиви и др.), които се оказват несъвместими или противоречащи си. Например, съпрузите имат различни планове за предстоящата ваканция, шефът възнамерява да изпрати свой подчинен в командировка, който нямаше да напусне града до края на месеца и т.н. Интересите им си противоречат, но може би ще успеят да намерят начин да ги комбинират. Друг вид конфликт на интереси засяга случаите, когато те са несъвместими. Такива ситуации често се наричат ресурсни конфликти, тъй като участниците в тях претендират за един и същ ресурс - материален обект, финанси, същата позиция и т.н. Всяка страна е заинтересована да получи ресурса, от който се нуждае или по-изгодно (от гледна точка напо отношение на количеството и (или) качеството) на част от общ ресурс. Те се стремят към едно и също нещо, имат едни и същи цели, но поради уникалността или ограничените ресурси интересите им си противоречат. Този тип конфликт включва всички конфликтни ситуации, които включват проблеми на разпределението (ресурс, който може да бъде разделен) или възникнали на базата на съперничество за притежание на нещо (ресурс, който е неделим, например една позиция, претендирана от двама). Постоянно се сблъскваме с проблеми от този вид в ежедневието си: например финансовите ресурси, с които разполага семейството, са делим ресурс, който създава проблем с разпределението на средствата, а единственият телевизор е неделим ресурс и следователно при спор коя програма да гледате може да се даде предпочитание само на едно.
Друг вид често срещани междуличностни конфликти саконфликти, които възникват поради нарушаване на нормите или правилата на взаимодействие.Нормите и правилата на съвместното взаимодействие са негова неразделна част, изпълнявайки функциите на регулиране на това взаимодействие, без което то се оказва невъзможно. Те могат да имат подразбиращ се (скрит, подразбиращ се) характер (например спазването на правилата на етикета, за които не е необходимо съгласуване, спазването им се приема за даденост) или да са резултат от специални споразумения, понякога дори писмени (например договореният принос на всеки от участниците в общото трудово взаимодействие), но във всеки случай тяхното нарушаване може да доведе до разногласия, взаимни претенции или конфликти между участниците във взаимодействието.
Причините за нарушаване на правилата и разпоредбите могат да бъдат от различно естество. Някой може неволно да наруши правилата, приети в екипа, просто защото като начинаещ все още не ги има.знае. Съзнателното нарушаване на нормите или правилата на колективен или семеен живот е свързано с желание за преразглеждането им (например тийнейджър се прибира по-късно от времето, посочено от родителите му, и обсъжда с тях, че вече е възрастен и не трябва да следва тези правила като дете).
Разграничаването на естеството на конфликта - независимо дали е свързано с ценностите на хората, техните интереси или правилата на взаимодействие - се счита за важно, тъй като това до голяма степен определя естеството на тяхното разрешаване. Както видяхме, тези видове конфликти се различават по това кои аспекти на междуличностните отношения или междуличностното взаимодействие са засегнати от конфликта. В същото време едни и същи причини могат да породят различни видове конфликти. Например такава ежедневна конфликтна ситуация като кавги между баща и дъщеря, защото тя не почиства след себе си, не поддържа вещите си в ред и т.н., може да бъде от различно естество - нарушения на нормите и правилата за взаимодействие („не изпълнявате задълженията си у дома, за които се разбрахме“), конфликт на интереси („Понякога трябва да се срещам с колегите си у дома и не искам да чистя всеки път или да се изчервявам за бъркотията в къщата ни“) или ценностни различия („ако човек има безпорядък в стаята, той няма да може да постигне ред в своите дела.
Такаестеството на конфликта (конфликт на ценности или интереси или норми и правила на взаимодействие) се определя от естеството на проблема, който поражда противоречия между участниците в ситуацията, а причината за възникването му се определя от конкретните обстоятелства на тяхното взаимодействие.конфликтно взаимодействие. Причината често е налице в онези ситуации, когато конфликтът се развива постепенно, понякога под формата на нарастващо латентно напрежение и се превръща в открит сблъсък под влияние на събитие, което като последната капка преля чашата на търпението или умишлено се използва като извинение за „нападение“ на партньор.
В допълнение към тези параметри, за описанието на конфликта е от съществено значение такава характеристика като острота, която се проявява в твърдостта на конфронтацията на страните.
Тежестта на конфликтазависи от редица фактори, сред които могат да бъдат отбелязани най-важните. На първо място, към тях се отнася споменатият вече характер на повдигнатите от конфликта проблеми. Всеки конфликт се основава на проблеми, които са значими за хората, но степента на тяхната значимост може да бъде различна. Колкото по-значими са проблемите, засегнати от конфликта, за човек, толкова по-малко той е склонен към отстъпки и компромиси.
Освен това важна роля играе степента на емоционално участие на човек в конфликта. То от своя страна зависи от значимостта на повдигнатите проблеми, но се определя и от личностните характеристики на участниците в конфликта, както и от историята на техните взаимоотношения. Разположението да се „бори“, да „победи“ в конфликтна конфронтация може да бъде резултат от индивидуалната склонност на човек към господство, към конкурентни отношения, към съперничество; в ежедневната комуникация, понякога изправени пред такива прояви, ние наричаме такива хора конфликтни за тяхната склонност да се "бият". Поведението на човек в конфликт може да бъде повлияно и от опита от предишните му отношения с противниковия участник в конфликтната ситуация. Така че, ако тези хора многократно е трябвало да попаднат в ситуация на несъгласие и преди това са възникнали конфликти между тях, тогава нова конфликтна ситуация,може би ще предизвика по-остра емоционална реакция у тях.
Дългосрочно натрупано напрежение, враждебност, неблагоприятен опит от предишната комуникация на участниците в ситуацията могат да доведат до факта, че конфликтите от начина на решаване на проблеми, които съществуват между хората, всъщност се превръщат в средство за изразяване на враждебност, враждебност, негативни емоции на участниците в конфликта. Техният антагонизъм, откритото изразяване на негативни чувства един към друг, нанесените и получени от тях емоционални „удари“ засенчват проблема, породил конфликта. Конфликтите, в които целта на техните участници е открито изразяване на натрупани емоции и враждебност, се наричат нереалистични. Когато конфликтът е насочен към преследване на цели, свързани с предмета на разногласието, той има реалистичен характер.
По този начин тежестта на конфликта може да бъде намалена и по този начин да се улесни процеса на неговото разрешаване, ако е възможно да се намали значимостта на проблемите, повдигнати в конфликта (например чрез създаване на алтернативи или компромиси), да се намали или, ако е възможно, да се премахне емоционалната интензивност на обсъждането на проблема и да се запази в рамките на реалистичен подход към решаването на проблема, предотвратявайки прехода на конфликта в нереалистичен план.
Съвременното разбиране на конфликта отхвърля еднозначно негативното виждане за конфликтите като патологично и деструктивно явление, характерно в миналото при анализиране на човешките отношения (независимо дали става въпрос за взаимодействие в екип или отношения в обществото). Междуличностният конфликт като факт на несъгласие, различни позиции, различни интереси на хората сам по себе си не е нито лош, нито добър. Подобно на криза, тя съдържа риск, опасност от влошаване или разрушаване на отношенията между хората, но също така и възможността за тяхнотоизясняване, облекчаване на напрежението и постигане на взаимно разбиране. Освен това експертите развиват идеи за потенциалните положителни функции на конфликта, който е сигнал за беда, сигнал за промяна. Общата формула за възможния положителен ефект от конфликта може да се формулира по следния начин: конфликтът води до промяна, промяната води до адаптация, а адаптацията води до оцеляване. По отношение на областта на човешките отношения това означава, че ако възприемаме конфликта не като заплаха или опасност, а като необходимост от промени в нашето взаимодействие, тогава благодарение на това ние се адаптираме към новата ситуация, обстоятелства, позицията на другия (какво изисква промени) и това ни позволява да поддържаме връзката си. Например, конфликтите между тийнейджър и неговите родители често са отражение на нарастващата му нужда от независимост, възникващото му чувство за „възрастност“. Ако родителите разбират това и осъзнават необходимостта от някои промени в отношенията си със сина си, преструктурират изискванията си към него, като вземат предвид неговите променящи се способности, те отново се адаптират един към друг, възниква ново ниво на отношенията им, които продължават да бъдат близки и добри. Въпреки това, превръщането на конфликта от заплаха за разрушаване на нашите отношения във фактор за тяхното обновяване и запазване изисква от нас преди всичко да действаме конструктивно в ситуации на междуличностни конфликти.