Годините минават
Да, годините минават, а ние също всяка година виждаме, че остаряваме, дори може да се каже, че почти пред собствените си очи, за пореден път се страхувате дори да отидете до огледалото, за да не видите някоя друга току-що появила се бръчка. Всички ние някога ще бъдем в онзи свят, но сега трябва да се задържим и да не мислим за това, но е по-добре отново да помислим как да помогнем на нашите единствени родители, тъй като вече сме възрастни за децата си, аз също вече загубих баща си, буквално тази година беше на 12 години, тъй като той не е с нас, но има една майка, която като пчела все още работи, пенсионерка, когато я питаме защо не отиде в дългоочакваната си почивка, тя просто отговаря, че , „Докато чувствам, че имам сила в себе си, ще работя, вие не разбирате това, но все пак искам да чувствам до последно, че все още сте млад и все още можете да го направите, например, как да работите. И докато са живи нашите родители, те трябва да видят за какво са ни отгледали цял живот, в същото време ние като че ли трябва да им покажем, че можем да продължим да живеем самостоятелно, без тяхна помощ, да живеем в нашето семейство и да работим, за да видят на какво сме способни и в същото време да не се страхуват да ни оставят на тази земя сами, безпомощни. семейство и деца, в името на които бихме искали да продължим този живот по-нататък, без родителите ни, на което се надяват, че са живи, докато до нас. Бих искал да пожелая на всички родители, по-големи и по-малкипоколенията да виждат повече радости в този живот от любимите си деца и да са винаги здрави, а бъдещите и още неосъществени родители да имат търпение, да намерят своята любов, да намерят за кого да живеят и мисля, че това ще е най-правилното им решение в този живот.Успех на всички. )
Страшно е да си помисля, когато в един момент майка ми няма да я има, баща ми отдавна го няма. Растя, вече се появяват бръчки, вече съм на 26 години. Помня майка ми много млада, годините минават, аз растя, тя остарява. Трудно е да мисля за това, мисълта ме води в празнотата, ще остана сам в един момент. Зловещи мисли. 26 години и без семейство, може би някой ден ще се появи, но това не е същото, в сравнение с човека, който те е отгледал, завел на детска градина, присъствал на първия звънец в училище. Сякаш знам много, мога много, но когато остана сам, ще стана безпомощен.