Lua грешка в Module:Wikidata на ред 170: опит за индексиране на поле 'wikibase' (нулева стойност).
Головинка(адиг. Шехап) е курортен микрорайон на град Сочи в Краснодарския край. Той е част от Лазаревски район на общинската формация "курортен град Сочи".
Съдържание
Селото се намира на устието на река Шахе, близо до брега на Черно море. Намира се на 25 км югоизточно от областния център - Лазаревское, на 43 км северно от Централен Сочи и на 250 км южно от град Краснодар (по шосе).
През селото минава федералната магистрала А-147 "Джубга-Адлер" и железопътната линия на Севернокавказката железница. Има железопътни платформи Головинка и Кот д'Азурни Берег.
Курортното селище е разположено в хълмиста равнина на южния склон на Главната Кавказка верига. Средните височини в землището на селото са около 30 метра надморска височина. Най-високата точка в околностите на селото е безименна планина с височина 224 метра.
Хидрографската мрежа е представена главно от река Шахе. Недалеч от вливането на реката в морето Шахе се разклонява на няколко ръкава. Покрай южните покрайнини на селото тече река Осохой. По поречието на северната река Матросская щел. Районът е богат и на извори. В селото започва туристически път, водещ до местността „33 водопада” в горното течение на река Шахе.
Черкезко-шапсугското селище в устието на река Шахе е известно от 17 век под иметоСубаши(със същата етимология като Шахе) [1] . Това селище се споменава от I. de Lucca (Subasu, 1-ва третина на 17 век) и E. Celebi (Subish, 1641). Според Дортели д'Асколи през 1-вата половина на 17-ти век в устието на река Шахе е имало морски обектАбаза(Abbasa), което говори за онези, които са живели по това време.време има останки от Абаза.
От 15 век до средата на 19 век границата между Шапсугия и Убихия минава по река Шахе.
На 3 май 1839 г. художникът И. К. Айвазовски, поканен на тази експедиция от адмирал М. П. Лазарев, участва в десанта при Субаши, командван от Н. Н. Раевски. По-късно художникът рисува картината "Десант в Субаши" и още няколко картини на тема Кавказката война.
През 1854 г. за стратегически цели крепостта е изоставена от българите и отново е окупирана от черкезите. През 1864 г., в края на Кавказката война, почти цялото местно население е изселено в Османската империя. Само няколко десетилетия по-късно на черкезите, които продължават да се крият в планините, е разрешено да се заселят на местата си.
На 21 май 1935 г. село Головинка, във връзка с ликвидацията на района на Туапсе, е прехвърлено в Шапсугски район на Азово-Черноморския край. През 1945 г. Шапсугският район е реорганизиран и преименуван на Лазаревски.
Населението на селото е около 12 хиляди души [3] . Основната част от населението е българи, арменци и черкези.
образование
- СОУ No78 - ул. Централна, 93.
- Основно училище ЦДГ No74 - ул. Комунаров, 1а.
Село Головинка е един от най-големите курорти по българското Черноморие. На територията му има няколко пансиона и санаториум:
- Гостин двор "Мездах"
- Център за отдих "Головинка"
- Пансион "Лазурен бряг"
- Пансион "Авиатор"
- Пансион "Корал"
- Пансион "Акварел"
- Пансион "Замък край морето"
- Пансион "Елбрус"
Икономиката на селото се основава на курортен туризъм и градинарство. В устието на река Шахе на десния бряг са разположениоранжерии, където се отглеждат различни култури от зеленчуци и плодове.
Главната улица на микрорайона е улица Центральная, която е част от федералната магистрала A-147.
|