Гончаров и империята на негодниците (част 2) - Петров Михаил, стр.
От двете му страни две момичета на около тринадесет и четиринадесет години се бяха сгушили и се увиха в оскъдни пухени якета. Неизмитата им и недобре сресана коса показваше, че повече от ден са водили истински начин на живот.
Приблизително на същата възраст имаше дете, което прегръщаше една от тези феи от мазето. Въпреки това, за разлика от другите, той беше доста добре облечен. Що се отнася до моя водач, имаше пълно обедняване и нежелание по някакъв начин да се грижи за себе си. Дървото му и необичайно слабо тяло сякаш щеше да се сгъне наполовина. Беше трудно да се прецени възрастта му, тъй като триъгълното лице на момчето беше покрито с гъста кора от мръсотия, към която буквално беше залепена кълчища червеникава коса, понякога слизаща до раменете му.
Водейки ме до цялата тази компания, той седна на пластмасова кутия и докладва.
- Ето, донесох го. Той взе всичко.
- Дребосъче, Галка. - одобрително изграчи старши. - Подгответе масата. Какво си, човекът се окървави? Или жена ти те изгони от къщи?
- Може да се каже така.
- Помислете, каква мъка. Да, тук в града сме като знаете колко? Няма значение. Как се казваш?
- Аз съм Едуард. Наричат момчето Витка, а момичетата Светка и Вълка. Е, Галка те доведе. Тя е нашата старша тук. Нещо като собственик на хотел. – изцвили той дрезгаво, радвайки се на остроумието си. - Ами ние сме като нейни гости. Галка, какво има? Масата готова ли е вече?
- Сега всичко ще е готово. — увери го тя, кълцайки сиренето с мръсните си ръце. - Само аз не знам как да отворя консерви, нека Витка да я отвори.
- Само малко, веднага Витка. – скачайки от кацалката си, недоволно отвърна момчето. - В самите ръце на задника растат, коза е парцалива.
- Млъкни,идиот. - отвърна домакинята. - Какво, по дяволите, правиш пак? Седях си вкъщи на топло пред телевизора, в скута на майка ми и сучеше гърди, иначе се лепеше за нас. защо идваш тук
- Млъкни по дяволите. – прекъсна диатрибата й едно от момичетата. Не е твоя работа. От Витек, ще излетиш от тук по-рано.
Не е известно колко дълго би продължила тази семейна кавга, ако Едуард не се беше намесил в този въпрос.
- От винта, мръснице, спри да дрънкаш, иначе сега всички ще изхвърчите оттук. Изкашляни, торни бълхи. Валка. – ритна скандалното момиче по кльощавото дупе. - Донесете кутия за господин Константин. Те са напълно нагли, безсрамни курви, гост в къщата и те пестят. А ти, Галка, налей и ни дай една водка.
- Има ли нещо, което не искам? Погледнах ръцете й и промърморих.
- И не искаш. Едуард се засмя. - Трябва ти. Виждам състоянието, в което си. Витка, изплакни чашите с водка, иначе е отвратително да й гледаш ръцете. Горячите са по-чисти, мръснице, колко пъти съм ти казвал, мия си ръцете преди ядене. За пореден път виждам с какви ръце сте сложили масата, ще го изтръгна с корен. Отидете и се измийте веднага. Отвратително е да те гледам.
- Да, какво ми донесе? - хвърляйки ножа, Чавката изписка и послушно се затътри някъде дълбоко в тъмнината на мазето. - Тя живееше тук сама и не знаеше мъка, така че не, не беше лесно да ги доведеш.
Дръж се, Константин. Виктор ми подаде чаша. - Не се бой, дезинфекцирах след него. И ето ви, Едуард Иванович.
- Хайде, Константине, да потръпнем и да не остане и следа от мъката ти.
- Няма да стане така. Засмях се, докато преглъщах водката. - Прекалено много ме боли. Чухте ли какво се случи днес в тази къща?
- Как не чуваш? Бабу на деветдесетшестият апартамент беше напоен. Точно така, съседката на Витка. Той чу изстрела.
- За мен тя беше не просто жена, а най-добра приятелка.
- Значи това е смисълът. - каза разбиращо Едуард Иванович. Сега разбирам защо си толкова мрачен. Тя беше добра жена, аз самият не я познавах, толкова е просто, понякога я виждах, но Галка често искаше десетки от нея.