говорител – авт
Ораторът е изправен пред много трудна задача - да заинтересува публиката, да я настрои за възприемане на речта и да задържи вниманието на публиката до края на речта. Следователно говорещият трябва да знаетехники за управление на аудиториятаи умело да ги използва в процеса на речта: зрителен контакт; директно търсене на внимание от страна на слушателите; обръщане към публиката с неочакван въпрос; тайната на забавлението; ход въпрос-отговор; хумор; приемане на емпатия; гласови техники (тон на гласа, сила на звука, темп на речта); пауза и т.н.
По този начин установяването на контакт, привличането на вниманието на публиката гарантира успеха на публичното говорене.
Законите на съвременната обща реторика.
1)законът за хармонизиращия диалог: ефективната (хармонизираща) вербална комуникация е възможна само при диалогичното взаимодействие на участниците в речева ситуация.
3) законът за емоционалността на речта. Изисква говорещият не само да мисли, но и да чувства, да преживява емоционално това, за което съобщава или говори. Този закон се осъществява с помощта на специални изразни (изобразително-изразителни) средства, както и с помощта на специални принципи за използването им в речта.
4)казва, че речта е тогава и следователно ефективна, когато доставяудоволствиена слушателя (събеседника). Това се обслужва както от движение в речта, така и от хумор (смяна на сериозността от шега). Принципът на многообразието важи и за акустиката на речта - нейното темпо, височина, ритъм.
И така, съвременният ретор е човек с висока речева компетентност, способен да изгради публично изявление, основано на законите на съвременната реторика. Реторът е длъжен да се съобразява с моралните стандарти на живота, които са в основата на изкуството на речта.
Етапи на класическия реторичен канон
1.Инвенция (лат.inventio)– раждането на идея, създаването на идеи, съдържанието на речта. А)Предварителна подготовка- сериозно изучаване на предмета на речта, цялата интелектуална работа, свързана с получаването и обработката на информацията, необходима за речта. B)Изобретяването на речта- разработването на проблеми на конкретна тема (за какво?), Предмет (какво е подчертано за подробно разглеждане).
2. Подреждане на материала (лат.dispositio).Изобретеният материал трябва да бъде подреден разумно, в определена последователност. В този случай ще бъдат разгледани различни методи, знаци и стилове на възпроизвеждане на речта.
3. Експресия (лат.elocuto) -вербално изразяване на речта (избор на езикови средства, стил на реч, който да съответства на типа реч и целевата настройка, фокусирана върху образа на публиката).
4. Памет (лат.memoria) -запомняне на писмения текст. „Паметта е съвършено и силно разбиране на словесните неща“, пише в „Реториката“ от 1620 г. [Анушкин 2002: 24].
5. Произношение (лат.akcio)-изпълнение на реч в публиката. Говорещият осъзнава речта си в произношението, изражението на лицето и жестовете. Необходимо е да се обърне внимание на темпото или ритъма, паузата, интонацията, силата на звука, тембъра на гласа, логическото ударение, артикулацията, дишането.
Риторичният канон включва система от последователни действия за подбор на материала, неговото подреждане и изразяване на мисълта в думи. Уникалността му се състои в това, че изпълнението на последователна поредица от операции води до създаването на текст в определен жанр.
Античен канон и неореторика.
Модерна, осъвременена реторика се наричаРеториканова, илинеореторика,която е пряко продължение на класическата реторика, въпреки значителните разлики както в съдържанието, така и в методите. Днес целта на неореториката се определя като търсене на най-добрите варианти (оптимални алгоритми) за комуникация, влияние и убеждаване.
В неореториката, както и в традиционната, се разграничават пет етапа на подготовка на речта. Съвременната реторика изяснява:предкомуникативна фазаот подготовката на речта (избор на тема, определяне на целта и вида на речта, подбор на материала, логическа аргументация на речта, доказателства и аргументация, работа върху езика и стила);комуникативна фаза(поведение на говорещия, управление на аудиторията, речева техника, изкуство на аргумента, отговаряне на въпроси);посткомуникативна фаза(етап на рефлексия: анализ на речта, подобряване на речевия материал, предвидими въпроси).
По този начин реторичният канон включва система от последователни действия за подбор на материал, неговото подреждане и влагане на мисълта в думи. Уникалността му се състои в това, че изпълнението на последователна поредица от операции води до създаването на текст в определен жанр. Това е вековна схема за изграждане на речева творба, която е в основата на създаването на всеки текст (устен или писмен). Познаването на този модел е необходимо за оратора, тъй като ви позволява бързо и ефективно да решавате проблемите с конструирането на текст.