Грянова А
Грянова А.В., ръководителЛавлински Р.А.
Донецк национален университет по икономика и търговия на името на Михаил Туган-Барановски
МАСМЕДИИТЕ ВЪВ ФОРМИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИ ИМИДЖ
Масмедиите са една от най-важните институции на съвременното общество. Те играят важна роля във формирането, функционирането и еволюцията на общественото съзнание. Чрез медиите се осъществява възприемането и интерпретирането на най-важните явления и събития, случващи се в страната и в света като цяло. Тези обстоятелства са от особена актуалност и значение на фона на все по-голямото навлизане на медиите в политическата сфера, превръщането им в един от най-важните инструменти за осъществяване на политическия процес.
В навечерието на избори медиите традиционно се превръщат в мощен инструмент за политическо влияние. С цялото богатство на използваните средства изпълнението на целите и задачите на предизборната кампания е невъзможно без активното използване на възможностите на съвременните медии. Според Г. Почепцов „съвременният свят е подчинен на следното правило: едно реално събитие е значимо само когато средствата за масово осведомяване разказаха за него на широката публика“ [1].
Ако един политик изпадне от полезрението на пресата, медиите спрат да отразяват дейността му, той рискува бързо да бъде забравен от избирателите. Развитието на средствата за масово осведомяване създаде възможност за почти мигновено „издигане“ на нов лидер по стандартите на политическата комуникация, което беше просто технически неосъществимо в началото на века. Възниква особен тип лидерство, което американският психолог У. Стоун определя като „дистанционно лидерство” [2]. Това означава, че взаимодействието "лидер-последователи" се осъществява индиректно, с помощта на различни средства за масова комуникация.В същото време се появява такъв междинен елемент като образа на политическия лидер. Знаковите конструкти, словесното, комуникативно представяне на събитието са съществени за образа. Създава се външна картина на ролята, която позволява на медиите да възпроизведат в съзнанието образ, който е повече или по-малко различен от реалния човек. Средствата за масово осведомяване – пресата, радиото и телевизията – оказват различно влияние върху формирането на образа на политическия лидер. За имиджа на един политик, една политическа партия е от голямо значение колко време отделят медиите за тяхната дейност. Колкото по-често политиците попадат в „телевизионната картина“, толкова по-силно се създава впечатлението за тяхната политическа значимост и тежест. В борбата за медийно внимание се използват всякакви средства: влияние в журналистическите среди, пари, организирани шоу скандали, лобиране чрез силови структури на свои интереси и др. С появата на телевизията външните характеристики на поведението стават важен компонент на PR кампанията. Ораторският стил също се променя: сега е необходимо да се вълнуват не масите от хора, които са се събрали да слушат говорител на живо, а отдалечените телевизионни зрители, седнали в креслата у дома. От политика започнаха да се търсят актьорски таланти. Един политик-актьор трябва да може, от една страна, дори да разсмее зрителя, от друга страна, да убеди избирателя, че може да реши всичките му проблеми. Например М. Тачър днес се оценява като истинска актриса. Ето как пише за нея Леонид Замятин, посланик във Великобритания по времето на Михаил Горбачов: „Не се съмнявам: ако Тачър не беше голяма политическа фигура, тя можеше да стане актриса. Обаче така си беше – в политиката” [3]. Всеки тип медия задава свои собствени по-ефективни видове техники за формиране на изображение.
Всяка PR кампанияв медиите се развива по законите на драматичния спектакъл. Има протагонист (протагонист) и злодей-антагонист (антагонист), има критични обстоятелства и усложнения, които героят непрекъснато преодолява. Предизборната кампания не е нищо друго освен спектакъл, представление. От всички възможни сюжети на един политически мит могат да се разграничат четири основни теми: за заговор, за златен век, за герой-спасител, за единство.
1. Митът за конспирацията тълкува негативно възприеманите явления като резултат от тайното действие на силите на тъмнината.
2. Митът за златния век или призовава да се върнем към "източниците" в светлото минало, където царуват любов, равенство, братство, където светът е прост и разбираем, или призовава към светло бъдеще, разглеждайки предишните периоди като "праистория", съществуването на която е оправдано само доколкото е подготвило това идеално бъдеще.
3. Митът за героя-спасител придава на конкретни персонажи харизматични черти. Героят трябва да притежава дарбата на пророк, ненадминатия талант на военен командир, най-високите морални качества и т.н.
4. Митът за единството се основава на опозицията „приятели” – „врагове”, „наши” – „чужди”, „ние” – „те”. Те или иначе враговете са причината за всичките ни бедствия и нещастия. „Те“ се стремят да отнемат „нашите“ ценности и затова спасението е в единството и противопоставянето на „тях“ [5].
Така политическият живот в съвременния свят до голяма степен зависи от медиите. Медиите играят важна роля в процеса на предлагане на тази или онази политическа информация. Ефективността на механизмите за внушение обаче е пряко свързана със състоянието на обществото в момента: дали то достига в състояние на стабилност или обратното.
Механизмите на внушение се различават един от друг по качеството и времето на тяхното въздействие. Създаване на митовеима трайно въздействие върху публиката. Но всички механизми са обединени от факта, че именно благодарение на тях се формира политическата култура и съзнанието на обществото.
Литература:
•1. Почепцов, Г.В. Създател на изображения [Текст]: монография / G.V. Почепцов; научен център - Киев, 2005. - 74 с.
•2. Маринова, В.Л. Политическо лидерство: социологически анализ [Текст]: учебно ръководство / V.L. Маринова, А.В. Огарев, А.В. Понеделков - Р.: Литера-Д., 1998. - 69 с.
•3. Замятин, Л.М. Горби и Маги [Текст]: монография / Л.М. Замятин. - М., 1998. - 121 с.
•4. Lasswell, H. Language of Politics [Текст]/ H. Lasswell, N.Y., 1999, p. 37
•5. Василик, М.А. Политология. [Текст]: учебно ръководство / М.А. Василик. - М.: Лилия., 2001. - 236 с.