Защо в съвременна България не знаят как да правят филми
в сравнение със съветското кино не сме близки
Добри филми са "Глупакът", "Легенда №17", "Момчето от нашите гробища", "Времето на първите". Добър Стиляги.
Няма "нова дума в специалните ефекти", както в шапката, това е пистолетът на Бондарчук. Има хора.
И най-общо казано. Тук във "Властелинът на пръстените" щампованите елфи с колчани от 4 безкрайни стрели са смешни, но вече всички бяха луди по пейзажите. Пейзажите са по-готини от компютърната графика. Това е мнението на един милиард души.
Между другото, това е така навсякъде по света. Докато нямаше специални ефекти, ние трябваше да вземем сюжета, актьорската игра. Да предизвика не зашеметяване от компютърна графика, честа смяна на ъгли, море от стрелба и суперсили на супергерои, а съпричастност, съучастие. Но тук на кого му пука.
Първо, липсата на цензура.
Съветското кино не само вмъкваше политически мотиви навсякъде, но и отхвърляше всякакви глупости, освен това не осигуряваше средства за тях. Нека да са малки, но бяха достатъчни за снимане, за заплати и бяха повече от покрити от наеми.
Преди се наблягаше на актьорската игра, сценария, а сега всички гонят компютърната графика, за да впечатлят и погълнат възможно най-голяма публика. В резултат на това режисьорите толкова изопачаваха добрия сценарий, че просто се губеше същността, логиката и елементарният смисъл. Както беше например в Обитаемия остров.
Това обаче не е непременно така. И не става въпрос за сценарий, сценаристи или дори актьорска игра.
Обществените предпочитания са променени. Киното се превърна просто в начин на забавление, където основното е играта на цветовете, а не мислите и смисъла. Какво имаме ние, какво на Запад, а сега излизат филми, които, ако не се рекламират, няма да бъдат популярни. Същата Gattaca, която спечелислава 10 години след издаването. Същото клане (2011).
Още не сме решили какво и как ще снимаме, забравяйки старото и не създавайки ново. Холивуд се развива в режим на яростна конкуренция в продължение на много десетилетия, събирайки таланти от цял свят, а след това имат криза след криза, когато римейкват Кинг Конг на всеки 10 години, Спайдърмен на всеки 5 години и т.н. И всеки път болезнено се борят за бюджета (прочетете за 3-то извънземно, например).
Не си струва обаче да опозорим изцяло българското кино. Спомнете си например анимационни сериали, които достигат до повечето страни по света.
Дайте време, ще имате силни български филми. Основното нещо е да не се развихряте до този момент на западните блокбъстъри :)