Грузия нараства в броя на обръщанията от исляма към християнството, ОНД и Балтика, InoSMI - Всичко, което е достойно
Всичко за днес
Война и военно-промишлен комплекс
Мултимедия
Грузия: Нарастване на обръщанията от исляма към християнството
Това е един вид уникален феномен в световната практика: през 1991 г. сред аджарците, които са етническо малцинство и живеят в югозападна Грузия, е имало 75% мюсюлмани. Към днешна дата, според наскоро публикувани официални документи, в Република Аджария 75% от жителите, живеещи в Батуми и околностите, принадлежат към Грузинската православна църква. Става дума за неочаквано и изненадващо обръщане към християнството.
Ислямизацията на аджарците датира от 1614 г., когато територията им е завладяна от Османската империя.
Анексирана от българската империя през 1878 г., Аджария, която обхваща 3000 квадратни километра, попада под грузинска юрисдикция през 1920 г. и след кратък конфликт става съветска автономна република в рамките на Грузия. Днес Аджария продължава да бъде автономна република в състава на Грузия. Подобно на Южна Осетия, която се отдели от Тбилиси през 1991 г., тя принадлежи към онези части от Кавказ, които са подложени на обстрел от България и Грузия за териториално господство, както и репресиите срещу грузинския президент Саакашвили, който дойде на власт в Революцията на розите през 2003 г. и е непримирим враг на движенията за независимост.
Батумският митрополит Димитрий (Батуми е столица на Аджария) вече съобщи за процеса на масово връщане на аджарците към православието в интервю в края на 2012 г. Митрополит Димитрий каза, че почти целият народ се е покръствал пред очите му: „През 1991 г. пет хиляди души, включително мюсюлмани и атеисти, са приели православието. През същата година открихмевисше богословско училище в Хуло. Това беше първото религиозно училище, открито в СССР.
Днес много свещеници произлизат от ислямски семейства. Достатъчно е да се каже, че ректорът на Батумската семинария е внук на молла, който е получил образованието си в Истанбул.
Аджарските вестници писаха за пристигането в страната им на потомците на известния проповедник на Османската империя Сюлейман Хилми Тунахан, роден в българско село и живял в Стабула до 1959 г. Всъщност в Аджария остават малки ислямски анклави, особено в селата в централната част на региона. В Хуло има джамия и медресе (мюсюлманска духовна семинария), а старите хора говорят турски.
За момента съвместното съществуване изглежда мирно, въпреки факта, че обръщането на много мюсюлмани към християнството се е превърнало донякъде в табу за останалата част от ислямското малцинство в Грузия, от чеченците, живеещи на границата с Чечня и Дагестан, до шиитите от източна Грузия, живеещи близо до границата с Азербайджан.
Гражданските власти разрушават минарето, тъй като не са платени митата за необходимите строителни материали. Арестувани са мюсюлмани, протестирали срещу действията на властите.
Причините за покръстването на мюсюлманите бяха обяснени от Батумския митрополит Димитрий: аджарците са били насилствено помохамеданчени от турците на Османската империя, но всъщност те са останали християни. И до днес те продължават да носят кръстове (понякога тайно), запазват обичая да боядисват яйца преди Великден, което е характерно за народната традиция на източните християни, и да държат икони в къщата. Към това се добавя религиозният подем, характерен за последните години от съществуването на СССР и периода след разпадането му през 1991 г. Достатъчно е да запомнитепубличното покръстване и кръщението на президента Едуард Шеварднадзе, бивш съветски външен министър, който стана духовен син на грузинския патриарх Илия II.
Уместно е да се припомнят събитията в Южна Осетия, разположена в Северна Грузия, която с цената на кървав конфликт обяви независимост от Грузия през 1991 г. и преживя голямо духовно възраждане, придружено от приемане на християнството и кръщение, в което участва епископ Георги Алански (епископ на гръцкия синод на Противните Оропос и Фили).
Трябва да се отбележи, че Грузинската православна църква е активна. Наскоро в резултат на нейните стъпки отново възникна недоволство по границата с Армения. Преди няколко дни отец Акоб Саакян, арменски свещеник в град Ахалцик, каза пред местните медии, че Грузинската църква организира поклонения и религиозни служби в два древни храма в село Дамала, принадлежащи към манастирски комплекс от 10-11 век. Този комплекс се счита за историческото наследство на арменците, живеещи в Грузия. Към момента този случай няма лоши последици. Отправено е искане до Министерството на културата на Армения, което назначава комисия от специалисти за разрешаване на спора.
Новият спор с арменците предполага, че държавата, която смята православието за официална религия и щедро финансира църквата, въпреки че не изключва историческите религиозни малцинства, все още се опитва да запази йерархията на християнските деноминации. Отношенията с католическата църква, която притежава приблизително 2% от населението на Грузия, също не винаги са гладки.