Характеристики на езика на приказката Б
Българският е един от най-богатите и красиви езици в света. Много е важно да не губим чистотата, красотата и уникалността на родния език. Дори най-малките народи, населяващи нашата огромна родина, сега повече от всякога се опитват да запазят своя национален език. Близо до нашия град има селище Телеути (село Беково), благоговейно възраждайки езика си: те създадоха буквар на народа Телеут, изпълняват национални танци (хореографска група „Кунучек“), пишат стихове (Марина Кушакова) и песни (Алексей Корбин) на родния си език, като по този начин подкрепят културата на Телеут.
Особената уникалност на българския език придават диалектите, които като мозайка създават пъстра картина на езика. Запознавайки се с произведенията на българската литература в 5. клас, се срещнахме с един необичаен текст. Това беше приказката на Борис Викторович Шергин „Вълшебният пръстен“. Каква беше уникалността на работата? На неговия език. В урока дори беше повдигнат въпросът: „На какъв език е написана приказката, на украински или какъв?“.
От автобиографията на Б. В. Шергин научаваме, че той е роден в град Архангелск, "в семейството на архангелския помор, капитан на кораба". Бащата на Б. В. Шергин, наследствен навигатор и капитан на кораба, предава на сина си дарбата на разказвач и страст към всяко "изкуство"; майка му, родом от Архангелск, го въвежда в народната поезия на българския север. Самият писател си спомня с благодарност: „Майчината майсторка говореше като бисери, думата й се търкаляше от устата й“.
„Детството му беше изпълнено със събития, които се основаваха на обикновеното чудо на живота край морето, близо до славния, сивокос Гандвиг, възхваляван от народа на Померания. Тази приказка за детството в благочестивия родителски дом е възпитала в момчето чистотаартистична душа, тя озари живота му със силна и неувяхваща светлина” (Ю. Галкин).
Б. В. Шергин учи в Архангелската провинциална мъжка гимназия (1903 - 1912), през 1917 г. завършва Московското централно индустриално художествено училище Строганов.
През 1915 г. се случва важно събитие в живота на писателя: той се среща с разказвачката на Пинега Мария Дмитриевна Кривополенова. Есето „Заминаващата красота“, където Шергин говори за представянето на Кривополенова и впечатленията, направени от публиката, е първата публикация на писателя.
Б. В. Шергин възроди северните занаяти (Холмогорска костна резба), събра стари книги, албуми със стихове, тетрадки на архангелски шкипери.
Първата книга на Б. В. Шергин „Близо до град Архангелск, в приюта на кораба“ (1924) е ценна с това, че писателят не само събира записи на текстове и мелодии и ги подрежда, но също така „засилва тяхното поетично впечатление“, а също така ги проектира със свои собствени елегантни илюстрации.
Борис Викторович Шергин знаеше цялата му проза и поезия наизуст.
Съдбата на писателя Шергин беше трудна, но той успя да запази любезен поглед към света, „обичаше да води дълги разговори“.
Характеристики на езика на приказката "Вълшебният пръстен"
Тъй като Борис Викторович Шергин е роден в Архангелск, ние предположихме, че езикът на неговите произведения, по-специално на приказката „Вълшебният пръстен“, по някакъв начин е свързан с мястото на пребиваване. След като изучихме материалите на книгата на В. Ф. Барашков „Как говориш?“, Ние установихме от таблицата с диалектите на българския език, че езикът на жителите на Архангелска област принадлежи към северните диалекти и започнахме целенасочено да търсим всичко, свързано с живота, бита и езика на народите, населяващи тази територия.
Дори от биографията на писателя разбрахме, че са обитавалисуровите брегове на Бяло море са помори, чиито къщи често „влизат в приказка, епос, легенди“, които украсяват трудния живот на семействата. „И поморите, отивайки на далечен риболов, взеха песен и приказка със себе си на кораба: те помогнаха да не се поддадат на меланхолия в раздялата с роднините, да оцелеят в борбата за живот, да не паднат духом в изпитания, в дългата полярна нощ те блестяха с неугасваща светлина на надежда.
В интернет намерихме материали за поморите и изучаването на поморския език.
Сродни народи: Български
Поморски говор, поморски говор (поморски) е група от диалекти на българския език (северно-великобългарски диалект), разпространени сред поморите в бившата Архангелска и северните части на Олонецка и Вологодска губернии.
В поморския диалект се усеща силно влияние на новгородските диалекти, има значителен брой архаизми, заемки от фино-угорските и скандинавските езици.
Поморският диалект оказва влияние върху възникването и развитието на други регионални диалекти на българския език.
Друг аскет в изследването на померанския диалект беше И. И. Дуров (? -1937), който в периода от 1912 до 1934 г. събра огромен речник с повече от 12 хиляди померански думи и изрази. Осемтомният ръкопис на „Речник на живия поморски език в неговото всекидневно и етнографско приложение” се намира в архива на Института за език, литература и история на Карелския научен център на БАН от седемдесет години. През 2007 г. е предвидено издаването на този речник в рамките на програмата "2007 - година на българския език".
Поморският диалект (макар и без това име) се изучава активно и в Московския държавен университет, който публикува 10 тома на Архангелския областен речник (от А доCase), съдържащ около 17 300 думи и значения на многозначни думи. Общо речникът на Архангелския областен речник, събиран при теренни експедиции от 1956 г. насам, съдържа около 170 000 речникови единици (за сравнение 17-томният Академичен речник на съвременния български книжовен език съдържа около 120 хил. думи).
В момента И. Мосеев, родом от Архангелск, изучава поморския диалект. През 2005 и 2006 г. в две издания излиза неговият труд „Поморски говор: кратък речник на поморския език”, съдържащ около две хиляди и половина поморски думи и изрази.
Заемки от померан често се срещат в стихотворенията на Н. А. Клюев. Померанският диалект като средство за представяне е широко използван в произведенията на С. Г. Писахов, Ф. А. Абрамов, Б. В. Шергин.
В приказката на Б. В. Шергин „Вълшебният пръстен“ открихме някои фонетични, морфологични и правописни характеристики.
Така например, за разлика от съвременния книжовен език, когато фонетичният и правописният вид на думите ([какво] - какво) се различават, в померанския език няма такава разлика:
„Какво си, глупаво поле?!“, „Какво, нов собственик, nat?“, „Какво мислиш, майко?“, „Какво си, копеле, див?“, „Нат, така че нашата колиба се обърна“, „Кралят не знае какво да прави“, „Няма да отида! Ека страх! Ще го пуснат в реката, каква полза?!”, „Разбира се, че се обидих. "," Това е, Уайт, "Те просто го хванаха с мрежа", "И така се качих в горната си стая."
Вместо буквите -u, -sch се използва удвоена буква -sh, а вместо -tsya се пише - tsa: „shshenka“ (кученце), „shshenochka“ (кученце), „ще полудея“ (поставено), „истински“ (за истински), „препятствие“ (стая), „шишшупая“ (чувствам), „stashshila“ (откраднато), „potashshilo в Русия“ (влачено o)„зашшурили“ (присвили очи), „да шшася“ (за щастие), „плик“ (загърнете се).
Буквосъчетанията -зж- (-сж-) не само се произнасят като твърдо дълго [лж], но и се пишат: “вижжат”.
Има изчезване на съгласни звуци в края на думата: „Той ходи по оградата на затвора на видно място, опашката (опашката) е вдигната!“, „Мос (мост) измислен“ (въпреки че заедно с използването на диалекта „мос“ се използва и обичайната форма на думата - мост: „стъпи на моста“, „мост пляска с ръце“, „кола минава по моста“.
В приказката има пример за запазване на архаичната мекота на съгласния звук, например съгласната [r] се произнася меко пред други съгласни и мекият знак се запазва в писмото: „Навсякъде има огледала, завеси, мебели за магазини, стъклени стени.“ Има замяна на буквосъчетанието –st-na –s-: „само ние имаме (имаме) кавалер на заговора“, „Кресиенски (селски) род“, „Откъде взехте толкова богат“, „Имате осъден ум“, „Няма да отида! Страх ека!
В приказката има замяна на една съгласна буква или група от букви с друга: „Купих си пинжак (яке)“, „ланпи (лампи) горят“, „обадете се на оператора (император)“, „оптичен омман (измама) на зрението“, „Като андел (ангел) прие котката“.
В текста има примери за явно несъответствие между фонетичния облик на думата - книжовен, нормативен и диалектен: наложено вместо наложено, отворено вместо отворено, спала вместо спала.
Вместо сборните числителни две, три и формите, образувани от тях заедно, три, се използва формата на два, три, характерна за поморския език: „Ванка живееше заедно с майка си“.
„В поморския говор липсват причинно-следствени местоименни наречия: защо, следователно, затова и образуваните от тях въпросително-отговорни двойки, които са характерни за българския език: „защо?"защо?-следователно"; вместо тях има само едно, без двойка, местоименно причинно въпросително наречие защо? Следователно е невъзможно да се запитаме защо? отговарят по аналогия с българския език с думата "пото" (такава дума не съществува в диалекта) или например с думата защото. Вместо тях, да отговарят на въпроса "защо?" на поморския диалект като правило се използват различни уводни думи ”или вместо отговор звучи контра въпрос:
„- Човече, защо измъчваш шшенка?
- Каква е твоята работа? " или:
„Човече, защо пак тиранизираш животното?
- Какво ти става? »
Забелязахме, че при склоняване на местоимения от 3-то лице буквата n се губи в померанския език: „и Ванка е зад нея“, „те казаха как да бъде с него“, „пред има имало висока стена“, „до нея в чужбина“, „принцесата открадна от пръста му“, „реката е бърза пред има“, „котката седи на врата й“.
Вместо пълната форма на прилагателните се използва кратка: „Животът беше последният“, „Аз не съм просто змия“, „Кучето е бяло, а котката е сива“, „стената стана висока“, „влязоха високомерно“, „Върви, ухажвай царската дъщеря за мен“, „Майката на Ванка в модна рокля беше сред тях“, „Майката се върна у дома нещастна“, „И тогава е ново чудо“, „Веднъж това отнесоха подла жена с къщата”, „Бързо минахме реката”, „Ванкината млада жена спи и вълшебно държи пръстен на устните си”, „От село Ванка взе жена, добра мома”.
Трябва да се отбележат особеностите при изменение на имената на прилагателните по числа и падежи. И така, в множественото число на прилагателните в померанския език, окончанието -s (-s) се заменя с -yma (-ima): „скиташе през тъмните гори, мина през чистите полета, изкачи високите планини“. Прилагателните (както и местоименията) имат мъжки род единствено число в именителен падеж ивъв винителни случаи, вместо окончания –th (th), се отбелязва неударено окончание - о: „Ванка обаче ходеше всеки месец“, „Ванкината матка ще стъпи на опашката й всеки път!“ „Тя имаше гадже, готово да замине в чужбина“, „Вземи ме в тези имения и с мост и ме постави в средата на град Париж, където живее скъпият ми“, „Как се зарадва бедният Ванка“, „Да сложа моя стъклена къща и постави кристален мост на старото място.
В приказката има промяна в падежите на съществителните имена, различна от книжовния български език. И така, в българския език при промяна на имената на съществителни от първо склонение в дателни и предложни падежи буквата –е се пише в края, но в поморския диалект буквата –и (s) се използва в посочените случаи: „Змия на пътя“, „цвете се клати на шапка“, „майка на печката, кучето под печката, Ванка на пейките, котката на шишарките (на стълб)“, „аз тичаше из стаята“, „на тази сватба“, „при нея в чужбина“, „и отстрани, мъжете току-що хванаха риба с мрежа“, „и котката в затвора“, „върви по оградата на затвора на видно място“, „Маша грабна тръбата до каземата на Ванка“.
Трябва да се отбележат и особеностите в използването на глаголи, когато вместо обичайното глаголно окончание -eat, -et се използва окончание с липсваща гласна, т.е. свиване: „Те живяха до кутията, но той ще купи куче“, „Той не вика за вечеря, не го наричат по бащино име, не го питат за името му“, „Ваня, майка ти е много обидена от мен“, „Сна“. ке татко не знае“, „Човек помни пръстена магически“, „Защо не разточиш тестото?“, „Какво си мислиш, мамо, мислиш ли?“, „Закълни се в сина“, „Мостът с пляскане на ръце, парапетите са клатещи“, „Царят не знае какво да прави“, „Кучето немисли дълго време”, „Кучето пляска с ръце и крака”.
В текста има и очевидни правописни несъответствия между съвременния книжовен език и померанския език: „с кормани“ вместо „с джобове“, „карону“ вместо „корона“, „палто“ вместо несклонимата форма „палто“, „канфъз“ вместо „смущение“, „неточно“ вместо „неточно“.
Наречието трябва да се използва в приказката като думата nat: „ти, млади човече, трябва да се ожениш за дъщеря ми“, „Nat, така че нашата колиба да се завърти като с кралски камери“, „Ваше величие, nat да язди, да покаже пример“, „Дайте им поне рибена черупка“, „Какво, нов собственик, nat ?!“, „Nat моята стъклена къща и поставете кристален мост на старото място.“
Започвайки изследването, ние си поставихме за цел да разкрием особеностите на езика на приказката на Б. В. Шергин "Вълшебният пръстен". Изследването на езиковите единици на приказката се извършва на фонетично, ортоепично, морфологично, правописно ниво. Проучването на допълнителен материал по темата на изследването и анализът на текста доведе до извода, че в приказката на Б. В. Шергин, заедно с литературния език, поморският диалект, който принадлежи към северния диалект, се използва широко като визуално средство.
Резултатите от това изследване могат да бъдат полезни при изучаването на приказката на Б. В. Шергин "Вълшебният пръстен". Информация за живота и творчеството на писателя ще попълни липсващия материал в учебника.