Характеристики на неформалната субкултурамладежки сдружения
Характеристики на субкултурата на неформалните младежки сдружения
M.I. Рожков, М.А. Ковалчук, А.М. Ходирев
Когато характеризираме това или онова общество, говорим за определено ниво на неговото развитие, развитието на творческите сили и способности на неговите членове, които се изразяват във видовете и формите на организация на живота и дейността на хората, както и в материалните и духовни ценности, които създават.
По този начин говорим за културата на едно общество като набор от постижения на членовете на това общество в индустриалния, социалния и духовния живот.
Всяко общество има набор от културни модели, които се приемат и споделят от всички членове на обществото.
Субкултурата е понятие, което може да се разглежда като: набор от някои негативно интерпретирани норми и ценности на традиционната култура, функциониращи като култура на определен слой от обществото; специална форма на организация на хора (най-често млади хора), автономна холистична формация в рамките на доминиращата култура, която определя стила на живот и мислене на нейните носители, отличаващи се със своите обичаи, норми, комплекси от ценности и дори институции; системата от ценности на традиционната култура, трансформирана от професионалното мислене, която получи своеобразно идеологическо оцветяване.
В педагогически аспект младежката субкултура може да се разглежда от гледна точка на възникването, формирането и функционирането на неформални младежки сдружения, работата на учителите и специалистите от групи за подкрепа с тях.
Именно от гледна точка на това разбиране за неформалното сдружаване през 70-80-те години в научната литература понятието „аматьорско сдружение” често се използва като синоним.
Какви са основните характеристики на младежката субкултура? Основната йхарактерна особеност е неговата изолация, откъсване, често демонстративно, скандално, от културните ценности на по-старите поколения, националните традиции. В масовото съзнание възприемането на младежката субкултура често има негативен характер. На този фон младежката субкултура с нейните специфични идеали, мода, език, изкуство все по-неправилно се оценява като контракултура.
Друга характерна черта на съвременната младежка субкултура е преобладаването на потреблението над творчеството. Това е много негативна черта, тъй като истинското запознаване с културните ценности се случва само в активна независима културна дейност.
Третата характеристика на младежката субкултура може да се нарече нейният авангард, стремеж към бъдещето, често екстремен. Често тези характеристики се съчетават с липсата на сериозна основа от исторически и културни традиции.
В младежката среда се появиха нови тенденции в разбирането на културата.
Неформалните младежки движения са дискретни и могат да се състоят от няколко неформални младежки групи, някои от групите могат да се обединят в групи, крила, движения, движения.
Неформалните сдружения и младежките движения изпълняват определени функции. Една от основните сред тях е възможността за самореализация, тоест субективно въплъщение.
Тук може да се добави инструментална функция, когато групата се превръща в инструмент за постигане на съзнателни или несъзнателни резултати, и компенсаторна функция, свързана с липсата на лична независимост и свобода в официалните структури, въпреки че независимостта в неформалните групи е въображаема. Евристичната функция изразява художествено-творческите и нравствените стремежи на младите хора и се реализира всоциокултурни дейности. По този начин факторите, допринасящи за появата на неформални младежки групи, са: невъзможността за самореализация в семейния кръг, в училище, институт или официални обществени организации, липсата на взаимно разбиране или несъгласие, различията в мненията с родителите и учителите. Сред мотивиращите мотиви за желанието на младите хора да заминат за неформални групи, асоциациите могат да бъдат наречени такива като желанието да намерят съмишленици, да бъдат сред себеподобните си, да получат възможност да общуват и да се разбират помежду си, да избягат от самотата, да запълнят свободното си време, да избягат от постоянния надзор на родители, учители, да противопоставят колективната сила на асоциация или група на силата на обществото.
В психологическата и педагогическата литература може да се намери следната типология на младежките субкултури: романтично-ескейпистки субкултури (хипита, индианци, толкинисти, мотористи с известни резерви), хедонистично-развлекателни (майори, рейвъри, рапъри и др.), Криминални ("гопници", "лубери"), анархо-хилистични (пънкари, екстремистки субкултури "леви" и "десни" крило), което също може да се нарече радикално разрушително.
Към тях, според нас, можем да добавим музикалните (рокери, рейвъри, рапъри и т.н.) и възникналата през втората половина на 90-те години, много затворена и жестока, силно затворена и жестока и активно навлизана от Запада в България и вече станала модерна субкултура на тази част от младежта, която употребява различни психоактивни и наркотични вещества, субкултурата на младите хомосексуалисти.
Всяка субкултура е архаично явление по своята организация и винаги постмодерно по съдържание. Това е един вид игра на културни контексти.