HERE TWO LONELY MET ~ Поезия (Философска лирика)

lonely

Да станеш самотен е такъв срам!Но не се виждат сълзи, вали.Любимият си отиде. Боли, неудобно е!Сама в нощта, тя броди.

Сега тя му е чужда,Душата й е погубена!И устните й шепнат: „Не ми трябва!Е, никой не ми трябва!“

Момиче върви по пътя,А дъждът се излива като из ведро!Краката са съвсем мокри в обувкитеИ е време за вечеря.

Стомахът е празен, като в буре,И няма монети в кесията.И изведнъж видях кученце,Неговият неясен силует.

Хленчи тихо в кална локва,Лапа е наранена, трепери целият.Собственикът изобщо не се нуждае от него,Блъскан и бит от злодея.

Момичето спря внезапно,Виждайки кученцето по пътя.Тя протегна ръце към нещастника,Стисна мръсното на гърдите си.

Облизва ръцете си с благодарност,Пухкава, топла, мръсна стая.Болката от раздялата утихва в душата,Чака ги спокоен, светъл дом.

Според волята на сърцето или ГосподДвама самота в мракаСрещнаха се днесИ стана по-топло на Земята.

Ако се чувствате самотни,Не бъдете тъжни. Те ще те намерят.По светъл, радостен пътЩе бъдеш воден към щастието!

Нека никой не ви чуе - Оценете се по-високо. И вярвайте, че ще дойде ден и моментът, Където е кръстопътят за двама Пътищата ще доведат до един път. И самота от прага Нечуваема сянкаизхлузвам.

А мисълта е проста: "Късметлия съм!" Обхванете целия си ум. LET е бъдещото знание. Вярваш - ще ти дойде!

Ето такъв импровизиран се оказа. Благодаря ти за стиха и за бившия)))

Благодаря много! Душите ни проговориха в унисон! Доволен съм! Пожелавам ви творчески успех!