ХИДРОСФЕРА
Хидросферата е водната обвивка на Земята, която включва цялата химически несвързана вода и се задържа близо до повърхността от гравитацията. Съставът на хидросферата включва всички природни води на Земята, участващи в глобалния кръговрат на веществата, включително подземните води в горната част на земната кора, атмосферната влага и водата на живите организми (В. Н. Михайлов, А. Д. Доброволски, 1991). Горната граница на хидросферата е начертана по повърхността на океана, тъй като водните пари в атмосферата съставляват много малка част от хидросферата. Долната граница на хидросферата е начертана по дъното на океана, в литосферата - по границата на разпространение на подземните води, т.е. на дълбочина няколкостотин метра. Химически свързаната вода е вода в минерали, тя не влиза в състава на хидросферата.
Хидрологията изследва хидросферата - наука, която изучава природните води на Земята и процесите, протичащи в тях при взаимодействие с атмосферата, литосферата, биосферата и отчитайки влиянието на икономическата дейност. Според посоката и методите на изследване Хидрологията се подразделя на обща хидрология, която изучава най-общите закономерности на хидроложките процеси и явления; регионална хидрология, занимаваща се с изучаване на конкретни водни тела; инженерна хидрология, която разработва методи за изчисляване и прогнозиране на различни хидроложки характеристики. Според обектите на изследване общата хидрология се подразделя на хидрология на моретата (физическа океанология), хидрология на сушата и хидрология на подземните води. Хидрологията на сушата от своя страна се разделя според обектите на изследване на хидрология на реки, езера, блата и ледници.
Хидросферата заема 361 милиона km2.
В океаните е съсредоточена основната маса вода - 1370,0 млн. km3, или 94,2% (97,2%, според други източници) от цялата вода в хидросферата. От тях около 35 хиляди km3 са айсберги - голямрезерв от чиста вода.
Второ място заемат подземните води - 60 млн. km3 (4,12%). В зоната на активен водообмен циркулират около 4 милиона km3. Според учените в 10 - 15-километровата дебелина на литосферата има около 150 милиона km3 вода, която не участва в кръговрата на влагата, а е резерв от течна вода.
Трето място по воден обем заемат полярните ледници, те съдържат 24 милиона km3 вода. Тези води също представляват запас от прясна вода, която вече се използва в редица страни. Полярните ледници съдържат около 90% от запасите от прясна вода на Земята.
Повърхностните води на сушата концентрират малка част от водата на планетата. Обемът на езерната вода се оценява на 278 хиляди km3, реките - само на 1,2 хиляди km3. Еднократният запас от прясна вода на Земята е около 32 милиона km3 - ледници, пресни езера, реки и пресни подземни води (L.P. Shubaev, 1977).
Съставът на най-древните скали свидетелства за съществуването на хидросферата в самото начало на геоложката история на Земята. Водите на хидросферата се образуват едновременно с газовете на атмосферата поради дегазацията на мантията, обемът на хидросферата се увеличава с времето. Преди приблизително 4,5 милиарда години (катархейски етап) първичната хидросфера покрива цялата Земя с тънък слой и водите й са минерализирани. През протерозоя се образува огромна единична земна маса и депресия на древния Тих океан. В мезо-кайнозоя, във връзка с образуването на континенти и големи океански депресии, хидросферата придобива близки до съвременните очертания. Обемът на хидросферата продължава да расте и вече със скорост около 1 km3 годишно. В тази връзка се предполага, че обемът на океанската водна маса ще се увеличи с 6-7% през следващите милиарди години (R.K. Klige, 1982).
Хидросферата губи вода поради изпаряването на водорода в космоса, изтеглянето на вода от организмитев реакцията на фотосинтеза.