Хубаво е да се говори гръцки, или преселването на константинополските гърци в Атина - Статии за езикознанието
ДОБРЕ ГОВОРЕНЕ НА ГРЪЦКИ, ИЛИ ПРЕМЕСТВАНЕТО НА ГЪРЦИТЕ ОТ КОНСТАНТИНОПОЛ В АТИНА1
Работата е представена от Катедрата по обща лингвистика на Санкт Петербургския държавен университет Научен ръководител - доктор на филологическите науки, професор Ф. А. Елоева
Статията се занимава с оценката на константинополския диалект на гръцкия език от неговите носители и интерпретацията на езиковите характеристики на езика като граница между атинската и истанбулската гръцка общност.
Статията анализира отношението на истанбулските гърци към техния диалект и тяхната интерпретация на езиковите явления като граница между две гръцки общности в Атина и Истанбул.
След Гръцката революция от 1821 г. неизбежно възниква конфронтация между двата политически центъра – Константинополската патриаршия и столицата на новата държава Атина. постоянен-
Нополис окончателно губи власт над гръцкото население след малоазийската катастрофа от 1921 г., но вече в края на 19 век. Атина започва частично да контролира гръцкото образование в града,
Говорейки за конфронтацията между двата центъра, трябва да се вземе предвид размиването на границите между гръцкото население на Атина и Константинопол както през 19-ти, така и през 20-ти век. Константинопол винаги е поддържал контакти с гръцката държава. Въпреки това имигрантите от Цариград, пристигнали през 1945, 1955, 1964 и 1974 г. в Атина, образуват доста изолирана група от населението.
В разказите за живота в турска среда информаторите подчертават, че именно различията в езика осигуряват „оцеляването“ на групата. При преместването в Атина неизбежно протича естествен процес на асимилация на езика на константинополските гърци с атинската норма.новогръцки език, под влиянието на който чуждите заемки постепенно се губят в лексиката на константинополските гърци. Наистина, широкото използване на турски, френски и италиански заемки може да се отбележи само в речта на 97-годишния информатор на Евангелието К.2 Въпреки това, колкото и малки да са днес езиковите различия между диалекта на константинополските гърци и съвременната гръцка норма, интересно е, че поради идеологически причини тези различия винаги се подчертават от групата имигранти от Истанбул, които живеят в Атина от няколко десетилетия. В съвременния контекст някои характеристики стават маркери на общност, която
очевидно се култивира. Така се появява поредица от разкази, в които езикът е основният обект на съревнование, първият обект на разказ в историите-сравнения на Константинопол и Атина. Критикувайки собствените си сънародници, гърците от Константинопол, за асимилация с атинското градско население, Мария Л. казва: „Те (имигранти от Истанбул. - V.F.) смятат, че жителите на Гърция говорят добре гръцки, но ние в Константинопол не говорихме добре гръцки, странно нещо!“3
Като цяло изразът "говорете добре гръцки" е не толкова езикова, колкото общокултурна мярка. Под „добър гръцки“ не се има предвид владеенето на граматически или роден език, а цял набор от по-общи характеристики, които информаторите често изразяват, използвайки понятието „език“ и тази конкретна формула за качеството на речта на говорещия. Следователно самата идея за конкуренция между константинополитци и атиняни, често изразена чрез езикови различия, също засяга други нива на взаимодействие на общността.
В разкази заразлики, на първо място, информаторите отбелязват наличието на старогръцка и византийска лексика в истанбулския диалект: „Каквото употребяваме за миене на чиниите, това наричахме туаколА, ^! Правилно на гръцки tuakotsa, ^! ^ 4. Информаторите често подчертават факта, че дори в ежедневието си гърците от Константинопол са запазили древногръцки думи. По този начин използването на отделни архаични лексеми в константинополския диалект е свързано с общата идея за приемственост между Константинопол и древния свят. Информаторите се опитват да докажат, позовавайки се на особеностите на собствения си език, че в надпреварата за титлата наследник на старогръц.
Добре е да се говори гръцки, или Преселването на гърците от Константинопол в Атина
Наличието на турски заемки в езика изобщо не противоречи на общата концепция за правилния цариградски гръцки език: „Ние така говорихме (използвайки турски заемки – В.Ф.), но дори когато трябваше да се говори правилно, ние говорихме правилно“5.
Всички информатори владеят турски език доста свободно. Много редовно посещават Истанбул, някои имат роднини в Турция. Когато говорят на гръцки помежду си, понякога вмъкват фрази на турски без видима причина. Турският също често се използва като таен език, неразбираем за гръцката среда6.
Жителите на Константинопол много обичат езиковите вицове, изградени върху смесица от турски и гръцки: „В колко часа ще вземе автобусът? Така говорихме, защото те говореха турски o1;ob8 ne Eashap ka1Ysak. Ka1kshak означава "да ставам" и някои от нашите хора дойдоха тук и казаха на шофьора: в колко часа ще стане автобусът? Когато си поиска, милейди, отговори шофьорът. В този случай, пикантен нюансшегата се дава от калкането на турската фраза в гръцки.
Понякога тези истории се предават като семейни предания за Мала Азия
баби (именно баби, тъй като мъжете обикновено говореха гръцки в по-голяма степен от жените). „Беше нещо странно, защото тя (баба - В. Ф.) каза, да кажем: с молитвите на нашите свети отци, както се казва, тя каза азиз pateraslar, тоест думата lahra ^, rcaxsprav („баща“) тя говореше на гръцки, xrav ayirav („бащи“) - азиз - на турски. Тоест, азиз патераслар, и майка ми ми каза, единственото нещо, което още помня, е азис патераслар, защото те танцуваха около баба ми и пееха”8. В разказа на Мария Л. баба9 образува множествено число на гръцкия именителен падеж (димотика) lahra^ "баща" с турската наставка за множествено число -lar.
Като цяло владеенето на турски се възприема като предмет на гордост. Ценността на владеенето на няколко езика се потвърждава от всички информатори, още повече, че парадоксално, самото понятие „добре говорене на гръцки” в интерпретацията на Константинопол включва и владеене на други езици. Поради това атинските гърци отново са критикувани: „Съжалявах за нея (момичето на работа. – В.Ф.), че до 30-годишна възраст никога не й се наложи да чуе думата закусвалня „обяд““10. Многоезичието и познаването на „чужди“ култури се обявяват от константинополските гърци за част от „правилната“ гръцка идентичност.
От всички други говорещи различни гръцки диалекти, преселили се в Атина от територията на Гърция и Турция11, константинополците, може би, формират най-изолираната група от населението. Антиасимилационните тенденции, водени от историческите събития, се изразяват в опит да се осмислят езиковите несъответствия като граница между общностите.Това разбиране приема формата на конкуренция, докато чертите на константинополския диалект се тълкуват като общи ценности на общността,
като владеене на няколко езика, владеене на старогръцки език и, следователно, образование и участие във византийската църква
култура. Информаторите изграждат редица антиасимилационни причини, в основата на които са именно езиковите несъответствия.
1 Работата е подкрепена от Фондация „Българска хуманитарна наука” (грант – 07-04-00286a).
2 Af_07_01, Евангелия К., с. 1910, Цариград.
3 Af_07_03, Мария Л., с. 1945 г., Цариград.
4 Af_07_02-2, Андроники Н., стр. 1952 г., Константинопол.
5 Af_07_03, Мария Л.
6 Af_07_02-1, Димитрис Н., стр. 1948 г., Константинопол.
8 Af_07_03, Мария Л.
9 Бабата на информатора е от град Муталаски (византийско име, новогръцко и турско име Talas – Talas, Phylbt), който се е намирал в източната част на Кападокия, югоизточно от Кесария.
10 Af_07_04, Мариола Р., родена 1938 г., Цариград.
11 Имам предвид, разбира се, „старата“ мигрантска вълна. Имигрантите от територията на бившия СССР са явление от различен порядък.