Хуманистична психоанализа
Преразглеждайки възгледите на З. Фройд за природата на несъзнателните нагони на индивида, известният принос в развитието на психоаналитичните идеи за човека и културата е направен от немско-американския психоаналитик Е. Фром (1900-1980), който излезе с идеята за развитие на хуманистичната психоанализа, основните му произведения: „Бягство от свободата“, „Изкуството на любовта“, „Да имаш или да бъдеш“, „Сърцето на Човек” и др.
Фром беше критичен към разбирането на Фройд за сексуалността, критикуван не за надценяване на сексуалността, а за факта, че Фройд не разбира сексуалността достатъчно дълбоко, свеждайки я до биологични основи. Фром се опита да преведе идеите за човек от биологичен канал в екзистенциален план, защото. според неговото разбиране човекът е единственото животно, за което собственото му съществуване е проблем.
Човек не може да избегне този проблем, той е длъжен да го реши.
За Фромнервитеса симптоми на морално поражение на човек в живота му, включително в борбата за свобода.Неврозатаможе да се разбира като неуспешен опит за разрешаване на конфликта между вътрешната зависимост и желанието за свобода.
Фром разглежда историята на човешкото развитие от гледна точка на развитието на борбата за свобода.
Желанието за независимост води до факта, че човек успява да постигне „свобода от“ (от различни принуди). Но като правило „свободата от“ се оказва такава свобода, която започва да натоварва човека. „Свободата от“ се превръща за човек не в придобиване на „свобода за“ (за творческо саморазвитие), а в отчуждение от околния свят, другите хора и себе си.
Основният морален проблем на модерността, според Е. Фром, е безразличието на човек към себе сисебе си. Задачата на хуманистичната психоанализа е да разкрие истината за себе си, да разбере моралните проблеми, които допринасят за разбирането, че човек е единственото същество, надарено със съвест, и че любовта е творческа дейност, а не сляпа страст, водеща до луди действия.
Фром идентифицира различниформи на агресия:
-доброкачествени, т.е. такъв, който помага за адаптиране в живота, служейки на каузата на живота.
- излокачествени, исторически придобити, свързани с жестокост и агресивност, със страст към измъчване и убиване.
Хуманистичната психоанализа на Фром е насочена към оптималното развитие на способностите и наклонностите, реализирайки неговата индивидуалност.
Психоанализата трябва да помогне на човекрелигиозно отношение,т.е. да помогне на човек да отдели истината от лъжата в себе си, да придобие или възстанови способността да обича, да се научи да живее в мир със съвестта си, да стане свободен и отговорен, готов да слуша гласа на своята съвест и да действа в съответствие с нейните изисквания.
Фром отбелязва, че проблемът на религията е проблем на човека, а не на Бога. Смисълът на религията не е в обожествяването на света на нещата и хората, което води до идолопоклонство, а в посвещаването на живота за осъществяване на принципите на любовта. Фром включва в несъзнаваното както най-долното, съдържащо злото, така и възвишеното, гравитиращо към доброто.
Не намерихте това, което търсихте? Използвайте търсачката: